Близката ферма и детската книга
Сиана и Ивелин Тончеви са семейство, което обича приказките и обитава най-хубавата от тях. Заедно с дъщерите си Ива и Ема те създават едно неповторимо пространство за отглеждане на чиста храна, щастливи деца, живи традиции и вечни приятелства – „Близката ферма“. Не вярваме, че е възможно да останете безразлични към заразителното щастие, излъчвано от тях, и да не ги заговорите на своите любими теми. Ние поне се предадохме без борба и ги помолихме да ни разкажат своята читателска история. За книгите и лехите, homeschooling-a и читателските лагери, вътрешните деца и любовта към живота говори Сиана Тончева.
♣ Приличат ли си малката Сиана и нейната възрастна версия?
Изобщо не : ) Като малка не обичах да чета, защото „трябваше“ и се очакваше с онези задължителни летни списъци. А летата прекарвах на лозе и на село при баба и дядо, където имаше купища интересни неща и изобщо не ми беше до четене.
Страстта ми към четенето разпали баща ми, който ми даде “С огън и меч” на Хенрик Сенкевич, когато бях на 13-14 г., после преминах към Александър Дюма. В университета беше втора фаза на ускорено четене и наваксване. А когато родих, наводних къщата с книги, но вече четях научна, а не художествена литература – психология и педагогика.
♣ Четете ли все още детски книги и ако да, различава ли се Вашият читателски вкус от техния?
Всеки от нас носи в себе си детето, което някога е бил. Вярвам, че детските книги са универсални и говорят на душата и на вътрешното дете. У дома обожаваме детски книги. С децата си наваксах непрочетените книги в моето детство. И двамата с Иво сме им чели много на глас. Дори днес четем заедно, като вече се редуваме всички.
Всеки родител най-добре познава детето си, наблюдава го, познава интересите и талантите му и може да открие неговия “елемент” и съобразно с това да му предложи подходящи книги.
Има книги, които се харесват на мнозина и други, които са по-специфични.
Тъй като книгите за мен са светая светих и ги обичам до пристрастяване, следя всички детски издателства. Това много ми помага да имам адекватни предложения и попадения за различните възрасти.
♣ Какъв е критерият Ви за подбор на книги? Кое може да Ви накара да наречете една книга стойностна?
От една страна са съдържанието, посланието, темите и проблемите, които книгата адресира, ценностите, които възпитава, богатството и стила на езика. За мен илюстрациите и художественото оформление (при книги за по-малки деца) са изключително ключови, защото позволяват на книгата да говори и по други начини. От друга страна са някои субективни фактори като интуиция, любими автори, книги с кауза.
♣ Вие имате две дъщери – на 9 и на 12 години. Държите ли да познавате пожеланите от тях книги или се доверявате на читателската им преценка?
Книгите са продължение на нашия вътрешен свят, на нашите ценности и потребности, на нашето светоусещане и естетика. А всичко това ние родителите предаваме и възпитаваме у децата си. За мен е важно да знам какво четат децата ни. Но най-вече се интересувам защо им харесва, какво ги впечатлява и привлича, с какво се свързват – герои, теми, ситуации.
♣ Натрупали сте опит в т.нар. „homeschooling” (домашно, индивидуално обучение). Успявате ли да поставите граница между четенето за удоволствие и по задължениe или поначало не признавате разделението между двете?
Натрупахме много разнообразен опит с образованието – от държавно, през частно, самонасочено, та до самостоятелна форма. Ако условно наричаме ученето и учебниците „четене по задължение“, а книгите са „четене за удоволствие“, то понякога има разделение, а друг път двете преливат едно в друго.
Специално при нашите деца наблюдаваме, че живият живот, природата, земята и семейната ни ферма са им преподали много важни уроци и знания и учебниците често са излишни.
Иначе самото четене у дома не се случва по задължение. За цялото семейство четенето е приятно и полезно занимание, а не тежест и тегоба.
♣ В коя детска книга живеят децата Ви? А можете ли да ги уподобите на героини от литературни произведения?
В момента изцяло са се пренесли в Хогуортс и живеят с Хари Потър. Голямата ни дъщеря прилича на Хана от „Пекарна Захар и канела“. А малката на Лена от „Вафлено сърце“ на Мария Пар и на Пипи на Астрид Линдгрен.
♣ Спазвате ли определен режим на четене и имате ли свои семейни читателски ритуали?
Нямаме “режим” на четене. Защото самото четене свързваме с радост, полезност, знание, красота, въображение. Наскоро срещнах метафората, че книгите са като туристическа агенция за ума.
Нашият ритуал е семейното четене на глас. Много споделено и приятно преживяване, което може да се практикува независимо от възрастта.
Проблемът, пред който се изправяме често, е как да накараме децата да спят, вместо да четат.
И ако трябва да обобщя факторите, които превърнаха нашите деца в разпалени читатели, то бих започнала с личния пример – и двамата с Иво четем много. След това е четенето заедно, подбиране на красиви и увлекателни книги от най-ранна възраст. Особено важно при нас – нямаме телевизор, децата нямат смартфони, рядко гледаме филм, така че или са навън, или четат, или играят и творят. И последно, но не по важност – „по-малкото е повече“. Когато децата не са затрупани от вещи, играчки и подаръци с повод и без повод, те не се превръщат в консуматори на бързи удоволствия. И съхраняват способността да се радват на всяко малко нещо и на всяка книга и ги ценят като скъп дар.
♣ Сред чудесните инициативи, подети от Вас, са летните детски лагери в „Близката ферма”. Важна част от програмата им е тихото време за необезпокоявано четене. Включват ли се децата охотно в него? Обичат ли да обсъждат книгите, разлиствани в тези минути?
Моите наблюдения са, че това е много индивидуално. Зависи от контекста, деня, ситуацията и най-вече от самото дете, неговия характер и потребностите му в този момент. Има деца, които искат да се потопят в някоя книга, други се събират на групички и заедно четат и обсъждат. Някои обичат да слушат, когато аз или някое по-голямо дете четем. Други много обичат да разглеждат картинките. А има и деца, които прекарват тихото време в общуване, рисуване или игри.
Вярваме в детската спонтанност – децата по най-чист и естествен начин избират онова, от което имат потребност, защото са все още свързани с вътрешния си глас.
♣ Градината ни предлага храна за тялото, а библиотеката – за ума. Вероятно има как да свържем книгите и лехите. Кажете ни, например, има ли детски книги за живот на открито, които препоръчвате?
Днес има прекрасни книги! Коя от коя по-красива, любопитна и изчерпателна. Човек може много да научи от книгите. Но също толкова важно е да приложи наученото. И то много пъти, докато се получи успешната „леха“ – в градината и в живота.
Но когато имате нужда от живот на открито, когато усещате потребност от въздух, слънце и простор – СПРЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ и ПРОСТО ИЗЛЕЗТЕ! Има нужди, които с четене не могат да се запълнят, а с живеене!
♣ Сбъднахте ли някогашните си мечти, вдъхновени от детските книги?
Не е книга, но когато бях малка, излезе анимацията „Красавицата и Звяра“. И до днес помня библиотеката в замъка на Звяра. Това беше гледката, която ме омагьоса за цял живот. Още нямам такава библиотека, но крача с уверени стъпки в тази посока. От много неща мога да се лиша, но от книги – не.
Интервюто взе: Гергана Димитрова
Снимки: личен архив на „Близката ферма“