Библиотекарите говорят: Антоанета Антонова

Антоанета Антонова е училищен библиотекар в цели две училища – ОУ „Любен Каравелов“ и ПГ „Христо Ботев“ в Попово. За своя 30-годишен стаж тя е успяла да вдъхнови хиляди деца да тръгнат по пътя на знанието и грамотността чрез развитие на любов към книгите и четенето.

Антоанета е и един от най-активните ръководители на читателски клубове от мрежата „Бисерче вълшебно“, а историите от практиката й са толкова емоционални и вдъхновяващи, че могат да накарат дори най-големия песимист да повярва в силата на библиотекарите и библиотеките. 

Какво Ви донесе професията? Има ли нещо, което не сте очаквали, когато станахте библиотекар?

Професията на училищен библиотекар ми носи удовлетворение вече 30 години. Когато започнах работа като училищен библиотекар, не очаквах, че ще трябва да провеждам часове в библиотеката. В началото много се притеснявах, въпреки че сериозно се подготвях.

Кои са любимите моменти в работата Ви?

Любимите ми моменти са опашките през междучасията, караниците за книги, молбите да запазя книга, споделените впечатления от прочетеното. Много ми харесва пълната с деца библиотека.

Впечатли ме коментарът на дете, когато една сутрин отключвах библиотеката: „Раят отвори“!

Харесва ли Ви да организирате и провеждате тематични дейности и срещи? Кои от тях са най-посещавани?

Харесва ми да провеждам тематични дейности, защото темите се задават от децата. Например в продължение на месец третокласници четоха книги за динозаврите, рисуваха динозаври, решаваха кръстословица, сглобяваха 3D модели на динозаври, подарени ни от „Хартиен свят“, представяха книги за динозаври и накрая направиха изложба.

Други теми, пожелани от децата, са „Човешкото тяло“, „Минералите“, „Театър в библиотеката“, „Кулинарни приключения“, вдъхновени от книгата „Кулинарна книга на малкия готвач“, „Пчелите“ и др.

Времето, което отделяме, е различно – имаме проекти, по които работим един месец, а има и такива, по които се работи цяла учебна година. Такъв беше проектът „Обектите в България, защитени от ЮНЕСКО“. Той включваше изследователска работа в училищната и в читалищната библиотеки и в Историческия музей на Попово, създаване на презентации за обектите, посещение на някои от тях (Тракийската гробница в Свещари, Мадарския конник, както и на старите столици Плиска и Преслав), занятие в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, изследователска работа с Природна академия „Узана“ във вековните гори на Централен Балкан.

Най-посещавани са срещите с писатели.

В ОУ „Л. Каравелов“, град Попово,  детските писатели гостуват често.

Емоцията и вдъхновението от тези срещи са незабравими за децата. Колко по-интересно е да създаваш приказка-игра с Никола Райков, да рисуваш мотове с Радостина Николова, да правиш макет на човешко тяло с Цвета Белчева,  да съчиняваш приказка с Диана Петрова, да рецитираш с Мария Донева, да си част от дугулите на Тони Теллалов! За участниците в читателския клуб е незабравимо участието в „Пловдив чете“ и срещите с читателски клубове от страната, както и срещите с писатели и творци, организирани от фондация „Детски книги“.

Пандемията ограничи живите контакти, но технологиите ни позволиха да се срещаме и общуваме онлайн.

Читателите често ли се обръщат към Вас за съвет? Как избирате кои заглавия да им препоръчате?

Обичам да разговарям с хората, които идват в училищната библиотека – ученици, учители, родители. Разговорите ни не са свързани единствено с книгите, които връщат или които ще вземат. С учениците говорим за контролни, изпитвания, проекти, оценки, взаимоотношения, интереси, хоби, желания, мечти, за нещата от живота. За да препоръчам книга, трябва да познавам читателя.  За да ми поиска съвет за книга, читателят трябва да ми има доверие. Радва ме, че читателите често се обръщат за съвет към мен и се доверяват на моя избор.

Срещате ли затруднения в привличането на нови читатели? Ако да, какво ги поражда?

От въпроса много ми хареса думата „привличане“. Училищната библиотека не е създадена, за да бъде пасивна и не може да бъде пасивна.

Училищният библиотекар не е човек, който записва книгите в картона, а активен участник в образователно-възпитателния процес в училище.

Като училищен библиотекар не чакам учениците сами да открият библиотеката. Каня ги в библиотеката по различни поводи – празници, годишнини, участие в национални инициативи като Награда „Бисерче вълшебно“, Маратон на четенето, представям нови книги, представям им библиотеката.

Представете си, че имате пред себе си нечетящо дете от проблемна среда. Ако го спечелите на страната на книгите, то може да промени живота си из основи. Как ще оползотворите своя шанс?

За мен няма нечетящи деца – има деца, които още не са се срещнали със своята книга.

В своята работа се опитвам да свържа децата с книгите и книгите с децата. Една година направих читателски клуб с преобладаващо нечетящи деца. Четохме книги, работихме по проекти и др. Най-хубавото беше, че в началото на следващата учебна година веднага се записаха в читателския клуб. Трябва да отбележа, че имах изключителна подкрепа от родителите за всяка дейност на читателския клуб. Изграждането у децата на любов към книгите и четенето е дълъг процес, в който учители, библиотекари и родители работят заедно.

В своя лекция писателят Нийл Геймън заявява, че неумееещият да цени библиотеките “заглушава гласовете на миналото и уврежда бъдещето”. Влияе ли начинът, по който говорим за библиотеките, на възприемането им от хората?

Разбира се, че начинът, по който говорим за библиотеките, влияе на отношението на околните към тях. „Библиотеките са пазители на историята на човечеството. Библиотеките са мост към цивилизациите.“ са думи от речта на Н. В. Пр. Жан-Луи Брюгес – директор на Ватиканската апостолическа библиотека и архивист на Светата Римска църква в Софийския университет през 2013 г.

Какво бихте променили в сегашните библиотеки и как бихте описали библиотеката на бъдещето с 3 думи?

Библиотеката на бъдещето:

„Просторна, модерна, интерактивна.“ – Кристин и Драгомира, ученички в 9.б клас на ПГ „Христо Ботев“, град Попово.

Помолих момичетата да дадат отговор на въпроса. Зарадвах се, че библиотеката е в тяхното бъдеще.

В книгата „Забранете тази книга“ родители решават да премахнат някои заглавия в училищната библиотека, които преценяват като неподходящи. Вие бихте ли забранили определена книга?   

Не бих забранила книга, защото

за мен няма забранени книги. Има НЕПОДХОДЯЩИ книги.

И много често връщам децата, за да си изберат нови книги или аз им предлагам четива.

Случвало ли се е родител да не е съгласен с избора на детето си? Бихте ли се намесили и как?

Случвало се е родител да не е съгласен с избора на детето си. По време на ваканциите малките читатели идват в библиотеката с родител, баба, дядо. Привлечени от корицата, децата избират книги, които не се харесват на възрастните. Предлагам на детето да седне и да разгледа книгата, а на възрастния придружител предлагам книги, с които можем да заменим „проблемната“.