“35 кила надежда” са всичко необходимо!

“Мразя училището.

Мразя го дори повече от всичко друго на света. 

И дори повече от това…

То ми отрови живота.”

В “35 кила надежда” (изд. “Унискорп”) Анна Гавалда изгражда образа на Грегоар Дюбоск. Той е на 13 години и е в шести клас. Няма нужда да броите на пръсти какво не е наред – просто вече е повтарял учебната година два пъти. И ако има нещо, което ненавижда, то е ходенето на училище.

За момчето образователната система е абсолютно мъчение – всичко му се върти пред погледа, не го бива по нито един предмет, а вечните подигравки на съучениците и наказанията на учителите не променят ситуацията. Вечерите у дома също са изтезание, защото са свързани с домашни и предизвикват редовни скандали между родителите му. Единствената светлинка за момчето е посещението при дядо Леон, в чийто килер то може да се развихри и да прави онова, което наистина харесва – да майстори неща с ръцете си.

Историята на Грегоар изглежда доста тъжна, но всъщност той споделя съдбата на всички онези деца, които имат проблеми с концентрацията. Младежът не може да се впише в утвърдения калъп на учебната система, а родителите му сякаш не търсят подходящия начин да му помогнат да се образова, те просто очакват той да е като другите. След изгонването му от поредното училище, дори и дядо Леон – вечният защитник – губи търпение:

“- Не те разбирам! Мразиш училището, а правиш всичко, за да останеш там възможно най-дълго…

– Ох, ама колко ме нервира това! Разбира се, по-лесно е да си кажеш, че си кръгла нула и да не правиш нищо! Разбира се! Просто предопределение! Толкова е просто да мислиш, че си прокълнат! И какво? Какви са плановете ти сега? Ще повтаряш всеки следващ клас и с малко късмет ще вземеш матура за трийсетгодишнината си!”

Напълно обезсърчени, родителите на Грегоар решават да го изпратят в пансион. Единственото училище, което той харесва, се намира далече от дома и в него учениците не се хилят глуповато по рекламни листовки, те работят с ръцете си в работилниците и оранжериите. Проблемът? Приемът е по документи, а тези на Тото (както го нарича дядото) са кръгла нула. Макар шансът да е минимален, момчето написва писмо до директора:

“…Мисля, че не само бележките са важни в живота. Мисля, че трябва да има мотивация…Не съм много дебел, тежа само 35 кила надежда.”

Ако очаквате младежът да постигне пълно щастие след това писмо, ще се излъжете. Изпитанията пред него няма да са леки и ще го засегнат там, където най-много го боли. Но тъкмо в тези житейски трудности Грегоар ще докаже, че надеждата може да изцелява и че понякога тя е единственото необходимо/възможно условие за промяна. А, да, и не е запазена само за отличници или здравеняци!

В “35 кила надежда” френската писателка Анна Гавалда повдига важния въпрос за децата с обучителни трудности и тяхната невъзможност да се впишат в закостенялата образователна система. Увлекателно, деликатно и с щипка хумор тя представя една често срещана картина, в която децата нямат възможност да се развиват по подходящия за тях начин, а родителите не искат и да чуят отрочетата им да са “непригодни” към статуквото. Книгата е ценно четиво и има силата да вдъхне надежда на читателите над 9 години, затрудняващи се да намерят своето място в училище. Тя обаче ще бъде полезна и на възрастните, които често не осъзнават, че тяхното понятие за “най-добро образование” не винаги съвпада с нуждите и интересите на техните деца.

Преводът от френски език е дело на Весела Шумакова. Художник на корицата е Ева Гитова. Книгата “35 кила надежда” е филмирана и остава да се надяваме, че лентата ще бъде достъпна и на български език някой ден.

Книгата е номинирана за наградата “Бисерче вълшебно” 2017.

Автор: Вал Стоева