“Момичето, което изпи луната” – приказка за тъгата и липсата на любов
12.07.2018
Луната играе важна роля в романа на Кели Барнхил. Дори главната героиня носи това име, а изключителните си магически сили получава именно по пълнлуние. Вие пък имате възможност да се опияните от силата на класическата музика на 13 юли от 19:00 часа в Двореца Врана с с концерта на Фортисимо Фамилия “Пълнолуние”.  Романът на Кели Барнхил "Момичето, което изпи луната" (изд. Orange Books) привлече вниманието ми с корицата си още когато бе обявен за носител на медал "Джон Нюбъри" за 2017 г. Беше истинска радост да видя българско издание скоро след това. Историята започва в място наречено Протектората. Над него неизменно виси някаква странна мъгла, хората са винаги тъжни и унили, а радостта от живота е непознато чувство. Жителите на Протектората живеят почти откъснати от света, в близост до Блатото и във вечен страх от злонамерените "неща", които се крият в Гората, но най-вече от Вещицата. Според отдавна наложена от старейшините традиция, всяка година най-малкото бебе в Протектората се принася в жертва на Вещицата, за да бъде откупено съществуването на целия град. Бебетата се оставят в Гората, след ...
Прочети повече
Ава Лавендър – винаги можеш да се впишеш някъде
06.07.2018
В рубриката ни "Бели врани", в която публикуваме ревюта на тийнейджъри, се включва и Гергана Славчева с една книга, която определено е успяла да я изненада приятно. Не се обърквайте от заглавието на „Странната тъга на Ава Лавендър“ (изд. Прозорец). Спокойно, не е поредната боза за тъжно момиче, което не може да се справи с трудностите в гимназията (макар че не всяка книга, свързана с това, е боза, но чакайте малко). „Странната тъга на Ава Лавендър“ определено не е лека книга. Бъдете готови за истинска тъга, вплетена в поколения, интересни съдби и неочаквани обрати. Авторката Лесли Уолтън разказва историята на семействата, които се свързват взаимно, за да разкажат пълната история на Ава Лавендър. Едно от отличителните качества на книгата според мен е, че не се съсредоточава върху великите мъки, които Ава трябва да превъзмогне. Започва се от самото начало на семейство Ру, което решава да зареже всичко и да се премести в Америка за ново начало. Очаквано, има трудности и нещата се оплитат с малки фантастични елементи, които могат да остават читателя в потрес. Следвайки неочакваните обрати ...
Прочети повече
Архипелаг Ню Йорк – едно възможно бъдеще
04.07.2018
Познавах Владимир Тодоров от илюстрациите му към детската книга "Капризите на Оливър" (изд. Тодор Нейков) с автор съпругата му Боряна Тодорова и бях силно впечатлена от леко мрачните и доста реалистични илюстрации като от анимационен филм. Неизбежното сърфиране из мрежата ми даде информация за впечатляващата му холивудска кариера, затова с особена тръпка разгърнах новата му книга, този път насочена към тийнейджърите, на която Тодоров е едновременно автор и илюстратор. "Архипелаг Ню Йорк" (изд. Лексикон) ни отвежда в недалечното бъдеще, след като нивото на океаните се е повишило, а човечеството е покосено от вирус. Ню Йорк е под вода и само горните етажи на най-високите сгради се показват като острови над водата. Така образувалият се архипелаг е във властта на губернатора ван Занд и приближените му, които държат монопола върху питейната вода, а оттук - и живота на хората. Съвсем очаквано бедняците живеят в Долната част, а богатите - в Горната. 16-годишният Флин Пери е от Долната част и е посветил времето си на гмуркането с идеята да спечели ежегодните Изпитания (заедно с партньора ...
Прочети повече
“Конкистадор” – вихър от завоеватели, злато и зли божества
22.05.2018
"Страхът бяга от вас, щом сте близо до онова, което ви плаши." "Конкистадор" (изд. Унискорп) е впечатляваща книга, която трудно ще подминете в книжарницата. Първата част от историческия комикс на Жан Дюфо и Филип Ксавие е голям формат, твърди корици с лак и приковаващ погледа профил на конкистадор. Историята между кориците е не по-малко завладяваща от външността на книгата. Годината е 1520-та, а отрядът на Ернан Кортес е добре приет в Теночтитлан - столицата на император Монтесума. Белите завоеватели са приемани за теулес (богоравни) и се ползват с благоволението му. Императорските съмнения обаче се събуждат, когато испанският крал изпраща Панфило де Нарваес да залови и накаже Кортес за отклоняване на плячкосаните богатства към собствения си джоб вместо към кралския. Все пак Монтесума спазва обещанието си и показва на Кортес златното си съкровище с думите "Това е най-лошият господар. Не се подлъгвай." Испанецът, разбира се, пренебрегва съвета на Монтесума и преди да замине за решителната среща с де Нарваес му хрумва хитър план как да си върне благоразположението на испанската корона, ...
Прочети повече
Мечтателя странник, който следва мечтите си
15.05.2018
Валерия Велчева е от ятото на белите врани или четящите тийнейджъри. Да слушаш нейния емоционален разказ за последната прочетена книга е истинско удоволствие, затова ви предлагаме да прочетете мнението й за "Мечтателя странник", която беше номинирана в категория "Майстори" на Наградата за най-добра детска книга "Бисерче вълшебно" 2018. В мига, в който видях и взех в ръцете си "Мечтателя странник" (изд. Егмонт), знаех че тази книга ще ми хареса. Тъй като съм чела и другата поредица на авторката Лейни Тейлър, имах известни очаквания. С невероятните си описания, които не отвеждат в един приказен и необикновен свят, тя не ме разочарова. Историята разказва за Ласло Странник - сирак, отгледан в манастир, чиито мечти и фантазии го завеждат в Библиотеката. Смелостта му, макар и закъсняла, го води към отдавна изгубения град Плач. Заедно с него ще се запознаете и с алхимика Теон, с дъщерята на боговете Сарай и с още много добри и не чак толкова добри герои. Разбира се, като във всяка книга, си имаме и злодей. Но дали лошите са наистина лоши или просто ние ги мислим за такива? А между всичко това има чуден ...
Прочети повече
“Сянката” пази загадъчната красота на природата
10.05.2018
"Да обичаш природата, значи да умееш да пазиш тайните й." В своите книги, италианският писател Джузепе Феста залага на природата като основен фон за развитие на сюжета. "Мечата пътека"  отвежда читателите в Националния природен парк "Абруцо". В него работят опитни лесничеи, които се грижат хората да не нарушават покоя на животните. В "Сянката" (изд. "ФЮТ"), която спечели Национална награда "Бисерче вълшебно" 2018 в категория "Майстори" (14-16 г.), дългогодишните горски служители от същия природен резерват тръгват по следите на мистериозен звяр, докато млади доброволци се борят с непредсказуемостта на природните сили. Сандро ди Яни е млад, но много изпълнителен и схватлив служител в Национален парк "Абруцо". При пенсионирането на най-стария му колега, ветеранът Паскуале избира тъкмо Сандро, за да му покаже мечите леговища, които трябва да бъдат наблюдавани отдалече, без да се нарушава спокойствието на животните. "... Помни, Сандро! Мечешките бърлоги са свещени! Те са сърцето на парка. Ако няма бърлоги, няма да има мечета. Ако няма мечета, няма да има марсикански мечки*. Ако няма марсикански ...
Прочети повече
“Знакът на чумата” – лек, лъжи и шифри
09.05.2018
Преди повече от 2 години изкарах няколко много приятни часа в компанията на аптекарския чирак Кристофър Роу в Лондон през 1665 година и го следвах по петите докато разгадаваше тайнствения Култ към архангела в "Ключът на Блекторн" на Кевин Сендс. Обичам исторически криминални трилъри и след последната страница знаех, че искам да продължа с поредицата, затова "Знакът на чумата" (изд. Егмонт) не престоя дълго в купчината с планирани за четене книги. Този път Сендс е избрал един от най-драматичните моменти в историята на Лондон - чумната епидемия от 1665 година, която отнема живота на близо четвърт от населението на града. По онова време причините за болестта все още не са известни на учените, поради което използваните лекове и практики са от екзотични по-екзотични за съвременния читател. След смъртта на майстор Блекторн Кристофър е останал в аптеката, но едва свързва двата края, защото според тогавашните закони чирак няма право да продава в дюкяна (но може да прави лекарства и тем подобни). Каквато и да е търговия по начало не върви заради чумата, тъй като хората избягват да се събират и дори ...
Прочети повече
Приятелство от първото писмо!
30.04.2018
В специалната секция “Бели врани” на сайта публикуваме ревюта на книги от четящи тийнейджъри. Днешното ревю отново е на Димитър Койчев, чийто поглед към прочетените книги винаги е много интригуващ. Най-невъзможните срещи понякога са най-необходими в живота на хората и се случват въпреки обстоятелствата или точно заради тях. Така е и при момчетата Оливър Полот и Мориц Фарбер от романа „Защото никога няма да се срещнем“ (изд. Ентусиаст) на Лия Томас. Оливър страда от опасна за живота алергия към електричеството, която не му позволява да излиза от ясно очертаните граници на сгушената в гората къща, в която живее заедно с майка си. Мориц е един обиковен шестнайсетгодишен тийнейджър, чието сърце е прекалено слабо, за да функционира без пейсмейкър. И точно това прави срещата между двамата невъзможна, но все пак те се свързват помежду си с помощта на писма. Да чезнеш от любов или да се опълчиш на побойник? Единствената утеха на Оливър, когато неговата приятелка Лиз го изоставя, се оказва Мориц. А единственият човек, който дава кураж на Мориц да се опълчи срещу побойника, който го ...
Прочети повече
Геният Кронос и примката на дрогата
18.04.2018
В първия ден на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи читателите ще се срещнат в 15:00 в Камерна зала на Младежки театър "Николай Бинев" с писателката Юлия Спиридонова в откровен разговор за дрогата и има ли изход от зависимостта. В центъра на разговора ще бъде романът й "Кронос. Тоя нещастник!". Живеем в свят на пълна заблуда. Заобиколени сме от дрога, непрекъснато някой се опитва да прилъже децата ни да пробват, а ние се правим, че проблемът не съществува. Крием главите си като щрауси в пясъка и отхвърляме всяка възможност да застанем лице в лице с проблема, да предпазим най-ценното в живота ни.  Защо? Защото хорското мнение ни е важно. Да не каже комшийката Сийка, че сме деградирало семейство с дете-наркоман. Да не ни сочат с пръст. Да не решат, че сме втора ръка хора, щом отрочето ни се е забъркало с наркотици. Ами детето? Детето... Търсим си извинения, оправдания. Обвиняваме - него, приятелите му, системата. Всички други, но не и нас самите. И най-лошото: често вдигаме ръце и оставяме нещата на самотек, оттегляйки любовта и подкрепата си. Пък те понякога са единственото ...
Прочети повече
Как да бъдеш “феймъс”? Ретро съвети за тийнейджърки
15.04.2018
13-годишната ми дъщеря непрекъснато си прави снимки, за да събира лайковете на приятелите си. Защо? Защото колкото повече харесвания имаш, толкова по-голям феймъс* си, според собственото ѝ обяснение. Този стремеж на тийнейджърите към популярността със сигурност не е нещо революционно - той е съществувал дори преди векове, макар формата му да е била по-различна. Бях приятно изненадана, когато научих за излизането на мемоарите на една от най-популярните тийнейджърки в света - Мая ван Уейгънън. Заинтригува ме не толкова идеята да чета за опита на едно 13-годишно момиче, а фактът, че младата дама решава да следва наръчник със съвети по популярност, издаден през 1951 г., за да си направи социален експеримент. Честно казано, преди да се запозная с "Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци" (изд. "Сиела"), очаквах да видя куп шантави идеи за облеклото и прическата на младата писателка. Ще ходи ли накъдрена с ролки? Дали ще се маже с маски за лице и ще се разхожда с пеньоари? Ще демонстрира ли опита си на плажа с бански, каквито имаше баба ми едно време? Първоначалната ми нагласа за ...
Прочети повече