8 книги, които напомнят колко забавно е училището
Лятната ваканция приключи и училищата отново отварят врати. За мнозинството от учениците обаче началото на учебната година е леко депресиращ период. Отново трябва да се влиза в ритъм – ставане по тъмно, досадни задължения, писане на домашни… пък и зимата наближава. 🙁 Какво да се прави – кръговрат.
За да поразведрим настроението на тези, които на 15-ти септември се връщат по класните стаи, събрахме осем истории за това колко забавно и различно може да бъде училището:
Книгите за Хари Потър от Дж. К. Роулинг 
Хогуортс определено е най-популярно училище в литературата. От появата на първата книга от поредицата, “Хари Потър и философският камък”, желаещи да учат в училището за магьосници са мнооооого деца по целия свят. Нищо чудно, че в сравнение с Хогуортс, всяко съвременно училище изглежда скучно.
Една от любимите легенди в Хогуортс е тази за Стаята на тайните, която Салазар Слидерин построил тайно от другите основатели на училището за магия и вълшебство и в която скрил митично чудовище. Но съществува ли Стаята на тайните, или е само нещо, с което по-големите ученици плашат по-малките?
“Езерото на водните кончета” от Ева Ибътсън
Надвисналата опасност от въвличането на Англия във война с безумния Хитлер през 1939 г. променя 
спокойния идиличен живот на лондончани. Затова, щом получава предложение да изпрати дъщеря си в прогресивно училище в Южен Девън, при това с пълна стипендия, доктор Хамилтън изобщо не се колебае. Макар и с огромно притеснение и нежелание, Тали е принудена да се отправи към “Делдертън”.
“Делдертън” няма нищо общо с колежите в Англия. В него няма безумни униформи, строги учители и сериозни наказания. Училището, в което попада Тали, залага на свободата и самостоятелното развитие на децата, а не на принудата. Да посещаваш само онези часове, които искаш; да изучаваш природата чрез наблюдение, не чрез скучни записки за неприложими в ежедневието неща; да копнееш да трупаш познания и да можеш да осъществяваш идеите си чрез наученото – това ми се струва идеалното образование.
“Мина, магиите и бялата стъкленица” от Весела Фламбурари
Мина е ученичка в училището за надарени деца „Седемте музи“, но не защото има някакъв специален талант. Просто баща й Бран е пазач в училището. Момичето доста страда както от факта, че не е никак специална, така и от мъчителното отсъствие на майка си, която е загубила като бебе, по неизвестни причини.
Истината (или поне части от нея) започва да се разбулва, когато Мина се запознава с двамата близнаци – Янил и Китан. Любопитковците, пленени от способността на момичето да улавя думите във въздуха и да ги вплита в чудновати истории, се съгласяват да направят „посещение“ в кабинета на директорката Мишева, за да потърсят чудноватия дневник на прабаба й, за който Мина им разказва.
Матилда има нещастието да е родена в семейство на мошеник – търговец на коли, и запалена по 
сериалите ужасяваща съпруга, чиито смисъл на живота е да вечерят пред телевизора. Книгите за тях са нещо напълно излишно, а децата им (и особено Матилда) са пълни кретенчета, с които трябва да се отнасяш колкото се може по-гадно.
Матилда може да чете (сама се научава, да не помислите, че родителите й са влезли в правия път!) и след като открива пътя до градската библиотека, натрупва впечатляващ списък с прочетени заглавия.
Най-интересното обаче тепърва предстои! Защо ли? Ами защото Матилда тръгва на училище и уцелва шестица от тотото с учителката госпожица Хъни. Не така стоят нещата с директорката г-ца Трънчбъл…
“Анн от фермата „Грийн Гейбълс” от Луси М. Монтгомъри
Чрез комичните ситуации, в които изпада, Анн успява да си извлече поука и да натрупа своя запас от грешки, които да не повтаря никога повече. Естествено, Анн има своите недостатъци, но те биват напълно компенсирани от добротата й, нейната отзивчивост и чистосърдечност. В хода на книгата, докато се бори с уроците в училище и се стреми към Кралската академия, момичето неусетно израства, превръщайки се в умна, амбициозна и решителна млада госпожица.
“Съкровището от Зеленото езеро” от Луис Сакър
Поради наследствената си каръщина Станли Илнатс попада в трудово-възпитателния лагер край Зеленото езеро, което е пресъхнало преди повече от сто години заради една целувка.
Станли трябва да се справи с доста мъчения: с ужасната жега, с липсата на достатъчно вода, с изтощителното копаене на дупки в “езерото” и с гнева на Шефа, но най-ужасното от всичко е заплахата от ухапване на жълтопетнист гущер.
Мнозина от вас биха възкликнали: „Че какво положително и забавно може да има в такова изправително училище?!?“ И все пак пребиваването на Станли в трудовия лагер има и плюсове – той намира първия си истински приятел – Нулата. Нулата е странен тип, който не говори и копае дупки като луд, но иска да се научи да чете и пише. С ограмотяването му се заема Станли, а в замяна Нулата копае част от дупките и на учителя си. Докато един ден завистта на останалите не се пробужда…
“Животът ми като автор на комикси” от Дженет Тажиян
Дерек събира четенето на комикси, което обожава, и илюстрирането на трудни думи, което е негово задължение, и започва да създава свои собствени комикси. На път е да се превърне в художник, което, по думите му, ПОЧТИ компенсира мъченията в училище.
И като заговорих за училище… Проблемът тази учебна година не са безкрайните часове и досадните домашни, а новото момче, което се държи ужасно. Без никаква видима причина Умберто взима Дерек на мушка, за да превърне живота му в кошмар.
Като извънкласна дейност Дерек основава свой клуб за рисуване на комикси, но за беда се оказва, че Умберто също рисува. Той дори притежава по-добра техника в процеса на създаване на комикси, но му липсват оригинални идеи. Дерек, от друга страна, е пълен с най-неочаквани и изумително забавни хрумвания. (Ще спомена само: бебе тюлен, което обира банки!) Така се поставя началото на истинска комиксова война. Кой ли ще я спечели?
“Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци” от Мая ван Уейгънън 
Ненадейно в ръцете на Мая вай Уейгънън се озовава стара книга, скътана между причудливите антики на баща ѝ. “Ръководство по популярност за тийнейджъри” от Бети Корнел, издадено през далечната 1951 г. обещава, че “с малко упорит труд увереността, елегантността и популярността могат лесно да бъдат постигнати от всеки”. Преди Мая да се изсмее на абсурдността на обещанието, на майка ѝ ѝ хрумва щура идея – през цялата учебна година в осми клас момичето да следва съветите отпреди 60 години и да провери доколко вършат работа. И тъй като девойката няма накъде повече да слиза по стълбата на непопулярността, се захваща с експеримента на живота си…
Автор: Цветомира Дукова