Животът ми като Тиквичка: разтърсваща история за семейството и липсата му
18.10.2017
Слънчева корица с пластилиново човече. Синя коса. Балонче с информация "150 000 продадени екземпляра". Това е първото ми впечатление от хитовата книга на Жил Парис, "Животът ми като Тиквичка" (изд. "Колибри"), част от детската програма на фестивала CineLibri. Анотацията ме уведомява, че 9-годишният герой се казва Икар и по случайност е убил майка си. Трагедията дори му се е отразила благотворно. Признавам, че изкушението да прочета книгата, бе нетърпимо. Икар живее с майка си - алкохоличка и инвалид, която прави вкусно пюре, удря шамари, които оставят отпечатъци цял ден и разговаря с телевизора. Нарича сина си Тиквичка, когато е в добро настроение. Когато е в лошо, псува бащата, заминал на пътешествие с лачените си обувки и с една кокошка. Животът на момчето е спокоен, доколкото неговото разбиране за спокойствие се дължи на невъзможността да направи сравнение с нищо друго. Един ден момчето открива револвер в скрина на майка си. Решено да убие небето, което сипе нещастия, то  стреля във въздуха и предизвиква майка му да се появи. Разярената жена напада детето, пистолетът изгърмява:  "Най-напред си ...
Прочети повече
Когато си “Невидим” в училище: съвети от влогъра Стан
14.10.2017
Влогърът Стан е абсолютен хит сред тийнейджърите. Забавните му клипчета в YouTube веселят младежите, но ако се вгледаме по-внимателно, ще установим, че през тях влогърът се опитва да подпомогне порастващите да се приемат с всичките си плюсове и минуси, да открият себе си и да повярват, че ще се справят с предизвикателствата, които ги очакват. Такива са и посланията в книгата му "Невидим" (Кубар, импринт на изд. Егмонт). Предлагаме ви ревюто на Александър Кръстев, публикувано първо в AzCheta.com: Комбинацията от огромен заряд от очаквания и добре наточени остриета на „Това не е литература“ ордите е нещо, което ме кара да взема пуканките. Знам, че ще има голямо одобрение от фенове и продължително мрънкане от високолитературните среди, но някъде по средата ще трябва да се роди истината. Често срещана ситуация, в която това лято попадна влогърът Станислав Койчев-Стан с дебютния си роман „Невидим“ (изд. „Егмонт“, серия „Кубар“). Колкото и сол да ви мелят на главата по темата какви трябва да са книгите, това момче може да пише. Разказването на увлекателни истории или го можеш, или не. А ако не ...
Прочети повече
“Сол при солта” – съпротива срещу забравата чрез литературата
09.10.2017
През юни тази година „Сол при солта” (изд. Сиела) на Рута Сепетис бе обявена за носител на престижния медал „Карнеги” в юбилейното 80-то издание на най-старите награди за детско-юношеска литература във Великобритания. Книгата вече имаше своето българско издание с въздействащата корица на Дамян Дамянов, но различни ангажименти отложиха четенето й чак до есента. „Сол при солта” разказва за не толкова известна морска трагедия – потъването на германския кораб „Вилхелм Густлоф” през януари 1945 г., когато германците извършват мащабна евакуация на войски и цивилни от Източна Прусия, заради настъпването на съветските сили. При капацитет 1900 души на кораба се качват 10 582 – половината от тях деца. Жертвите са 9 343. Фактите са ясни и финалът на историята отдавна е известен, затова авторката се е съсредоточила над задачата да покаже трагедията на по-лично ниво. Сепетис избира да разкаже историята от името на 4-ма души – медицинската сестра Йоана (литовка), немския реставратор Флориан, страхливия, но фанатично и безмозъчно верен на нацисткия режим германски войник Алфред и 15-годишната полякиня ...
Прочети повече
Роден “Под щастлива звезда”
27.09.2017
Още с първата си книга, „Скарлет“ (изд. ФЮТ), Кати Касиди грабна сърцето ми. Не за друго, а защото се изискват особени качества да пишеш за съвременните проблеми, обличайки разводи, изоставяния, престъпност и наркотици в позитивна история, способна да те накара да заплачеш и да се замислиш. Всички истории на Кати са точно такива – истински, без маска и грим, разкриващи проблемите на тийнейджърите, техните мисли и чувства; същевременно доброто и позитивното, независимо от трудната обстановка, в която виреят, някак си винаги успяват да изплуват на повърхността и да изтръгнат от сърцето ти не само сълзи на радост и облекчение, но и по някоя малка усмивчица. Имаме навика да си изграждаме измислени светове, да се барикадираме в тях и да се правим, че проблемите не съществуват, че всичко е розово и нищо не може да ни засегне. Често се случва обаче децата в тийнейджърска възраст да страдат от различни терзания и проблеми, които не достигат до възрастните поради обвивката на измисления свят. Затова толкова харесвам Кати Касиди –помага на читателите да проумеят, че не само те имат проблеми ...
Прочети повече
Крими история с пай и Флавия
26.08.2017
След известно чакане в ръцете ми най-сетне се озова книгата на Алън Брадли „Сладкото на дъното на пая” за първата криминална загадка, разплетена от Флавия де Лус. Коя е тя? Опитен детектив от полицията? Какъв е този пай? Няма да ви губя времето - ще ви представя случая по английски сдържано и подредено. Случай: убийство на мъж с рижа коса в лехата с краставици в градината на Бъкшоу Име: Флавия де Лус Възраст: 11 години Местоживеене: имението Бъкшоу, близо до Бишъпс Лейси, Англия, а по-конкретно и най-вече в нейната sanctum sanctorum - химическата лаборатория на последния етаж в източното крило на Бъкшоу Характер: Умна, своенравна, независима, наблюдателна, изобретателна и малко отмъстителна. Ето какво мисли тя по някои въпроси: „... Раят трябва да е място, на което библиотеката е отворена двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата.” „Когато напишех книгата си „Трактат за всички отрови”, в раздела „Цианид” в графа „Приложение” щях да запиша: „Особено ефективен за лечение на лица, които използват обръщението „миличка”. Семейство: г-н де Лус – баща (запален филателист), ...
Прочети повече
Пърси Джаксън: Кой краде мълнии?
18.08.2017
И аз като Вал Маринова съм страшен фен на Хари Потър. Не само защото поредицата е написана увлекателно или пък защото Дж. К. Роулинг и Хари са родени на моя рожден ден. Просто харесвам фентъзи, а когато то е съчетано с митология…  Подобни книги са способни да докарат уволнението ми от работа, наистина! Щом се залепя за някоя от тях, не мога да я оставя, докато не стигна до „финалните надписи“. Пърси Джаксън е хлапе, учещо в поредното училище, страдащо от дислексия и СДВ (синдром на дефицит на вниманието). Скучните уроци, ниските оценки и постоянните бъркотии, в които се забърква момчето, не издават с нищо безкрайно интересната му съдба. Докато един ден, по време на посещението си на изложба на древни гръцки и римски находки, той не изпарява учителката си по математика. Дали това е поредната халюцинация и защо всички се правят на ударени, сякаш  г-жа Додс не е съществувала никога? Страшната тайна, тегнеща над Пърси е, че той е син на олимпийски бог. Истински бог! И ако простосмъртните съумяват да си измислят истории, обясняващи по техен разумен начин странните явления, истината е съвсем проста. ...
Прочети повече
Мистерия и очарование в “Когато Марни беше там”
16.08.2017
Не бях чувала нищо за „Когато Марни беше там“ от Джоан Робинсън (изд. Артлайн Студиос). Бях пропуснала да гледам и (може би) по-известния едноименен филм на японското анимационно студио Ghibli, получил номинация за Оскар за най-добра анимация през 2015 г. Затова никак не очаквах в компанията на точно тази книга да преживея онова специално чувство на спокойствие, уют и пълно потъване в света на героите, което ни е познато най-вече от класическите романи в детството. И все пак ми се случи точно това. Но нека разкажа по-подробно. Главната героиня Ана е „обикновено“ наглед момиченце, което расте в приемно семейство, защото нейните собствени родители са починали. Тя обаче не прилича на някои други сирачета, познати ни от детската класическа литература. Нито прелива от нежност и признателност към приемната си майка като Анн от фермата „Грийн Гейбълс“, нито пък е напълно егоцентрично и сърдито хлапе като Господарката-Мери-все-се-чумери в началото на „Тайната градина“. Нашата Ана е сериозна, самовглъбена, „напрегната“, ясно съзнава дълга си към жената, която се грижи за нея, но въпреки това ...
Прочети повече
Светът според шарпланинеца Дон
09.08.2017
Чували ли сте за Шар планина? Аз имах някакъв спомен за нея от българските народните песни. Бързо допитване до чичко Гугъл показа, че е неголяма планина между Косово и Македония,  известна с породата шарпланинец - едри, красиви овчарски кучета. Именно за живота на един такъв красавец, кучето Трап, разказва „Патилата на шарпланинеца Дон” (изд. ЕМАС) на хърватската писателка Вишня Стахуляк и то от кучешка гледна точка. Не се чудете и обърквайте какви са тези две кучета (Дон и Трап): животното е само едно - Трап е кучешкото му име, а Дон е името, с което е наричан от хората. Повествованието започва с раждането на малкото кутре и неговите 5 братя и сестри високо в планината. Освен със своето мляко, мама-кучка ги закърмва и с правилата и нормите на достойния кучешки живот на свободните пазачи. Трап попива всяка дума от майчините приказки и кучешките легенди и се води от техните поуки дори и след като пораства извънредно красиво, едро и добро куче. Животът на Дон е дълъг, изпълнен с безброй премеждия, но и много любов. Вишня Стахуляк го е описала с особено поетичен език, неоспорима любов и разбиране ...
Прочети повече
Скандинавски богове ала Геймън – епичност и щипка хумор
08.08.2017
Една от любимите ми книги в детството беше „Старогръцки легенди и митове” от Николай Кун. В онези години не съм имала късмета да попадна на книга за скандинавската митология, но ако се беше  случило, мисля, че жестоките и брутални скандинавски митове щяха да ми направят не по-малко незабравимо впечатление. В тази ситуация шанс да ми създаде първи впечатления получи Нийл Геймън. В „Скандинавска митология” (изд. Сиела) той стъпва на двете Еди*, за да преразкаже в свой стил и за по-млада публика истории за богове, великани, джуджета, тъмни и светли елфи, вълшебни животни и предмети и т.н. Геймън събира 15 истории, като цялото няма претенции за роман. Връзките между отделните истории се дължат най-вече на общите персонажи. Някои от тях носят по-дълбок философски смисъл, а други просто описват „магариите” на скандинавските богове. А вярвайте, те действат с божествен размах! Най-голямото предимство и удоволствие от книгата е простичкият начин, по който Геймън успява да въведе читателя в обърканата вселена на скандинавската митология с нейните 9 свята и непривични за българското ухо имена. ...
Прочети повече
Какво става с мен: тийн наръчник по оцеляване
06.08.2017
Лесно забравяме,че децата ни порасват. Или просто не искаме да приемем факта,че малките ангелчета мутират и са склонни да побъркват родителите, защото са попаднали в трудната възраст на пубертета. Вместо да се концентрираме върху собствените си чувства на изненада, объркване и притеснение, по-важно е да се замислим какво им е на самите деца. Трудно е да събираш свeдения от приятелки и приятели, чули по някой съвет за промените през пубертета от батко или кака. Трудно е и да помолиш мама и татко за разяснение, защото... просто те е срам. Често се сблъсквам с подобни сцени: дете съобщава на родител за интересна книга за съзряването, а майката/таткото изобщо не обръща внимание. Или пък самите родители желаят да обяснят всичко и натрапват темата за съзряването на детето си, което изпитва смущение от разговорите и не желае да чуе нищо. Проблемите на общуването и порастването могат да бъдат спестени и на двете страни чрез книгите. Тъничките помощници от поредицата на изд. ФЮТ „Какво става с мен?“ (за всяко момиче и за всяко момче), са прекрасен наръчник по пубертетски вълнения. Събрали в себе ...
Прочети повече