Болонски панаир на детската книга – колаж от впечатления и емоции
Панаирът на детската книга в Болоня е събитие, което трудно се облича в думи. То побира в себе си безброй цветове, идеи, послания, теми и образи. Тази година Панаирът навърши достолепните 60 години, а издатели, писатели, илюстратори и книголюбци се събраха, зажаднели за срещи след няколко онлайн издания на събитието.
И макар фокус на Панаира да са детските книги, отношението на всички, взели участие в него, беше далеч от безгрижието и лекотата. Точно обратното, децата присъстваха индиректно като компетентни бъдещи възрастни, мъдри, с позиция относно бъдещето и самите себе си и способни след време да поемат света в ръцете си.
Както обикновено, дискусиите бяха насочени в няколко направления. От една страна, засегната беше темата за войната и нейната разрушителна сила, сриваща сгради и животи, надежди и авторитети. Редом с това се заформи диалог за нуждата от смисъл и обяснение. Под прожекторите застана и свободата в нейния широк и всеобхватен смисъл. Обсъдена беше свободата на писателите да изразят идеите си, но и на читателите да споделят чувствата и породените впечатления. Правото на децата на достъп до качествена литература, която съдържа актуални теми и е написана на родния език, също намери свое значимо място в изложенията на панелистите.
Изложбите на Панаира прегръщаха всички пространства и разказваха паралелни истории. Например историята на Тони Унгерер, оставил след себе си остра и остроумна социална сатира, както и 140 книги. Мемориалната стена уважиха десетки негови почитатели и последователи, включително обичаният у нас Аксел Шефлър. В чест на деветдесетия рожден ден на Куентин Блейк пък бяха подбрани 90 художествени произведения, обединени под надслов „Illustrate”. Внимание заслужава и изложбата, посветена на творчеството на Сузи Лий, очакващо своето заслужено признание у нас. На Панаира можеше да се види и експозиция на съвременни украински художници, обединени от желанието си да покажат лицето на войната и сянката, която надвисналата опасност хвърля над страната им.
За поредна година България участва със свой щанд с несъмнено по-приветлива визия в сравнение с минали издания на събитието. На него бяха изложени книги от Мая Дългъчева, Юлия Спиридонова, Валери Петров, Катя Антонова, Евгения Войнова, Петя Кокудева и много други.
Българската детска литература се заяви и на щанда на „White ravens”, представителен за най-голямата европейска детско-юношеска библиотека в Европа (“Internationale Jugendbibliothek München”). Там можеха да се видят комиксът „На конци. 1968“ от Веселин Праматаров и „Ако бях цвят“ от Ясен Григоров.
По традиция именно в Болоня бе избран носителят на Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ за 2022 година, а именно Лори Халсе Андерсен. Тя е позната на българските читатели с книгата си „Говори“ (изд. „Сиела“).
Щандовете на отделни страни и издателства смайваха с визията си и изложените книги. Смелостта на издатели, художници и автори е меко казано поразителна! Можеха да се видят приказни книги за малки деца с множество интерактивни елементи и разчупен дизайн, като особено красиви бяха тези от типа лепорело.
Заглавията за деца в неравностойно положение също бяха богати като тематика, но най-вече искрени и написани с разбиране и любов към всяко дете. Впечатли ни енциклопедията за незрящи деца „Les petits explorateurs tactiles“, която съдържаше както текст (така че майката да чете на детето си), така и брайлово писмо (така че дребосъчето да чете самостоятелно). Книгата „What happened to you?”, разказваща за момче, родено с един крак, ни очарова с нормализирането на преживяванията на главния герой и на децата, с които се среща. Интересни бяха и книги, насочени към конкретни ситуации и умения, като например да се въздържиш от измама, да се справиш със сърдит приятел или да устоиш на порива да отложиш работата си.
Накрая гостите на Панаира имаха възможността да послушат любимия автор и илюстратор Свен Нордквист.
Всички срещи и споделени истории бяха ценни и обогатяващи – тръгнахме си с усещането, че сме няколко крачки по-близо до родителите и децата. Пожелаваме си още повече качествени и актуални книги да долетят до България и открият своите читатели. А на Болоня казваме „до скоро“!