138 години свободна БЪЛГАРИЯ

Днес българите честват 138 години от своето Освобождение. Освобождение, предшествано от героичната смърт на някои от най-великите революционери. Освобождение, станало възможно благодарение на силата на духа и смелостта на цял един народ. Но какво точно знаем за Руско-турската Освободителна война и за историята на България като цяло?

След избухването на Априлското въстание и жестокото му потушаване, всички  погледи на европейските държави се насочват към малката държава България. Дълбоко разтърсени от жестокостта на османската власт, руснаците решават да се притекат на помощ на българите. Така през лятото на 1877 г. е поставено началото на военните действия. Те са тежки, а най-решителният сблъсък е при прохода Шипка в Стара планина. Шепата опълченци, които с героичните си действия успяват да обърнат хода на войната, са възпяти в одата “Опълченците на Шипка” на Иван Вазов:

“Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там…”

Общите действия на българското опълчение и руската армия довеждат до капитулацията на Османската империя и подписването на Санстефански мирен договор на 3. март 1878 г.

И ако днес, 138 години по-късно, някои моменти от героичната ни история избледняват в съзнанието ни, нека се замислим: колко века преди най-големите европейски държави е съществувала малката България, в която живеем днес? Трябва ли да се сравняваме с народи, които не са имали своя писменост, култура на свой собствен език? Справедливо ли е да отхвърляме с лека ръка делото на хиляди българи, дали живота си за една кауза: наследниците им да живеят в свободна държава?

България е такава, каквато си я направим!

Доказателство, че всичко е възможно, е тъкмо Освобождението на България, постигнато с много героизъм и чрез преследването на една обща цел.

Затова нека на днешния ден се замислим какво значи да си българин, за да предадем и на децата си онази искрица, която да пали огън в сърцата им и да ги насочи в правилната посока: към българското самосъзнание, към българската култура.

Честит празник!