„Искам да ям!”, казвате вие и мама ви слага да ядете. „Искам да пия!” и тате ви носи вода. „А сега искам да си играете с мен!” и родителите ви се чувстват длъжни да ви забавляват дори и когато са вече уморени.
Ако така се отнасят с вас във вашето семейство, сигурна съм, че ви е много приятно и сте доволни. Такова е и лисичето Рижко, което мама Лиса и татко Лисан обгрижват по същия начин. Но какво става когато те са на работа и Рижко обикаля гората в търсене на компания за игри?
Може би мишлето, гарванчето, таралежчето или зайчето ще искат да поиграят с него? Хм, вие бихте ли играли с някой, който идва и ви казва: „Хей, ти! Стига си спал! Искам да играя с теб! Ставай!”? Или пък ви прави подарък само за да поиска след това да играете с него в замяна? Аз не бих. И май не само аз мисля така.
Първо Рижко е сърдит, а после объркан защо никой не иска да играе с него. Лисичето съвсем не е глупаво и усеща, че с категоричното „Аз искам!” няма да намери приятели. Може би ако опита да помоли учтиво и не мисли само за собствените си желания, резултатът ще е различен?
Цялата история можете да прочетете в книжката „Патилата на лисичето Рижко: Аз искам!” на авторката Кристине Георг и илюстратора Манфред Май. Мисля, че поуките за лисичето Рижко по въпросите на учтивостта, приятелството и егоизма, ще бъдат от полза и за вас.
Автор: Лора Филипова
[club]
