10 детски книги, които да прочетем отново като възрастни
Това са онези заглавия, които са ни вълнували като малки човеци и чиято мъдрост е необходима не само на децата, но и на възрастните. Това са книгите, които са успявали да развихрят въображението ни, да дадат крила на безграничните ни мечти и да ни научат на мъдрост.
Ето ги! Нашите 10 предложения за детски книги, които да препрочетем вече като възрастни.
1. Поредицата „Хари Потър” на Дж. К. Роулинг
Хари Потър ни припомня, че у всеки от нас се крие магьосник и е по силите на всеки да води битка със злото. Важното е да имаме добри приятели, добри учители и лоши примери. Чували сме, че след препрочитането на книгата, е много вероятно най-сетне да получите писмото си за Хогуортс!
2. „Лъвът, вещицата и дрешникът“ от поредицата „Хрониките на Нарния” на Клайв Стейпълс Луис
Книгата припомня за вярата в доброто, вълшебствата и връзката с природата. Тя ще ви накара отново да влезете в гардероба – буквално и преносно!
3. „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери
Книгата е като старите албуми със снимки, които разглеждаме всеки път, когато отидем на гости на баба и дядо – вълнуваща, изненадваща и носталгична. А тук има и нещо повече – любим герой и много смисъл за откриване.
4. „Светът на Софи” на Юстайн Гордер
Ако искаме да си припомним каква магия ни помогна да научим за изпита по философия, нека отворим тази книга отново. Ако пък никога не сте я ползвали по този начин, то сред страниците й ще научите за вълнуващия и леко объркан живот на Софи и за това колко важно е да съществува “любовта към мисленето”.
5. „Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол
За да станем отново малки, може да прочетем тази книга отново. И да си припомним колко впечатляващо работи фантазията, докато обикваме героите, промушваме се през храсталаци и хралупи, говорим с котешки глави без тяло или със заек, шапкар или синя гъсеница. Ограниченията не важат за Алиса и нейната чудна страна!
6. „Вълшебникът от Оз” на Лиман Франк Баум
Историята ни припомня за случайното приятелство и силата, с която то може да ни сполети. За взаимното помагане по пътя към мечтите и за нещата, които не са такива, каквито всъщност изглеждат. Досущ като в реалността!
Книгата ни връща в годините, когато седяхме на чинове със своите приятелчета. Напомня и за любимия учител, а и за не толкова обичаните. Както и за дните, в които бяхме бунтари, опълчващи се срещу родителите и системата. А най–вече ще ни върне към истината, че доброто побеждава, най-вече когато е в отбор със знанието.
8. „Мечо Пух” на Алън Милн
Една от най-умиляващите истории за чистото приятелство. Досущ като това между децата.
Всеки има поне един приятел, който прилича на Мечо Пух по чистата душа, добротата, положителното мислене, че дори и по коремчето. Да си припомним защо толкова обичаме този свой приятел и защо всички обичат Мечо Пух.
9. „Пипи Дългото чорапче” на Астрид Линдгрен
Всеки, който е чел за Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, иска да прилича на нея. Е, сигурно без името, но с плитките, луничките, шарените дрехи и щуротиите.
Ако и вие като малки сте отговаряли на въпроса „Какъв искаш да станеш?“ с „Пипи!”, то това е книгата, която да разлистите отново. Тя е огледалото, което ще напомни на порасналото дете за какво е мечтало и фантазирало.
10. „Поредица от злополучия” на Лемъни Сникет
Възрастните често се чувстваме като герои в подобна история. Случват се неразбории, главоболия и чудесии и само препрочитането на някоя от книгите от поредицата, ще ни припомни, че винаги може да бъде по-зле. Преди да я препрочетем е добре да изровим онова свое любимо чувство за хумор и да си припомним, че историите не винаги са с щастлив край, но все пак свършват. За щастие или пък не!
Автор: Мирослава Илиева