Живот „Под знака на лъва” между Тигър и Ефрат
10.02.2016

„Под знака на лъва” на холандския писател Ханс Хаген е заглавие от чудесната поредица „Европейски разказвачи на XX-XXI век” на издателство ЕМАС. С нея издателството запознава младите читатели с книги на детски писатели от различни европейски страни, с които иначе те едва ли биха се срещнали. Ханс Хаген обаче няма да ни разкаже история от родната Холандия, а ще ни отведе на много по-далечно пътуване в пространството и времето. Готови ли сте да се пренесете преди около 4400 години в долината между реките Тигър и Ефрат?

Ярим е 12-годишен и живее в малко село северно от Киш (действително съществувал град) в земите Акад и Шумер. Една вечер почти случайно и с голяма доза късмет убива лъв, като така спасява баща си и овцете им. Подвигът освен слава и амулет – огърлица от лъвски зъби, му носи и осакатена ръка. Нещата съвсем се влошават с пристигането на кервана на царицата на Киш, който събира ежегодните данъци от селяните. Поради лошата реколта, бащата на Ярим е принуден да продаде момчето в робство на царицата за 2 години. След известни перипетии Ярим се озовава в двора на царица Ку Бау, но неговите премеждия съвсем не са свършили.

Момчето почти неволно се забърква в заплетени и опасни ситуации (отвличането на Даган, царския събирач на данъци, и изгубването на печата на царицата, убийството на Аба-Кала, заговор срещу царя на Киш). Животът му често е в опасност, но със своята съобразителност, честност и приятели, момчето успява да извърви пътя от роб през вестоносец до нещо, което никога не си е представял, че ще бъде.

Голяма част от атмосферата и очарованието на книгата се дължи на подобните на притчи истории, които се леят от устат на разказвача Нанше в съпровод на арфа. „Някога, преди много време, нямало змии. Някога, преди много време, нямало скорпиони и хората не се страхували от нищо. Още нямало страх.” Така започва Нанше всичките си истории. А те притежават характерната омайност на митовете и често успокояват и помиряват хората в напрегнати ситуации.

Животът в Шумер и Акад преди повече от 4000 години и перипетиите на Ярим са  вълнуващи и ще ви държат приковани към страниците. Ако пък решите да се замислите малко повече, „Под знака на лъва” ще ви предложи предостатъчно поводи и теми, а аз се обзалагам, че докато четете, неведнъж ще благодарите на съдбата, че не сте родени по онова време из онези земи. И не става въпрос за това, че нямаше да можете да играете Minecraft или да си чатите по Viber.

Като начало тогава робството е широко разпространено. „… който няма ечемик, да плати с овчи кожи. Който няма достатъчно кожи, да продаде жена си или децата си в робство.” Самият Ярим става роб точно по този начин. Робиня е и майка му, както и най-добрата му приятелка – Иная. „Само свободният човек може да определя съдбата си…”, а чувството, че някой друг разполага с живота ти е отвратително.

Шири се повсеместно суеверие. Благополучието на хората зависи в много голяма степен от природата, затова най-обикновени ежедневни случки или действия се приемат като знаци за желанията на боговете. Вярвайте ми, шумерските богове са десетки и също като гръцките (питайте Пърси Джаксън) непрекъснато си съперничат и невинаги са благородни. Така определено тълкуване може да ви изпрати против волята ви на опасно пътуване с кораб до Индия и дори в гроба на царицата при смъртта й.

Ханс Хаген е вложил много сериозни усилия в проучванията за книгата, като дори е посетил описаните места. Резултатът е интригуващ разказ с богати описания и подробности от ежедневието, които създават пълнокръвна картина на живота в Акад и Шумер по онова време. „Историите, които съществуват по света, си търсят нови и нови разказвачи.” Без съмнение историята на Ярим е намерила отличен разказвач в лицето на Ханс Хаген.

В поредицата „Европейски разказвачи XX-XXI век” можете да прочетете още чудесни книги от авторите Хенинг Манкел, Даниел Пенак, Ева Ибътсън, Хилде Хагерюп, Ива Прохазкова, Тадей Голоб, Тимоте дьо Фомбел, Рената Щулцова, Ендре люн Ериксен, Майте Каранса, Силвана де Мари, Вишня Стахуляк.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар