Познавате Мелиса Тейлър от сайта й за обучение и грамотност Imagination Soup. Освен блогър, тя е майка, учител, експерт по образованието, както и автор на множество статии по въпросите на децата и ученето в престижни медии като Parenting.com, USA Today Health и Scholastic Parent and Child. Предлагаме ви нейната статия за важността на това да запознаем децата с оригиналните приказки. Текстът е публикуван за пръв път на адрес www.readbrightly.com.
Помислете си за приказки и умът Ви ще се отнесе към Дисни и анимираните версии на класическите истории. Но старомодните приказки – тези на автори като Ханс Кристиан Андерсен, Оскар Уайлд, графиня дьо Сегюр или Андрю Ланг – са изпълнени с богатство и сложност, които често липсват на екранизациите им. Ето и десет причини защо си струва да прочетете оригиналните приказки с вашия млад читател:
1. Житейски уроци
Помните ли репликата от “Принцесата булка”: „Аз не мисля, че това значи това, което ти си мислиш, че значи”? Много от моралните уроци в оригиналните приказки са съвсем различни във версиите на Дисни. Ханс Кристиан Андерсен не написва “Малката русалка”, за да ни научи как да се омъжим за принц, а за да ни предупреди, че нашите действия имат последствия. Както Йохан Фрийдрих фон Шилер обяснява, „В приказките, разказани ми в детството ми, живее по-дълбока мъдрост, отколкото във всяка истина, изречена в живота.”
2. Надежда
Много приказки предлагат надежда – надежда за изкупление, надежда, че доброто ще победи злото, надежда, че враговете ни ще бъдат победени. Г. К. Честъртън го е формулирал най-добре:
„Вълшебните приказки не казват на децата, че драконите съществуват, а че могат да бъдат победени.”
3. Споделена митология
Когато децата споделят познат канон от истории – като “Златокоска и трите мечки” или пък “Рапунцел”, те споделят една основа, една обща митология. От гледна точка на учител и възпитател това е безценно. Още повече, това фоново знание ни помага да добием по-пълен и по-обогатяващ литературен опит. Например миналата година аз и децата ми прочетохме няколко книги за приказни страни (“The Land of Stories”, “Ever After High” и “Storybound”). За да им се насладим максимално, ни трябваше познанието от оригиналните приказки, на които се базират.
4. Какво е възможно
Приказките разширяват представите ни относно това какво е възможно на тази земя. Те добавят феи, магьосници, великани и тролове към обичайния ни свят, карайки въображението ни да се бори с отговорите на въпроси като „Какво би станало, ако … съществуваха?” И въпреки че знаем, че тези истории не са съвсем верни, ни се иска да повярваме, че биха могли да бъдат.
5. Вникване в чуждите култури
Няма по-добър начин да запознаем едно дете с чужда култура от това да го въведем в нея с арабски приказки за лека нощ, норвежка митология или африкански народни приказки. Особено чрез истории, подобни една на друга като Лон По По и Червената шапчица, в които се усеща уникалността на културата и традициите на разказване.
6. Кратки истории
Приказките не изискват четене с часове. Тяхната краткост е атрактивен отличителен белег за децата в частност и за потенциалните читатели като цяло. Просто отворете някоя антология и изберете една или две приказки, без да се задължавате да четете от кора до кора.
7. Страшни, но безопасни
Приказките учат децата как да се справят със страшни ситуации. Като читатели, ние се вживяваме в историите. Но тъй като това са именно истории, не ни се налага да изпитваме Страшното от първа ръка. Вместо това
виждаме как героите се изправят срещу страховете си и се учим от техния опит.
8. Жестоки истини
Точно като в живота, много приказки нямат щастлив край. Случват се лоши неща. Прочетете историите с децата си и ги обсъдете с тях. К. С. Луис вярва, че понякога приказките изричат най-добре това, което трябва да бъде изречено. След прочита попитайте децата си „Казва ли ви приказката истини за света?”
9. Път към жанра фентъзи
Приказките въвеждат децата ви в жанра фентъзи. Всъщност приказките са обичани от много автори на фентъзи литература като Дж.Р. Толкин и К.С. Луис например. Приказките възбуждат апетита към магията и любопитството за опознаване на още вълшебни светове чрез четене.
10. Принцесите нямат дрескод
Важно е да не забравяме, че, що се отнася до приказките, Дисни не е авторитет. Прочетете големите автори, за да се убедите сами. Открийте принцеси, които не са облечени в неотменните екранни розово, синьо и жълто. Кой знае? Може би дори ще откриете за себе си, че харесвате повече принцесите-тролове, отколкото Пепеляшка.”
Превод: Рада Тилкова
