„Алиса в Страната на чудесата“ и как ТИ да я последваш

На днешната дата преди 185 години е роден Луис Карол. Нека се спуснем в заешката дупка с неговата Алиса и изпием петъчния си чай в компанията на Лудия шапкар, Белия заек и Чеширския котарак.

„Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ на английския писател математик Луис Карол вероятно е една от най-превежданите, обичани и цитирани книги в света. Написана преди 150 години, историята за малката Алиса е сред най-ярките образци на nonsense жанра и е вдъхновила не един и двама илюстратори, режисьори, а и читатели да търсят и откриват скрити послания, да пресъздават отново и отново преживелиците на героинята и да надграждат сътвореното от автора.

Както се случи преди време с „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери, авторските права и на „Алиса в Страната на чудесата“ изтекоха и издателите от цял свят са свободни да издадат книгата, без да заплащат авторски права, но залагайки на привлекателни илюстрации, добър превод и интересно оформление. Точно такъв е и случаят с изданието на изд. „Софт Прес“, което радва читателите със симпатичен джобен формат, приятни илюстрации на Милена Радева и напълно нов превод на Любомир Николов-Нарви.

Ако не сте запознати с историята на Алиса, тя е следната: в един слънчев следобед героинята скучае и докато се чуди какво да прави, забелязва Бял Заек с часовник, който бърза невъобразимо. Момичето следва заека до една дупка, в която пропада и след продължително летене надолу се озовава в Страната на чудесата. Или поне в преддверието й. Прекалено голямата Алиса трябва да открие точната рецепта какво да отпие и колко да отхапе, за да се вмъкне в красивата градина и в чудноватата страна. Междувременно й се налага да плува в езеро от сълзи, да бъде бавачка на странно бебе, да се покланя на Кралица Купи и да слуша куп шантави истории на още по-шантави герои. Логическото мислене на момичето е предизвикано от странните обитатели на чудната страна като Грифона, Фалшивата костенурка, Чеширския котарак и Лудия шапкар, а финалът е точно толкова странен, колкото се очаква да бъде!

Когато историята е една, а всеки издател се стреми да предложи на читателя нещо по-различно в нея, въображението трябва да проработи на пълни обороти. Ето няколко от предимствата на изданието на „Софт Прес“, заради които го препоръчвам с удоволствие:

  1. Форматът на книгата е много приятен – побира се и в по-малка чанта. Освен това е с меки корици (от хубав, плътен картон) и хартия, която прави изданието леко, т.е. идеално да го носите със себе си навсякъде.
  2. Преводът на Любомир Николов-Нарви е страхотен! Той е напълно нов и не е съкратен или адаптиран за ученически нужди, например. Ако се случи да четете книгата в оригинал, вероятно ще забележите колко майсторски е написал своята история Кароли колко невъзможно трудна за превод е книгата. Тогава вероятно ще оцените по достойнство и превода – думите се леят изпод перото на Николов, а истинското му майсторство на преводач се усеща в стиховете, с които е пълна книгата и които звучат толкова приятно на български, че те карат да ги рецитираш отново и отново.
  3. Илюстрациите на Милена Радева са симпатични и приятно допълват историята на малката Алиса. Част от тях са включени и в чуждестранен проект по случай 150-годишнината от издаването на книгата, в който 150 творци от цял свят илюстрират по една от 150-те части, на които е разделено култовото произведение.
  4. Не на последно място, цената на книгата е невъобразимо ниска на фона на изброените по-горе причини и позволява на всеки малчуган да се сдобие със свое копие на чудноватата история, написана от Луис Карол.

Ето и любимото стихотворение на малкия Дàниел от книгата, което повтаряме често:

„Покрай дупката миша

Маца взе да въздиша:

„Драга мишке, на съд

ще те водя, излез.

Не се бой, идвай смело,

аз завела съм дело,

пък и нямам си работа

друга за днес.“

Отговори Мишана:

Драга моя Писано,

съдия и защитник

са нужни за съд.“

„И сама ще се справя,

рече Маца тогава,

вече съдих, присъдих

и чака те смърт.“ 

 

Автор: Вал Стоева