Задължителни ли са турнетата за детските писатели?
17.06.2016
След своето едномесечно турне из България, любимата ни писателка-приятелка Весела Фламбурари се завръща в своята рубрика "Когато детето чете" в Detskiknigi.com, за да ни сподели размислите си за турнетата и доколко те са важни за българските детски писатели. Много важна част от живота на една книга са нейните представяния пред публика. Тук става дума наистина за представяне, а не за премиера на книгата. Премиерата е еднократен акт, който събира автора и негови почитатели в една вечер, посветена само на новоизлязлата книга. Представянето на книга или автор, от своя страна, може да се случва постоянно. Винаги, когато има желание, нужда и воля за това. Авторът може да е съвременник, но може и да е отдавна наложил се класик. Разбира се, когато авторът е жив, срещата едновременно с него и неговото творчество би могла да е много интересна. Стига авторът да се погрижи за интересното представяне на своите книги… Това важи с особена сила при детската литература. Повечето представяния на книги се организират за деца. Това е така поради изключително самоотвержения труд на библиотекари, учители и възпитатели ...
Прочети повече
Море от приказки
01.10.2015
Весела Фламбурари е нашият водач зад кулисите на детската литература. Благодарение на рубриката "Когато детето чете" нищо не остава скрито-покрито за читателите, а днешната тема е прощален поглед към лятото и морските приключения. Във всички хора, от всички времена, морските истории са предизвиквали страх, но и огромно любопитство. Седем били страстите, които се пораждат по море – глад, жажда, разкаяние, надежда, самосъжаление, самота и ужас. От тях са се родили легенди и приказки, които поддържали мита за вечната стихия на морето. От най-старите истории въобще е историята за всемирния потоп. Тази история се среща в Китай, Индия, Египет, Америка и Океания. И, разбира се, се разиграва и в Библията… където ковчегът на Ной е обрисуван като специфичен кораб. Явно е, че съдове, с които се плава по море са били известни на хората още от дълбока древност. Легендарни моряци са били пелазгите от древна Гърция, иберийците от Пиринейския полуостров, карийците от Мала Азия, гарамантите от Северна Африка, сикулите от Италия, лигурите от Галия. Всички те са ни оставили приказки за морето и морските ...
Прочети повече
Чудовището на дидактиката и художествената литература за деца
25.06.2015
Весела Фламбурари е нашият водач зад кулисите на детската литература. Благодарение на рубриката "Когато детето чете" нищо не остава скрито-покрито за читателите, а темата днес е за дидактиката в детските книги и сериозния въпрос трябва ли да я срещаме там или не. Да, да, представям ви цяло-целеничко чудовище… при това отвратително чудовище: Чудовището на дидактиката в детската художествена литература. Ако дидактиката си стоеше там, където й е мястото… ако живееше само в теориите за ученето и преподаването (ако си живееше само в училище или в университета), щях да махна с ръка и да й призная правото да бъде полезна. Но тя е изменчиво и хитро чудовище. Чудовище, което винаги ще се мъчи да отклони вниманието ни и да се намести навсякъде, където е не само вредна, но и опасна. Думата „дидактика“ идва от гръцката дума διδακτικòς („дидактикос“), която означава поучителелен, назидателен. В литературата се използва и терминът „дидактизъм“, (т.е. „склонност към назидание“). Терминът може да звучи внушително, но всъщност става дума за старото изпитано „конско евангелие“, както си го казва ...
Прочети повече
Детска книга и общуване
23.04.2015
Весела Фламбурари отнови предизвиква размисъл със своя текст за условността на изкуството и конкретно за взаимодействието на детската книга с нейния потребител - детето. Няма съмнение, че развитието на детската книга, и най-вече интензитетът на това развитие, води до обсъждане на аспекти в общуването между нея и и тези, които я възприемат. Редом с развитието на процеса на възникване на художественото произведение, на особеностите на неговата природа – все по-голямо внимание отделяме на неговото социално функциониране. Интересуват ни не само теоретичните постройки за ценността на детската книга, но и нейното взаимодействие с нейния потребител, тоест въздействието й върху детето. Защото основен компонент в потока на общуване с детската книга е детето. Детето, което възприема книгата за деца, чрез активно занимание, само или със своя родител, учител и т.н. Активното съобщуване и съучастие с текста обуславя голямата сила на емоционалното въздействие на детската книга. Разбира се, характерът на „поетическото съобщение“, както го нарича Роман Якобсон, на детската книга зависи от ...
Прочети повече
Приказки за детската душа: Червената шапчица
09.04.2015
Темата за народните вълшебни приказки често занимава съвременните родители, предизвиквайки полемични разговори не само в ежедневието, но дори в медиите. Трябва ли да четем на децата класически кръвожадни истории, няма ли тези приказки да увредят детската психика? Това са само част от разискваните теми. Психолозите обаче, както и специалистите, работещи с деца, знаят колко е важна ролята на приказките. Днес Весела Фламбурари ще открехне вратата към смисъла, скрит зад прочита на "Червената шапчица" и на вълшебните народни приказки. Когато Шарл Перо публикува своята сбирка от приказки през 1697 г., „Червената шапчица“ има вече много дълга история. Някои варианти на приказката или просто нейни мотиви се връщат наистина дълбоко в древността, като например мотивът за гръцкият бог Кронос, поглъщащ децата си, които обаче се връщат, по чудо, от корема му в древногръцкия мит. И в същия мит един много тежък камък си разменя мястото с детето, което Кронос има намерение да погълне отново. Съществува и една латинска история от 1023 г. (историята е на Егбер от Женева и се казва Fecunda ratis), в която едно ...
Прочети повече
Приказки за куклен театър
26.03.2015
Знаете ли, че Весела Фламбурари - наш пътеводител в света на книгите, децата и писателската дейност - е завършила кукловодство? Ако сте присъствали на някой от нейните спектакли, ще знаете как Веси умее да пренася публиката в един вълшебен свят мигновено... Специални ли са обаче приказките за куклен театър? Какви са условията една приказка да се изиграе с кукли и защо кукленият театър е важен за общуването с детето? Нека разберем в рубриката "Когато детето чете". Между света на играчките и света на възрастните съществуват отношения, които в действителност не са така ясни. От една страна, играчките са резултат на упадък, а от друга - резултат на завоевание. Просто някои овеществени ценности, които някога са имали голямо значение в света на възрастните, са приели да бъдат сведени до играчки, за да се запазят. Такива играчки са пумпалът, който от религиозна вещ на египетските йерофанти се върти вече само в детски ръце. Също и куклата, която от същинско превъплъщение на Бога вече живее само в детските прегръдки. По този начин свещените предмети със сакрално-обреден характер, „падат“ до света ...
Прочети повече
Какво е приказка? Съвременната авторова приказка – продължение
12.03.2015
След като ни запозна с народната приказка, Весела Фламбурари ни поведе по стъпките на нейната сестра - литературната приказка. Научихте ли вече какво е авторовата приказка? Нека разберем какво още е подготвила за нас Весела... Как точно се изгражда съвременната авторова приказка? Възможно ли е да открием нейния градеж? „Ако притежаваме наука за фантазията, както притежаваме наука за логиката, тогава бихме разбулили тайните на изкуството да се измисля! Изкуството как точно се пишат книгите все още не е открито. Но може би предстои да бъде намерено… Фрагментите от този род са нещо като литературни посеви. В тях могат да бъдат намерени и безплодни зърна, но какво значение има това, ако някое от зърната все пак покълне!“ – Написал го е Новалис, още в края на ХVІІІ век. Кое е това зрънце, което покълва и от него се ражда приказка? Кои са тези модели, похвати, трикове, които сработват думите и образите така, че да се измайстори една фантастична история? Нека разгледаме някои такива модели, предложени от Джани Родари. Родари ни въвлича в едно наблюдение върху човешкото съзнание. Ако хвърлим ...
Прочети повече
Какво е приказка? Съвременната авторова приказка
26.02.2015
В предишните си статии Весела Фламбурари ни поведе на интересно пътешествие в света на приказките... Какво е народната приказка, къде вирее и как е вплела корените си в ежедневието ни - за това и още много можете да прочетете в статиите ѝ в рубриката "Когато детето чете". Днес Весела продължава темата, разглеждайки един друг вид приказки - литературните. От „голямата сестра“ – народната приказка – се вълнуват и вдъхновяват Шарл Перо, Братя Грим, Карло Колоди и, разбира се, Андерсен. Макар Шарл Перо да прекроявал приказките според вкуса на сина си Д`Арманкур, той не излизал от познатата ни вече структура на народната вълшебна приказка. Братя Грим записвали приказките от устата на разказвачите и с това мечтаели да запазят жив немския език. Пушкин обаче променя донякъде правилата, проследявайки в „Руслан и Людмила“ и търсача, и търсения, някак като приказка в приказката. За пръв създател на съвременната авторова приказка е считан Ханс Кристиан Андерсен. Той се е обърнал към народните творения, но без желанието да възпява гласа на народа. Искал е да си върне спомена за своето детство, ...
Прочети повече
Какво е приказка? Народната вълшебна приказка – продължение
12.02.2015
В предишната си статия Весела Фламбурари открехна пред нас вратите на народната вълшебна приказка. Време е да нагазим дълбоко в приказния сюжет с продължението на статията... Народната вълшебна приказка води детето до идентификация със своя главен герой. Една идентификация, която има не само психологическа, „но и много дълбока, вкоренена в тъмните пластове на кръвта“ (Дж. Родари) обосновка. Ако народната вълшебна приказка е много, много стара къща, то значи тази сграда е съградена от различни стари „тухлички“. Нека да открием тези „тухлички“ заедно… Относително първи говори за строежа на народната вълшебна приказка Александър Николаевич Веселовски. Негово откритие е така наречения „приказен сюжет“. Всъщност, под „приказен сюжет“ Веселовски разбира комплекс от мотиви. Мотивът, според него, може да се нагажда към различни сюжети – серията от мотиви води към сюжет. За Веселовски мотивът е нещо първично, а сюжетът – вторично. Сюжетът е момент на творчество, на съединяване и оттук произлиза необходимостта изучаването на приказката да става не толкова по сюжетите, а по-скоро ...
Прочети повече
Какво е приказка? Народната вълшебна приказка
22.01.2015
Накъдето и да обърнем глава днес, в нашето всекидневие, ни се натрапва един извод: Явно е, че не живеем в приказка! Особено ясно този извод циркулира в клатещите се глави на свъсили вежди, сериозни възрастни хора. Със страшна сила изпъква в жалбите за работа и по-добър живот. В проблема с парното и цените. Дори и децата ни разбират, че не живеят в приказка, защото в 21 век някои от тях си лягат гладни. За книги с приказки или за забавления в приказните театър и кино става трудно да се мечтае. Тъжно… Не, ние не живеем в приказка, но, въпреки всичко, приказката живее в нас! Колкото и странно да звучи на една голяма част от възрастните, приказката се е загнездила в нашия емоционален свят. Здраво се е вплела в надеждите ни за спасение от безизходицата. Дори когато сме възрастни, дори когато сме свъсили вежди... Някъде в нас, на чисто емоционално ниво, едно дете с отворени очи и ум си повтаря приказките за победата на доброто над злото. И ни дава подкрепа, за да не рухнем под жестоките шамари на действителността. Общуването ни с приказката започва още в „тъмните пластове на кръвта“, както пише ...
Прочети повече