200 зайчета нахлуват в живота на Лота

За много от нас зайчетата са умилителни както на живо, така и като герои от книжки. Смятам, че писателката Алис Пантермюлер и илюстраторката Даниела Кол са добре запознати с този факт, защото първата им книга от поредицата „Животът на Лота“, „Зайчета, зайчета навсякъде“ (изд. Сиела), е пълна с 200 симпатични бели дългоушковци. Какво правят те там?

„Животът на Лота“ е написан под формата на дневник на петокласничката Лота Петерман. Двете с най-добрата й приятелка Шайен започват учебната година в ново училище и както можете да се досетите момичето описва училищни случки и житейските си неволи – от новата учителка със смешна фамилия, през надутата нова съученичка, до желанието си да има домашен любимец куче или поне малка овчица, и свършим с досаните й по-малки братя близнаци Симон и Якоб.

Читателите на възраст между 7 и 11 години вероятно лесно ще разпознаят някои ситуации, в които попада Лота и ще се припознаят в нейните мисли, желанието й да има домашен любимец, нежеланието й да свири на блокфлейта и разочарованието от най-добрата й приятелка. За по-опитните от тях обаче може да останат разочаровани от плоския сюжет, прекалено карикатурните описания на някои от героите (например майката на Лота) и ситуациите (опитайте да си представите 200 зайчета в обикновен апартамент, които майката на Шайен някак си не забелязва) и неизползваният потенциал на загадъчната блокфлейта (тя предизвиква странни случки, но накрая не става ясно защо е така).Признавам, че не бях впечатлена от „Зайчета, зайчета навсякъде“ като начало на поредица и се надявам в следващите книги някои от тези недостатъци да са отстранени. Това, което спасява книгата са очарователните и комични илюстрации на Даниела Кол.

Съзнавам, че тъй като „Животът на Лота“ е дневникът на едно 10-годишно момиче, е съвсем естеествено използваният шрифт да е ръкописен, но лично мен този в книгата ме затормози, особено в комбинация с останалите шрифтове, като цялостното ми впечатление е за един шрифтов миш-маш. Опасявам се, че и много малки читатели ще бъдат затруднени с четенето му.

„Зайчета, зайчета навсякъде“ е съвсем подходяща за неангажиращо четене от децата в мрачните есенни дни, когато играта навън е невъзможна, но ако трябва да съм абсолютно честна, на българския пазар има и по-добри образци на популярните от няколко години графични романи за деца.

Ако се интересувате от още книги, в които има сладки зайчета, препоръчвам ви „Черният заек“ (за деца от 2 до 5) и заешкото фентъзи „Хълмът Уотършип“ за по-големите деца.

Автор: Лора Филипова