Анета Дучева е детски писател, който се обръща тъкмо към съвременните деца. Приказните й истории крият характерни за по-модерните времена случки и разпръскват своите поуки като на шега – без да се натрапват, без да сочат обвинително с пръст. Просто авторката повежда читателя за ръка, показва му различните житейски ситуации и го оставя сам да прецени кое е добро и кое – не.
Освен автор на книжката „Лунната люлка“, номинирана в наградата „Бисерче вълшебно“ 2014, Анета Дучева има какво да сподели с читателите и за своето щастливо детство:
Като дете бях…. привидно тиха и послушна, но все измислях някоя щуротия, която ме правеше още по-щастлива.
Играех на… криеница, ластик, народна топка, а когато не бях с други деца, измислях игрите си сама.
Като малка не ми даваха да… се запиша на тренировки по конна езда.
Не обичах да ям... шоколад и да пия мляко.
Мечтаех за… далечни пътешествия и мислено наистина пътувах, макар и само с разтворения пред мене атлас.
Четях… много и тайно сравнявах списъка на прочетените книги с този на по-голямата си сестра.
Най-омразната ми книга беше… нямаше такава. Книгите, които съм чела, бяха интересни, скучни, смешни или тъжни, по-лесни за четене или по-трудни, но не и омразни.
Да пишеш за деца е… вълнуващо, много отговорно и истинско щастие, ако като възрастен наистина успееш да попаднеш в сложния детски свят.
