Харесва ми на този свят :)
16.12.2017
Хюс Кайер е един от най-интересните европейски разказвачи, на които съм попадала. Умението му да пише честно, без да изкривява истината, се харесва на децата. От друга страна, текстовете му винаги оставят усещане у читателя, че животът е такъв, какъвто го приемаме и дори в най-тежките моменти ще открием искрица надежда, стига да поискаме.  До момента на български език бяха издадени "Книгата на всички неща" ( ИК "Жанет 45") и първата книга от поредицата за Полеке - "Заедно завинаги, амин" (изд. "Ергон"). Почитателите на талантливия холандец могат да ликуват - изд. "Ергон" публикува ново заглавие в превод на Мария Енчева. "Харесва ми на този свят" продължава срещата ни с малката Полеке и нейните интересни наблюдения за живота. Полеке е във вълшебната възраст между детството и пубертета, когато разбираш, че растеш, но все още ти позволяват да бъдеш и дете. Тя живее с майка си и Ваутер (неин учител и годеник на майката), харесва мароканеца Мимун, има си теленце при баба и дядо и пише стихове. Един от проблемите в живота й е Спийк - бащата наркоман, който е бездомник и нереализиран поет. Макар и да е неочаквано, ...
Прочети повече
Силното присъствие на “Стъклените деца”
09.12.2017
Подхващам книгата "Стъклените деца" (изд. "Ергон") на шведската писателка Кристина Улсон късно вечерта. Корицата изглежда мистериозна и ми подсказва, че вероятно е по-добре да я чета през деня (голяма страхливка съм!), но любопитството ми надделява. Спомням си думите на Лео (герой на Сюне Леа) как светлината крие повече неща от мрака и смело отгръщам първата страница. Прозорецът е отворен, пердето се полюлява от излезлия летен вятър... Чук-чук! Изтръпвам, защото точно като героинята Били и аз седя на тръни, в очакване нещо страховито да се появи зад прозореца. Но духове не съществуват, нали? Били и майка ѝ се преместват от град Кришанстад в малкия Охус. Бащата на момичето е починал и майката има нужда да започне на чисто. Не и Били обаче - тя не харесва къщата, в която се нанасят, а продавачът непрекъснато сипе лъжи за предишното семейство, живяло на Спарисвеген. Подозрението на момичето, че нещо не е наред с къщата се засилва, когато върху старинна стъклена масичка открива отпечатък от детска ръка, поставен след пристигането на двете нови обитателки.  Притеснителните знаци не стихват: скърцащите ...
Прочети повече
“Остров Боуен” – магнит за любителите на загадки и приключения
08.12.2017
Какво би било, ако любимите ти герои от книгите се срещнат? Дали ще се спогаждат и ще успеят ли да те поведат на още по-вълнуващи приключения? Често писателите черпят вдъхновение за творбите си именно от романите, оставили у тях най-силно впечатление като деца и младежи. Това споделя и испанският писател Сесар Майорки, който стъпва на българския книжен пазар с великолепната си книга "Остров Боуен" (изд. "Ергон"). Действието в приключенския роман се развива през 1920 г. - времето след Първата световна война. Хората са жадни за знания, науката се развива (макар и не с такива темпове като днес), дизеловият двигател е открит сравнително скоро, а пътуването по море е нещо напълно обичайно, дори неизбежно. В този времеви отрязък авторът ни запознава с младия фотограф Самуел Дуранго, който е видял ужаса на бойните полета и наскоро е загубил своя настойник. 23-годишният Сам решава да си води дневник и да записва по-интересните неща от живота си, макар да няма никаква идея накъде да поеме и на какво да се посвети. Тъкмо заради кръстопътя, на който стои, младежът се явява на интервю за фотограф на ДГМАИ ...
Прочети повече
Странната и красива тъга на Ава Лавендър
07.12.2017
Точно такъв литературен подарък в края на годината никак не очаквах! Не че не попаднах на доста хубави книги през 2017-та,  напротив. Трябва да си призная обаче, че временно бях отписала тийн категорията като неспособна да ме изненада с нещо впечатляващо и/или откровено навяваща скука. В този момент в ръцете ми попадна поразителната „Странната тъга на Ава Лавендър“ (изд. Прозорец) от Лесли Уолтън и за броени дни почти ми отне способността да мисля или да искам да правя нещо друго, освен да я чета. А след като приключих, започнах да си я преговарям. Ако трябва да събера мнението си само в едно изречение: „Странната тъга на Ава Лавендър“ заслужава да бъдат съпреживяна от колкото се може повече читатели в България редом с останалите страни, където е преведена след публикуването ѝ в САЩ през 2014 г. Историята в романа започва с раждането на главната героиня Ава през 1944 г. в Сиатъл, но нека я оставим да се представи сама: „За мнозина аз бях въплъщение на мит, олицетворение на най-великолепната легенда, приказка. Някои ме смятаха за чудовище, за мутирало създание. За моя зла участ веднъж ме ...
Прочети повече
Истинският смисъл на Коледа и “Даровете на влъхвите”
29.11.2017
“Даровете на влъхвите” на майстора на кратките форми О. Хенри е много добре позната история. Моята първа среща с нея бе в часовете по английски в гимназията и останах зашеметена от умението на писателя да предава толкова въздействащи послания със стегнат и пестелив стил. Не мислех, че нещо може да ми върне усещането от първия прочит на разказа, докато не попаднах на красивото илюстровано издание на изд. "Лабиринт". Разказът е изящно преведен от Емилия Масларова, а илюстрациите на младата немска илюстраторка Соня Дановски са в приглушени тонове, пресъздавайки атмосферата на американския мегаполис в началото на 20. век. Рисунките й предават широк спектър от емоции - от тъжното настроение преди коледните празници в дома на Дела и Джим до постепенното узряване на решението и безусловната им саможертва. Няма смисъл да описвам сюжета – за тези, които са чели разказа, е излишно, а на останалите е престъпление да развалям удоволствието от предстоящото четене. Вярвам обаче, че кратките литературни форми като разказите могат да бъдат много успешни в "зарибяването" на тийнейджърите да ...
Прочети повече
Имат ли място “Малки жени” в днешните читателски списъци?
12.11.2017
Има класически произведения, които са оставили сериозен отпечатък върху развитието на детската литература. Те понякога звучат твърде неразбираемо за съвременните деца, готови да отхвърлят с лека ръка старите книги. И ако някои такива творби наистина са твърде остарели за днешните малчугани, при други би било истинска загуба да не им се обърне нужното внимание. В рубриката "Времевърт" ви връщаме назад във времето и ви срещаме с книги, които си струва да бъдат част от живота на децата - дори и с мъничко усилие от страна на родителите. Когато детето се научи да чете самò, родителят обикновено престава да му чете на глас, да обсъжда с него книгите и го оставя да се оправя както може в книжния океан. Вероятно тази съдба е сполетяла и мен, в противен случай щях да съм се натъкнала на Луиза Мей Олкът много по-рано. Уви, заради ученическата ми любов към Александър Дюма и поради липсата на родителски книжни ориентири, "Малки жени" и "Добри съпруги" бяха останали извън списъка ми с прочетени книги. Томчетата чакаха чинно да им дойде времето за прочит и ако не беше негативно изказване на писателката ...
Прочети повече
Вслушай се в луната, чуй историята на “Лузитания”
11.11.2017
"За какво са всичките тези битки, убитите и ранените, какво се постига с това? Цивилизованите хора не решават така кое е право и кое е криво. Не това е пътят, никога не е бил, няма и да бъде." Ако има нещо, заради което ценя Майкъл Морпурго особено много, то е способостта му да открива важни теми и да ги вплита в историите си за деца. Такива са въпросите за изтребването на болни от шап животни в "Дневникът на Беки" или строежа на атомна централа в "Завръщане у дома". Най-ценни обаче си остават книгите му, посветени на войната. Те са значими не само заради майсторски разказаните сюжети, но и заради възпитателната си цел: напомнят да не забравяме ужаса, за да не го повтаряме никога. "Вслушай се в луната!"  (изд. ФЮТ) представя историята на Луси Лост - малко момиче, открито на безлюден остров в архипелага Сили. Луси не може да говори, спомените й са болезнено неясни. Книгата проследява както физическото й оздравяване, така и възстановяването на паметта, чрез което се разкрива ужасяващата картина на Първата световна война. Историята да завършва щастливо за момичето и нейното ново семейство, но между ...
Прочети повече
“Повелителят на мухите” – кой ще спаси възрастните
29.10.2017
В рубриката “Времевърт” връщаме възрастните в света на класическите детски книги и открехваме вратите му за децата. Няколко дни преди Хелоуин избрахме да ви припомним  "Повелителят на мухите", която не е типична хелоуинска история, но е плашеща по много по-реален начин. Своите впечатления от класиката на Уилям Голдинг споделя редакторът в изд. Сиела Рия Найденова, от която научихме, че в скоро време ще се появи ново българско издание на книгата. В Седмицата на книгите на ужаса Вси светии наближава, по тротоарите пред магазините за цвета светят в оранжево най-различни по размер и форма тикви, в очакване да бъдат превърнати във фенери, а тъмният ъгъл на библиотеката, където държим онези книги, които ни карат да се чувстваме малко неудобно, дори когато стоят прилежно затворени, с шарено гръбче обърнато към стаята, ни призовава все по-силно. Темата, по която трябваше да пиша, е най-любима (или най-омразна) детска книга и, ако трябва да отговоря честно и с ръка на сърцето, тази, която в крайна сметка избрах, под влияние на мрачния есенен дух, е по малко и от двете. Най-омразна, защото тя не е приятна ...
Прочети повече
Суперсилата на г-н Смръдльо
26.10.2017
Книгите на Дейвид Уолямс ми напомнят за Роалд Дал: леко непочтителни, интелигентно написани и много забавни, те привличат като с магнит онези, които не са забравили как да бъдат деца. "Бабата бандит" постави началото на любовта ми към английския писател, "Момчето с роклята" я затвърди, но "Г-н Смръдльо" е четивото, което О-Б-О-Ж-А-В-А-М. Илюстрациите на Куентин Блейк допълнително подсилват приликата между Уолямс и Дал, а великолепният превод на Михаил Балабанов и перфектната работа на изд. "Дуо дизайн" превръщат наглед лековатата книжка в изключително събитие за родния пазар. "Г-н Смръдльо смърдеше. Също така вонеше. Не знам дали има дума "зловонстваше", но ако има - значи той и зловонстваше." Книга, която започва по този начин, няма как да не привлече веднагически децата. И да уплаши родителите им. Ако обаче вторите си позволят да прочетат текста до края на първата страница, ще въздъхнат облекчено - очакванията за безсмислена тъпотия, базирана на глуповато писане, няма да бъдат оправдани. Г-н Смръдльо е скитник, прекарващ дните си на пейка в парка, в компанията на кученцето Херцогиня. Малката ...
Прочети повече
Джелсомино и приятели срещу лъжата
22.10.2017
Рубриката “Времевърт” е опитът на екипа ни да представи  класически детски книги на съвременните деца, които изпитват затруднения да ги прочетат. поради неразбиране на контекста и езика им. Днес в ролята на опитен екскурзовод е Яна Кръстева, която споделя своите емоционални спомени за една от най-любимите си книги от детството. Вярваме, че тя ще ви убеди да се запознаете с необикновения Джелсомино, симпатичното коте Дзопино, талантливия художник Бананито и още куп интригуващи герои. Имала съм невероятния късмет в детството ми да притежаваме у дома „Джелсомино в Страната на лъжците“ в сборно издание с „Приключенията на Лукчо“, благодарение на което познавам и обичам Джелсомино и приятелите му вече повече от 30 години! Ако трябва да бъда съвсем откровена, и без да омаловажавам достойнствата на "Лукчо“, още след първия прочит Джелсомино ми стана по-любимият герой от двамата. Подозирам, че съм го предпочитала и защото, за щастие, не се изучаваше в училище ... Старата ми книжка отдавна се е разпаднала по кóлите от прекомерно много любов и затова искрено се зарадвах, когато „Джелсомино ...
Прочети повече