Белите прилягат на децата от миналото, настоящето и бъдещето
Когато си роден в Швеция и родът ти произхожда от областта Смоланд, неизчерпаемите лудории вероятно са ти в кръвта. Поне така може да се каже за Ева Бексел и книгата й „Белите им прилягат“ (изд. ЕМАС, превод – Ева Кънева), написана в духа на любимия “Емил от Льонеберя” и достойно продължаваща делото му. Неслучайно за трите повести в книгата Бексел получава именно отличието „Емил“, учредено в памет на Астрид Линдгрен.
Една ранна утрин внуците на пастор Хьорлин идват на гости в дома му и с това слагат край на спокойните му и предвидими дни. Петгодишният Антон и седемгодишният Карл са момчета, които определено знаят какво искат и как да го постигнат.
„Беше се уверил колко трудно е да гледаш Карл и Антон поотделно, затова много живо си представяше какво ще го чака, когато са му вкупом на главата. Накратко, тази мисъл го ужасяваше.
– Ако се съгласиш да ги вземем и двамата наведнъж, без време ще ни вкараш в гроба, Елса! – завайка се той.“
На пасторът и пасторшата им се налага да оцеляват, докато момчетата са при тях. А когато те са в дома им, всичко се обръща с краката нагоре. Вкусните сварени раци се превръщат в играчки, кучета се появяват в килера, елхите се запалват, а пастор Хьорлин остава без вежди.
Животът на цялото семейство обаче става още по-весел, когато Карл и Антон заедно с родителите и малката си сестричка се преместват да живеят близо до баба си и дядо си. Тогава сърдитото изражение на пастор Хьорлин застива трайно на лицето му…но дали не се радва, че палавите му внуци са винаги наблизо?
„Пасторът си погледна часовника.
– Точно четири минути и половина! – установи.
Точно толкова бяха изтърпели Антон и Сара Оливия без да се скарат.“
Книгата завладява с непосредствеността си и може да накара да се смеят както децата, така и родителите. Освен изобилието от бели, неудачи и злополучия, „Белите им прилягат“ приютява в себе си и много уют, търпение, обич, жертвоготовност и задружие. Защото, в крайна сметка, семейството е най-важно.
„Вие, предполагам, все още не сте ходили на санаториум и, разбира се, не знаете какво представлява това. Ще ви обясня. Санаториумите и балнеоложките пансиони са места, където човек отива, след като внуците му са му гостували и са го докарали до смъртно изтощение. Там човек си отпочива и се храни питателно. Накратко, започва пак да се чувства човек.“
Вземете книгата с код DK19 от
Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването
на детското четене в България.