Всяко време си има своите предпочитания и моди. Когато говорим за XXI век и (пред)тийнейджърите, то на почит са фентъзи жанрът и хумористичните текстове. Колкото и да ги харесваме всички, понякога имаме нужда и от глътка разнообразие. И ето го Вацлав Дворжак, който с „Аз, Финис“ ни връща към широкия идеен размах на фантастиката и смелото продължение на „Какво би станало, ако…“.
Зад интригуващото книжно предложение стои изд. „Мармот“, подкрепено от превода на Анжелина Пенчева.
Какво ще откриете в книгата?
На Земята всичко изглежда почти нормално, ала нещо необяснимо и ужасно се случва сред хората. На осмия си рожден ден земните момчета изчезват без следа и никой не знае къде отиват и дали някога ще се завърнат. Пощадени са само момчетата с аутизъм или физически недъзи. Сред тях е и Петър, който страда от силна чувстителност към светлината и носи специални очила, но вижда без затруднения в мрака. Когато собственото му братче изчезва на рождения си ден, именно необичайният „дефект“ на Петър му позволява да види иначе незримите похитители.
Решен да спаси брат си, Петър успява да отиде там, където изчезват осемгодишните хлапета – свят на страховити насекомоподобни и птицеподобни чудовища, опасности, глад и борба за живот. Момчето бива спасено от други деца и се озовава в тяхното подобие на селище. Там всички се подчиняват на установени правила, само една малка група, сред която намира място и Петър, започва да проумява ужасяващия замисъл зад изчезването на земните момчета.
„Нашият свят е пред гибел и никой, абсолютно никой не прави нищичко по въпроса! Да не би всички да са се примирили със съдбата си?“
Прочит под лупа
Структурата на книгата се доближава силно до някои от класическите фантастични произведения, с които сме свикнали. Читателят, подобно на видео игра, се озовава в определена точка от времето и пространството и приключението му започва. По пътя си среща хора и същества, намира късчета информация и постепенно достига до заключения, които дават и на страничния наблюдател представа за предходни и/или бъдещи събития. Липсата на линейна последователност на събитията би могла да бъде предизвикателство за младите читатели, но е и чудесен стимул за впрягане на въображението.
Също подобно на много фантастични заглавия, част от събитията в книгата не намират докрай своето обяснение. Това е донякъде неприятно, тъй като лишава сюжета от известна дълбочина и е основа за твърде набързо изградени обосновки. Същевременно, читателите отново са свободни да развихрят мисълта си и да измислят свои теории, дори вероятни продължения на историята.
Слабост е недостатъчно доброто или пълно описание на някои сцени и обекти. На фона на иначе немалкия обем, подобна пестеливост от страна на автора води до неразбиране или затруднение в създаването на представи. За щастие, илюстрациите на Якуб Ценкъл до голяма степен успяват да пресъздадат мрачната атмосфера в книгата и част от действието.
Необходимо е да се отбележи пълнокръвието на героите и убедителното изграждане на характерите им. Лесно е да си представим всеки от тях – как изглежда, какво го води, какви мисли и желания може да има, какви слабости таи. А сред всички приключения и битки, проявена храброст или жестокост, читателят нито за минута не забравя, че, както в „Повелителят на мухите“, героите си остават деца.
Идеи за разговор
- Кога различията се превръщат в предимство?
- С какво извънземните са различни от земляните и по какво си приличат с тях?
- Какви могат да бъдат мотивите на Врага?
- Как си обяснявате мълчаливото приемане на събитията от страна на земните родители? Какво бихте направили вие на тяхно място?
- В какво бихте намерили смисъл, ако и сега на Земята изчезваха определени хора? Защо е или не е важно животът да продължава според установените до този момент норми?
Вацлав Дворжак успява за създаде тъмен и непознат свят, населен с немислими зверове, но въпреки всичко изпълнен с грижа и смисъл. Защото се оказва, че и най-дълбокия мрак може да бъде победен, стига да имаш за какво и с кого да се бориш.
