Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо

Въпреки че сега приемаме четенето за даденост и своего рода право, в не толкова далечното минало (а и сега в някои части на света) това въобще не е било така. Дори напротив, привилегията да се научат да четат са имали само заможните и тези със знатно потекло. Хората обаче и тогава са имали нужда от развлечение и изкуство, както и да бъдат „в крак“ със събитията, затова са разчитали други да им предадат случващото се от близо и далеч. Грубо казано така се появили бардовете – странстващи музиканти, които създавали песни и поеми за действителни величави събития, герои, богове.

Сотир Гелев и Пенко Гелев довеждат в съвременния ни свят именно един такъв образ – барда Пейо. А той изпълнява за всички слушатели своята „Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо“ (изд. „Enthusiast”). И макар че това е балада, не се настройвайте за нещо лирично и тъжно, защото баладите в оригиналния си вид са танцувални и весели. Точно каквато е и настоящата история!

И ето ни в град Трън, където живеел млад и умел ковач. Един ден при него дошъл рицар, носещ меча си за поправка, и междувременно разказал на ковача своите героични приключения. След тази среща майсторът на мечове и подкови останал умислен и тъжен, а нощта прекарал в размишления.

„Заплакал майсторът горчиво.
Зачудило се всичко живо,
че плакал цели осем часа,
подпрян на кухненската маса.
Накрая свършили сълзите,
с ръкав избърсал си очите.
Решил най-сетне що да прави,
та името си да прослави.“

Така ковачът запретнал ръкави и изработил свои броня, доспехи и оръжие – за чудо и приказ! Изобретил и кон от метал, а след това тръгнал по широкия свят да дири дракони и девици в беда. Минало се малко време и нашият самопровъзгласил се рицар Желязко стигнал до тъмна пещера, в която живеел дракон. То се знае, да искаш да пребориш дракон и наистина да се изправиш пред такъв са две различни неща и Желязко взел да губи кураж. Нямало обаче връщане назад, драконът излязъл от леговището си и се разразила люта битка на живот и смърт…или пък не съвсем.

От уважение към Пейо няма да ви издам края на баладата. Ще загатна само, че понякога нещата се оказват не такива, за каквито ги мислим, а и се случва сбъдването на мечтите да не донесе очакваното удовлетворение. Често щастливи ни правят обикновените дейности и простичките удоволствия, както открива и самият Желязко.

Книгата е свежа и забавна, но в нея ще се натъкнете и на поетични, рядко използвани в ежедневието думи. Именно сблъсъкът между красиви слова и нелепици прави „Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо“ така колоритна. Илюстрациите от своя страна създават фон и контекст, разказват половината от историята и без тях патилата на рицаря не биха достигнали своята абсурдност.

Приканвам ви да чуете песента на барда и да се посмеете на амбициите за слава. Едва ли е нужна победа над дракон или завоювана девица, за да се чувстваме добре. Достатъчна е и компанията на една хубава книга.

За финал ви оставям с рекламното видео към едноименния филм:

Когато купувате книги през партньорите ни чрез линковете в изображенията по-долу, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.