Заек и Мечка или едно странно приятелство
12.11.2018

“Заек и Mечка. Заешки вредни навици дребни” (изд. Timelines) е първа книга от поредица, каквато не сте срещали до момента. По думите на самия автор Джулиан Гоф, поводът да я напише е фактът, че една вечер прочита на 6-годишната си дъщеря изключително скучна книга с герои заек и мечка, които са мили, възпитани и идеални. Баща и дъщеря започват да се замерят с идеи как историята да стане по-интересна. Какво се е получило?

Добре познатите на децата като герои от приказки и детски книги Заек и Мечка тук са в съвсем различна светлина. Макар никой от тях да не е отличен със собствено име, няма как да ги сбъркате с други персонажи или да ги забравите бързо. Мечката е много спокойна натура, винаги позитивно настроена, с изпълнен с любопитство поглед към живота и без никакво притеснение да задава “глупави” въпроси. Заекът е нейна противоположност – пада си малко киселяк, почти винаги е песимистично настроен, не се сприятелява лесно и като цяло мрази да е заек.

“- Това е краят на света – изрече мрачен глас. Мечката се огледа наоколо.
- Не, не е – отбеляза тя предпазливо. – Чудесен слънчев ден е.”

Тези привидно непасващи си натури завързват странно приятелство. Един зимен ден Мечката се събужда и установява, че всичките й запаси от храна са изчезнали. Джулиан Гоф забърква нея и Заека в приключение с вълк, лавини, правене на снежни човеци и нелеки признания от страна на начумерения дългоушко. Докато четете, няма да усетите и следа от поучение или съвети какво е истинското приятелство - малките читатели умело са насочвани сами да правят своите изводи.

- Гравитация – каза важно Заекът – е Загадъчната сила, Която Привлича Всичко Към Всичко Останало.
- Аха! – каза Мечката, кимайки. – Като приятелството.
- Не! – отвърна Заекът.
- Като любовта? – запита Мечката.
- Не! Не! – натърти Заекът.”

Ако решите да ги въвлечете в разговор върху текста, ще останете изненадани колко теми крие той. Възможно ли е да сме приятели с някой, който е различен от нас? Трябва ли да имаме тайни от приятелите си? Срамно ли е да признаем вредните си навици? И не са ли истинските приятели тези, които ни приемат с все дребните ни вредни навици? Кога точно се превръщаме от познати в приятели? Все въпроси, които живо вълнуват децат между 4 и 10 години.

Очарованието на книгата идва от нетипичните герои, чувството за хумор, дозата непочтителност, динамичния сюжет (без високоскоростен екшън обаче) и наистина прекрасните закачливи илюстрации на Джим Фийлд. Израженията на Заека са неповторими и са основен прозорец към мислите и чувствата му. Макар, строго погледнато, “Заек и Мечка” да не е картинна книга, без илюстрациите въздействието й нямаше да е същото. На практика илюстраторът ”дописва” текста и с лекота води читателите през отношенията на Заека и Мечката.

Твърдо вярвам, че чувството за хумор и самоиронията ни помагат да преодоляваме неудобните и трудни житейски ситуации по-лесно. Този принцип споделят и Джулиан Гоф и Джим Фийлд в ”Заек и Мечка”, а резултатът е изключително забавна история и диалози, които често ме докарваха до смях. Ето два примера:

“- Ами ТИ защо се храниш? – зададе на свой ред въпрос Заекът.
- Ъъъ, за да се сдобия с Енергия. И за да направя… още Мечка.
- Именно – отбеляза Заекът. – Лесно е да се направи мечка от мед, сьомга и вкусни бръмбарови яйчица. Те са пълни с енергия. Лесно е и да се направи вълк от месо. ПЪЛНО е с енергия. Ала е много, много трудно да направиш заек от растения.”

 

 

“… Дядо ми го затрупа Лавина. Наложило му се да изяде собствения си крак, за да оцелее, докато чакал да го извадят.
- Наистина ли? – изрече Мечката впечатлена. – Трябва да е бил затрупан доста дълго.
- Всъщност не – каза Заекът. – Около десет минути. Но бил много гладен. В нашето семейство СТРАШНО ОГЛАДНЯВАМЕ.”

Адмирации за смелостта на издателството да “облече” изданието в твърда корица, да избере качествена плътна хартия, достатъчно едър шрифт и високо качество на печата. Преводът е на Петя Гуламали и е истинско удоволствие да се четат диалозите между Заека и Мечката. Да не забравя и картата на околността, в която живеят Заекът и Мечката, нарисувана от Джим Фийлд в началото на книгата!

Убедена съм, че веднъж попаднала в детските ръце, ”Заек и Мечка” ще бъде разгръщана, четена и цитирана многократно. Поне в нашето семейство е така. Добрата новина е, че техните приключения продължават в “Заек и Мечка. Вредител в нашата обител”, която също можем да четем на български.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар