„Животът ми като смотльо“ – четвърта част на премеждията на Дерек

Поредицата с историите на Дерек е едно от любимите ми книжни приключения от детската литература. Те съдържат равни части забавление и мъдрост и не си затварят очите пред проблемите в света, които не подминават децата. Искреност, вихрено действие, щури идеи и добри приятели – какво повече й трябва на една страхотна книга?!

„Животът ми като смотльо“ (изд. „Софтпрес“) на Дженет Тажиян се придържа към традицията – Дерек е „принуден“ да бъде дете и да изпълнява отегчителните си детски задължения. Всъщност той се чувства много по-зрял и взема важно новогодишно решение: да гледа по-сериозно на нещата. Нашият герой бърза да порасне, за да може сам да се разпорежда със свободното си време и да взема решения. Оттук започват големите му беди и големите уроци!

Но преди всичко да се оправи, трябва да се разбърка като кълбо прежда в лапите на много игриво коте…

Недовършена работа, прибързани заключения и изкушенията на свободния избор почти съсипват живота на Дерек. Налага му се да търпи тъпи идиоми, непрестижни задачи и досадни отговорности, които вървят в комплект със самостоятелността. Бързо достига до извода: „Няма В-Е-С-Е-Л-О в думата „кампания“.”

Историята така се завърта, а облаците над главата на Дерек са толкова смръщени, че наистина ни става мъчно за него. Но тъй като зрелостта не може да бъде временен избор, а на „големите отворковци“ им е писано да им се случват някои неприятности, няма да пропуснем и да му се посмеем.

В края на книгата героят на Тажиян разбира, че да имаш цел, да си търпелив и съсредоточен е трудно, но и най-ценното в света на големите. Той измивана дълъг път и от самовлюбено хлапе се превръща в млад мъж, който се грижи за останалите хора, защото така е правилно да се постъпва. А най-хубавите награди се полагат на тези, които най-усилено са се трудили.

Голямата победа на Дерек в книга номер четири от неговите подвизи е, че успява да се посмее на себе си – на собствените си грешки и заблуди. Разбира колко е глупаво да се стараеш да впечатляваш тези, които ти се струват важни, и че подкрепата може да дойде от най-неочаквани места. А моят личен извод фаворит е: най-ценното е да бъдеш себе си пък дори и „малко щур смотльо“!

Прочетете ревютата на Цвети и за другите истории на Дерек – “Животът ми като екшън герой“„Животът ми като таен агент“ и „Животът ми като автор на комикси“

Ревюто е публикувано първо на www.azcheta.com.

Автор: Цветомира Дукова