10 стратегии за четене с разбиране

Беки Спенс е автор на блога thisreadingmama.com, в който споделя опита и идеите си от домашното образование на четирите си деца. Работила е като учител в държавни и частни училища в продължение на 6 години преди да се отдаде на семейството си. Ето и нейните предложения за стратегии за четене с разбиране, които да използваме с все още неуверените малки читатели.

Ако сте обучавали заедно неопитен и уверен читатели, сте забелязали ясни разлики. И двамата се натъкват на непознати думи, но увереният читател е по-склонен да изпробва различни стратегии за четене, за да открие значението на непознатите думи. Често неопитният читател „застива”, защото или не знае такива стратегии, или пък не знае коя да използва.

Един от проблемите при неопитните читатели е убеждението им, че на уверените, или „добрите” читатели, не им се налага да използват стратегии за четене с разбиране (или стратегии за „сглобяване”). Това правят само „лошите” читатели. Много често те избягват употребата им, защото това би ги направило „лоши” читатели (или би потвърдило факта, че са такива). „Добрите” читатели нямат нужда от такива стратегии, защото разбират всичко от първия път. Читателите, особено неопитните, трябва да разберат, че компетентните читатели използват стратегии за „сглобяване”.

Какво представляват стратегиите за четене с разбиране (стратегии за „сглобяване”)?

Случвало ли ви се е да прочетете даден текст и после да осъзнаете, че макар да сте прочели всяка от думите, не помните нищо? А прочитали ли сте грешно някоя дума само за да осъзнаете, че прочетеното изречение няма грам смисъл? А може би сте попадали на дума, която никога преди не сте чували? Във всеки от тези случаи вероятно сте използвали стратегия за „сглобяване”, за да откриете смисъл в прочетеното. Именно това представляват стратегиите за „сглобяване”. Те са стратегии за четене с разбиране, които ви помагат да „сглобите” смисъла (или безсмислието) докато четете.

10 стратегии за „сглобяване” при четене с разбиране

1. Препрочитайте! Повечето читатели се опитват да не я използват. „Ще продължавам да чета и тя няма да забележи, че съм го прочел грешно.” Това са склонни да си мислят много от младите читатели. Обаче препрочитането им помага да избистрят мислите си или да се върнат назад и, четейки повторно, да открият и поправят грешката си.

2. Прочетете го на глас! Понякога самото прочитане на глас може да е от помощ. (Аз лично го правя, когато си купим нова настолна игра и не разбирам указанията.)

3. Ориентирайте се от контекста! Какво ви подсказват картинката или изречението около непознатата дума? Използването на контекста може да подскаже на читателите как да разгадаят думите или да се досетят за значението им. По-напредналите читатели могат да използват контекста също за да се досетят как да произнесат дума с повече от едно произношение или значение.

4. Проверете значението на непознатата дума! Когато контекстът не подсказва нищо, може да се наложи да проверите значението на думата. Това може да стане и на компютъра, таблета или телефона, но нека не пренебрегваме и речника. Повечето читатели дори не знаят как да го използват. Да, вероятно ще могат да открият търсената дума, но трябва да им покажете също как са подредени думите според корена си, така че лесно да открият определението.

5. Задавайте въпроси! Въпроси като „Откъде да започна да разсъждавам?”, „Това смислено ли звучи?”, „Какво ще стане след това?” или „Какво означава тази дума?” са доста полезни за читателя.

6. Помислете за вече прочетеното! Вписва ли се това, което четете в момента, в сюжета или целта на текста?

7. Правете връзки! Правенето на връзки е в основата на стратегиите за четене с разбиране. Читателите искат да могат да използват това, което знаят, така че да го свържат с това, което четат. Когато текстът звучи безсмислено, добрите читатели могат да опитат да направят смислови връзки, за да го разберат.

8. Забавете темпото! Още една стратегия, която неопитните читатели се опитват да избягват. Те искат бързо да подминат думата, за да не привлекат внимание към грешката си. Пък и просто искат да „отметнат” задължението си. Да забавят темпото е последното, което желаят.

9. Помислете за целта на автора! Целта на автора определя използваните структура, речник и характеристики на текста. Читателят може да чете, за да се информира по даден въпрос, но бързо да открие, че целта на автора не е да сподели всички аргументи, а да го убеди в правотата на едната страна.

10. Обърнете внимание на собственото си мислене (метапознание)! Това може да се приеме за шапката, под която се разполагат всички останали стратегии. Умелите читатели обръщат внимание и на мислите в главата си. Когато предположението им не се оправдае, спират и правят ново. Трябва да научим читателите да мислят и да осъзнават мислите си докато четат.

Превод: Лора Филипова