За щастие, млякото във вихрено пътешествие до миналото и обратно
10.11.2017

Признавам си честно, че досега бях оставила на Милена Ташева от “Аз чета” да се наслаждава на книгите на Нийл Геймън. Защо? Струваха ми се малко мрачни за моя вкус – “Коралайн” и “Книга за гробището” например ми звучаха доста смразяващо. Щом видях “За щастие, млякото” (изд. Artline Studios) обаче, усетих порив непременно да стана неин притежател. И така, предвкусвайки приятното пътуване напред-назад в пространствено-времевия континуум, разгърнах твърдите корици на една от най-жестоките книги, на които съм попадала напоследък.

Мама заминава в командировка и оставя бащата да се грижи за децата. Той обаче е доста разсеян като всеки баща, който може да бъде разменен срещу две златни рибки, докато чете вестника си. След размразяването на вечеря № 1 и топлия шоколад за успокоение, на сутринта се оказва, че няма нищо подходящо, с което децата да хапнат зърнената си закуска. Освен ако не я гарнират с портокалов сок или саламура от кисели краставички. Но кой яде зърнена закуска без мляко?!? В порив да ги нахрани подобаващо, бащата тръгва на пазар. И тогава…

Всмукан в летящата чиния на сополоподобни зелени извънземни, татко трябва да направи избор: да предаде на ужасните нашественици земята, за да я преобзаведат или да скочи през забранената врата. Както се досещате, един смел баща никога, ама никога няма да предаде собствената си планета. Скачайки в пространствено-времевия континуум, той се озовава на пиратски кораб около 300 години назад във времето. Акули, пирани (ама те нали са сладководни, как така са в морето?!?) и ходене по дъската стават неизменна част от приключенията. За щастие, млякото е в джоба на татко, а стегозавърът професор Стег се появява тъкмо навреме със своята Летяща Топка-Човеконосач.

Двамата пътешественици се сблъскват с изнервени туземци, почитатели на бог Сплод, както и с гладни вумпири, готови за закузка з разните му там профезори и азизтенти (разбирай бащи). За щастие, млякото продължава да е в джоба на таткото. Шантавото приключение ще претърпи още няколко обрата, преди да приключи с челен сблъсък с Динозавърската Галактическа Полиция. Гарантирам – финалът наистина ще ви зашемети, защото е толкова експлозивен, че чак да не повярваш!

А, да! За щастие, млякото все пак е налице…

Упс, забравих да спомена, че в историята имаше и понита. Но пък добри вумпири никъде не открих.

С книгата “За щастие, млякото” (изд. Artline Studios) Нийл Геймън успя да ме привлече в групата на почитателите си. Прекарах един час в четене на страхотната история за бащата – пътешественик из времето и пространството, като междувременно си умирах от смях. Обраният и същевременно наситен с емоции изказ на автора ме прикова към текста, а забавните хрумки превърнаха четенето в абсолютно забавление. Не мога да пропусна и илюстрациите на Скоти Янг. Брилянтни! Черно-бели и толкова жестоки, че да те накарат да прочетеш книгата още веднъж, само за да им се насладиш отново.

С две думи, “За щастие, млякото” е една от книгите, които всеки млад читател трябва да има в библиотеката си. Освен чудесна за четене и от най-върлите противници на книгите, книгата е прекрасен подарък и за всеки баща. Защото само един истински човешки баща е в състояние да пътува напред-назад във времето, за да осигури мляко за закуска на децата. А после невъзмутимо да си дочете вестника!

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар