Зеле+съкровища = “Бабата бандит”
02.01.2016

Бабите определено не са това, което бяха! В до сълзи смешната и до смях сериозна книга “Бабата бандит” на Дейвид Уолямс (изд. “Дуо дизайн”) ще откриете една простичка истина, която младите често пропускат: бабите са доста по-интересни и загадъчни, отколкото си представяте.

Бен е на единайсет, живее с откачените си родители (фенове на балните танци, телевизията и полуфабрикатите) и мечтае да стане водопроводчик. Животът му не е розов, но в края на седмицата от сив става черен, защото младежът е принуден да прекарва петъчната вечер с баба си. Какво толкова, ще си помислите… Хм, бабата на Бен е наистина ужасна: обожава зеле във всякакви вариации (и мирише на него от километри), телевизорът ѝ не работи от векове, облича се в мораво и когато ходи, подпръцва.

Вероятно животът на Бен би бил толкова гаден, докато баба му се спомине след милион години, но нещата се променят една вечер, щом момчето звъни на родителите си да го отърват от скучната старица. Макар да не е сигурен, че го е чула, героят намира сериозна промяна у възрастната жена на следващия ден. Какво ѝ става? И какви са всичките тези бижута, скрити в кутия от бисквити? Явно бабето наистина не е такова, каквото Бен го познава…

В шантавата история, развихрена на 296 страници, Дейвид Уолямс ще ви покани на приключение с криминален привкус. Бабата на Бен – известната бандюга Черната перла – краде бижута и никак не е толкова скучна. Докато тя разказва на своя внук за подвизите си, момчето ще си спомни хубавите мигове, прекарвани с нея и ще направи план за най-дръзкия обир в историята – на бижутата на Короната от крепостта Тауър! Фолио, водопроводни тръби, хитроумни кроежи и костюм за бални танци ала “любовна бомба” ще се преплетат здраво, за да ви накарат да се смеете и плачете едновременно. Прибавете към тях любопитен съсед, сериозен лекар и една кралица с чувство за хумор и voilà… “Бабата бандит” ще се превърне в новата ви любима книга!

Стилът на писане на Дейвид Уолямс донякъде напомня за Роалд Дал. Ще откриете онази ирония към “сериозните” занимания на възрастните, абсолютното подчинение на интелекта на децата, вярата в справедливостта и умението да се превръща и най-скучният персонаж във вълнуващ образ. Ако сте фенове на Дал, ще откриете сходства между историите на двамата автори, които сякаш се допълват и помагат още по-лесно да заобичаш Бен и баба му. Посланието, което авторът негласно отправя, учи младите да обръщат повече внимание на онова, което имат, преди да го загубят. Илюстрациите в книгата са дело на Тони Рос, чийто стил пък донякъде напомня за Куентин Блейк. Рос е илюстратор и на поредицата за Ужасния Хенри, която препоръчваме горещо за неуверените читатели

Ако детето ви не е фен на четенето, срещнете го с Бен и баба му. Вярвам, че тази среща ще бъде съдбовна! ;)

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар