2-ри април в библиотеката на село Труд

Вече сме ви разказвали за работата на Светла Божилова в библиотеката на НЧ „Светлина – 1929 г.“ в с. Труд. Получихме нейния емоционален и вълнуващ разказ за отбелязването на Международния ден на детската книга и решихме да го публикуваме без промени, за да можете да усетите вълнението от общуването на децата с книгите на един библиотекар по призвание.

„Пристъпвайки прага на библиотеката в село Труд, моята душа бе пленена от прекрасен и пролетен аромат, идващ от класическа ваза, изпълнена с уханни и колоритни цветя, обичайни и присъщи за месец април.

Пролетното слънце, което току-що бе изгряло и стоплило душите на множество деца, проникваше  през завесите и озаряваше книгите, които бяха подредени грижливо по лавиците. Те бяха по-бляскави и красиви от всякога, обагрени в златна палитра от цветове.

Красивата утринна картина достигна своя апогей, когато пред нас засия самата Андерсенова приказка – ,,Цветята на малката Ида“. Илюстрациите, направени от Марая, в старото и автентично издание на епическото произведение ни потопиха в магичен  свят.Децата, потънали в безграничното благоговение на вълшебството,слушаха внимателно  и съсредоточено прочита, който направих пред тях.Произведението, което съдържаше  множество  красиви  растения, олицетворяваше природната картина, разкриваща се в пролетния ден днес.Внушението, което достигна до мен чрез Андерсеновата творба, е че добротата е най-висшата и ценна сила в света, която е в състояние да победи всяко едно зло.Също както слънцето сгрява и премахва студа със своята топлина, така и ,,Цветята на малката Ида“ стопли нашите души и завладя въображението ни.

Като искрен почитател на природата и страстен привърженик на Андерсеновите приказки желая всекиму да изпита величието и удоволствието от това произведение на Андерсен.“

По случай рождението на Ханс Кристиан Андерсен, аз представих презентация, която саморъчно изработих, пред детската аудитория.Вярвам, че всеки един човек трябва да знае биографията за великия белетрист Андерсен. Уважението и толерантността, която получих от тяхна страна ме изненада приятно.

Най-голямата награда за мен в днешния прекрасен ден бе щастието, което покори душите на децата, и усмивките, които бяха изписани по техните лица.“