Белият Бим, черното ухо
24.02.2014

„Белият Бим, черното ухо“ не е книга за всеки. Тя е способна като река да си пробие път през обвивката на непоколебимост, с която си се обградил и да те накара да плачеш, стига да съумееш да изчакаш Гавриил Троеполски да разгърне пред теб в цялост историята за сетера Бим и неговия стопанин Иван Иванич.

Да, книгата определено е за теб, читателю, решил да проявиш търпение и да проследиш от начало до край тъжната, но истинска и разтърсваща история на кучето и неговия стопанин; на несправедливостите в големия свят и на вярата на едно животно в добротата въпреки обидите, въпреки неволите. И докато рониш сълзи на финала, да откриеш, че житието на Бим все пак е успяло да посади в душата ти семенцата на надеждата, на благородството и на желанието да измиеш света от омразата, несправедливостта и грозотата, която често ни заобикаля…

Бим е сетер, т.е. ловджийско куче и само едно черно ухо, несъответстващо на стандартите за породата, е в състояние да провали получаването на свидетелство за чистокръвност. Собственикът на кученцето – Иван Иванич, ранен фронтовак, а в днешно време писател, се заема с любов и търпение да възпита малкия си приятел за целите на лова и в съответствие с породата на Бим. Животинчето бързо усвоява човешкия език и думи като „не бива“, „добро куче“, „легни“ или „донеси“ добиват смисъл в неговото съществуване. Докато собственикът показва на Бимчо света и го учи да ловува, да прави стойка и да вдига пъдпъдъците, двамата споделят красотата на приятелството, на първите пролетни цветя и на ароматните горски полянки. И докато съжителството им прераства в истинско приятелство, Бим и Иван Иванич са принудени да търпят и несгоди: досадната „съветска жена“ – клюкарка от класа, склонна да пише доноси срещу съседите с кучета; разправиите с домоуправителя и проваления лов; парчето от снаряд, движещо се към сърцето на стопанина. Бим често се разхожда сам, но знае: ако помолиш да ти отворят вратата, тя винаги се отваря. За жалост, не винаги с добро!

Когато Иван Иванич е откаран по спешност в Москва за операция, кучето остава само в апартамента. За него се грижи съседката Степановна – бабичка без никакъв усет към грижата за животните и все пак достатъчно състрадателна, че да отваря вратата, когато сетерът иска да излезе да търси стопанина. В това се превръща и животът на Бим – в непрестанно търсене и чакане. Докато обикаля сам познатите и непознати улици, търсейки най-любимия човек, той се натъква на добри хора, готови да го разберат, както и на много лоши индивиди, решени да го изпратят в кучкарник или да го умъртвят. Нищо по-различно от наши дни, нали? Истината обаче е, че въпреки злобата на хората, кучетата са предани и готови да простят, стига да срещнат мъничко добрина у хората. Това ги различава и от вълците.

Премеждията на Бим го отвеждат до железопътните релси, от които се отървава с премазана лапа. Запознава се и със „сивия“, готов да го бие, за да му вземе табелката от нашийника. Среща Толик и приятелите му, които го хранят, както и Даша, готова да спаси бедното кученце от полицията. Скитанията му в търсене на Иван Иванич го качват на автобуса, с който двамата ходят на лов, но така се оказва продаден на овчаря Хрисан и неговия син Альоша… Много ще има да пати бедният сетер, докато се опитва да преодолее препятствията и да се завърне у дома, където трябва да чака единствения си приятел. Дали обаче съдбата ще ги срещне навреме или ще е прекалено късно? Неумолимият ход на времето и силата на обстоятелствата са склонни често да играят лоша шега на онези, които най-малко заслужават. Но и това е животът!

„Белият Бим, черното ухо“ е разтърсваща книга. След нея не можеш да останеш равнодушен. Със сигурност ще предизвика сълзи, но и ще събуди желание злото у човека да бъде изкоренено веднъж завинаги. За да няма нещастни кучета. За да няма безсмислени загуби. За да няма разбити сърца и сломени души. И вярвам, че ако сте сред търпеливите читатели, ще усетите майсторството на Гавриил Троеполски да пресъздаде света на едно куче, умеещо да изказва хиляди мисли с един поглед, с едно помахване на опашка!

П.С. Книгата е екранизирана, но след прочита в хартиен вариант едва ли ще посмея да изгледам филма – сърцето ми не би понесло да види още един път драматичната история на Бим, описана така живо от Троеполски, претворена и във филм.

Книгата е номинирана за наградите “Бисерче вълшебно” 2014 и ако тъжната история на Бим и Иван Иванич ви трогне, можете да я подкрепите от 19.03. до 30.04.2014 г.!

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар