Чуй “Матея” и децата като нея
29.05.2018
За Матея, героиня от едноименната книга на Евгения Войнова, научих съвсем случайно. Приятелка сподели, че е попаднала на страхотна книжка, която не бях чувала. Разказа ми сюжета с такава топлота, че ме подтикна незабавно да се сдобия с любопитното четиво. И съжалявам за всеки пропуснат ден, в който не съм знаела за съществуването на русото момиченце с наличие на ангелски талант и липса на слух. Матея се заселва с родителите си в малко градче. Най-очаровани от пристигането им са местните деца, които виждат в лицето на новодошлото момиче възможност за завързване на нови приятелства. Има обаче един проблем - Матея не чува, а вижда думите, изричани от хората. Родена без слух, малката дама приема липсата на въпросното сетиво като нещо естествено. За връстниците й обаче е по-лесно да се престорят, че я няма, за да не им се налага да се чудят как да общуват с тъй различното от тях дете. В нов град и без приятели, на Матея не й остава друго, освен да се отдаде на любимото си занимание - сътворяването на чудновати и великолепни фигури от хартия. Цветя, птици, пеперуди... Момиченцето сгъва фигурките ...
Прочети повече
За лечебната сила на гушкането
25.05.2018
В картинната книга „Машина за гушкане“ от Скот Кембъл (изд. Рибка), машината от заглавието е малко любвеобилно момченце, което ентусиазирано пръска прегръдки и симпатия навсякъде около себе си. Себеотрицателният прегръщач започва неуморния си ежедневен труд със семейството: с готвещата мама, четящия вестник татко и заетата с телефона си по-голяма сестра. След това обаче той преминава в гушкаща атака спрямо всеки срещнат минувач – пощальон, полицай или градинар и други всевъзможни одушевени и неодушевени създания. „Машината“ за гушкане не познава дискриминацията – радост и внимание получават малките, големите, меките и твърдите, бодливите, квадратните. А щедро раздадените гушкания карат „големите да се чувстват малки“, а малките – големи. Когато в края на деня машината за гушкане е омаломощена от толкова много раздадена любов, за щастие се намира кой да я презареди отново. На пръв поглед между бонбонено розовите корици на „Машина за гушкане“ не се случва нищо особено и за критичното родителско око историята може да се привиди като еднообразна и без градация и „поука“. ...
Прочети повече
Лек полет, “Кико без крила”!
21.05.2018
Създаването на картинни книги е трудна работа. Изисква перфектен синхрон между писател и художник, поглед към света през очите на малките слушатели (за чиято възраст са подходящи този тип четива) и не на последно място - малко думи, които да помогнат на детето да намери отговор на въпросите си или да научи по елегантен начин някоя от важните житейски мъдрости. Наблюденията ми върху картинните книги на българския пазар показват, че голям процент от възрастните не възприемат като кой знае колко важни книгите с красиви илюстрации и малко текст. У нас, за разлика от другите държави по света, масово предпочитани за ранната възраст (3-7 г.) са книгите с приказки или с натруфени илюстрации, които набиват в главата на детето поуките директно, ограбвайки го от възможността да мисли само и да изгражда личното си възприятие за света чрез наблюдение, размишление. Тези предпочитания на възрастните често омаловажават работата на художниците, основен играч в създаването на картинни книги. Писателите пък, ако се наемат да пишат за малки слушатели, често се отплесват в наслагването на понятия, използването ...
Прочети повече
7 приказки зелени с крила, крачета и антени
20.05.2018
Ако се докоснеш до творчеството на Нели Маргаритова, няма как да не изпиташ една радостна тръпка и копнеж по детството. Онова детство, наситено със слънчеви лъчи и жизнерадостни игри, в което всичко е по-ярко, хората са по-усмихнати, а проблемите се решават с добри приятели и вяра в успеха. Това усетих още в поредицата "Здравей, Рада!" (изд. "Слово"), магията се запази и в книгата "Славни случки в Слънчогледово", а днес Нели Маргаритова ме превърна в свой почитател навеки със седемте истории в мерена реч, събрани в "7 приказки зелени с крила, крачета и антени" (изд. "Рибка"). Първоначално авторката ни запознава със семейство Бълхаранови, които живеят в скрина, "под два метра вълна, жоржет и коприна". Поради спокойния живот и разкоша, в който се шири семейството бълхи, децата им изведнъж се оказват не две или три, а цели триста. Така татко Бълхес и мама Бълхица се оказват с жилищен проблем, който може да бъде разрешен на семеен конгрес. Дали обаче новото жилище ще им донесе мечтаното спокойствие? Нели Маргаритова описва преживелиците на бълхичковото семейство толкова забавно, че със сигурност ще ...
Прочети повече
Елмър и Уилбър – слонове на карета
17.05.2018
В очакване на Елмъров ден 2018 на 26 май, нека си припомним какво се случва при срещата на двама шегаджии като слоновете Уилбър и Елмър. Вече познавате карираният слон Елмър, който съвсем определено е необикновен и без него животът в джунглата би бил до-о-о-ста по-скучен. Но кой да предположи, че Елмър има роднини! „Елмър и Уилбър“ (изд. "Жанет 45") разказва точно за гостуването на един негов братовчед. Един ден Елмър очаква на гости да дойде братовчед му Уилбър, който ...също е кариран! Уилбър е на черно-бяло каре и освен това е вентрилок. Това значи, че може да издава глас, който се чува от различни места. Да бъдеш вентрилок е много удобно когато искаш да си поиграеш на криеница с останалите слонове, пък и Уилбър е не по-малък шегаджия от Елмър. Всички слонове се увличат в търсене на неоткриваемия Уилбър. А какво става когато си се скрил на място, от което не можеш да се измъкнеш сам? С другарските усилия на всички слонове забавлението приключва благополучно. В „Елмър и Уилбър“ не се случва нищо драматично, стига да приемем слон, кацнал на дърво, за нещо съвсем обичайно. Голяма драма няма, ...
Прочети повече
Трудно е да бъдеш добър, когато си Лошата семка
16.05.2018
Появите на хубави картинни книги на нашия пазар не са толкова чести, затова неочакваната среща с такава книга ми носи особено удоволствие. Освен с корицата си, "Лошата семка" (изд. Таралеж) ме привлече и с името на автора си Джори Джон, когото познаваме от съавторството му с Мак Барнет в "Майлс и Найлс: Пакостниците". Какво все пак открих зад корицата с намръщено гледаща слънчогледова семка? Всеки от нас е срещал дете или възрастен, който се държи лошо. Най-лесно е да приемем, че той си е такъв и нищо не може да се направи по въпроса. Джори Джон и Пийт Осуалд обаче не избират лесния път, а се заемат да покажат на децата не само какво е да си лош, но и защо ставаш такъв. Лошата семка си знае, че е лош, мно-о-о-о-го лош. Той страни от другите, а когато се среща с тях, се държи ужасно - прережда се на опашките, не изслушва събеседниците си, не си мие ръцете и краката, лъже на поразия. На него това просто му идва отвътре. А дали винаги е бил такъв? Понякога животът ти започва съвсем обикновено и дори си щастливи, докато някакво ужасно събитие не те лиши от дом и приятели. Как ще реагираш тогава? Дали ще ...
Прочети повече
Признанието към бащите идва с “Татко е винаги до мен”
14.05.2018
Ролята на бащата в детската книга често се свежда до строгата фигура, която се кара на детето при извършена пакост. Понякога бащите отсъстват, макар децата да копнеят за тяхното присъствие у дома. Понякога са вкъщи, но ти се иска да отсъстват, за да не ставаш свидетел на жестокостта, на която са способни ("Книгата на всички неща", Хюс Кайер). Факт е, че грижовните, мили и внимателни татковци по-скоро липсват в сюжета на детските издания и грижата за детето е оставена на майката.  Както жените се дразнят от остарелите схващания за мястото им в кухнята и при децата, така вероятно грижовните бащи недоволстват от ролята, отреждана им често от писателите. Именно тези татковци могат да си отдъхнат - украинската художничка SOOSH (Снежана Суш) ги овъзмездява за всички несправедливости с книгата си "Татко е винаги до мен" (изд. "Таралеж"). Изчистените акварелни образи на огромния баща и малкото момиченце предават силно и ясно посланията, че бащата може да е закрилник, приятел. С кратки изречения и живи илюстрации художничката рисува пред очите на читателя идеалния баща, който: винаги намира време ...
Прочети повече
Колко струва добротата? Виж в “Елмър и дъгата”
07.05.2018
Поредицата за карирания слон Елмър от Дейвид Маккий е сред най-добрите предложения за малки слушатели. С малко текст и пъстри илюстрации, всяка от книгите предлага куп възможности за развитие на мисленето, наблюдателността и дори базови умения като разпознаване на цветовете или противоположностите. Освен това, книгите на британеца учат децата, че да си различен на външен вид, не те прави различен по душа - важно е само да си истински приятел. Твърдението му се потвърждава отново в книгата "Елмър и дъгата" (изд. "Жанет 45"). Елмър и неговите събратя слонове се крият от проливния дъжд и гръмотевиците. Въодушевен от красотата на бурята, карираният слон се надява да види и дъга за десерт. Надеждите му не се оправдават напълно, защото дъгата е избързала да излезе и цветовете й са се отмили. Решен да помогне на дъгата да блесне отново в пъстра премяна, Елмър тръгва да търси къде са краищата й, за да й даде от неговите собствени цветове. На помощ му се притичват и другите животни, които желаят да помогнат на дъгата. Те обаче се притесняват какво ще стане с приятеля им, когато даде на дъгата от ...
Прочети повече
Светът през погледа на “Лупо и Тумба” (част 1)
25.04.2018
Познавам Петя Кокудева като поетеса, добър познавач на детската литература и страстен пътешественик. Нейните стихотворения са любими и на децата, но и на възрастните. Лулу, малките същества и Питанка са намерили своето място в домашните библиотеки, облечени в красивите рисунки на Ромина Беневенти. Онова, което екипът ни искаше да прочете от Петя Кокудева, бяха умозаключенията на Лупо и Тумба, които често споделяха впечатленията си от света през профила на писателката във Фейсбук. "Лупо и Тумба. Част 1" (изд. Жанет 45) вече е факт! В книгата, нарисувана отново от италианската художничка Ромина Беневенти, кучето Лупо и енотът Тумба споделят 20 от своите, по детски чисти и мъдри, размишления. Как чете вятърът? Защо рачетата имат щипки? Как трябва да се обръщаме към дъжда? Отговори на тези и още много въпроси дават двамата герои с помощта на красивите акварели на Ромина и гениалните хрумки на Петя. Макар да изглеждат простички, разсъжденията на двамата герои ще провокират децата да дадат свои отговори, а възрастните - да се усмихнат тайничко, когато открият още много нюанси в думите на ...
Прочети повече
Как Лора се научи да брои до десет
24.04.2018
За малките деца броенето е сериозно предизвикателство. Всички у дома се надпреварват да въведат мъниците в основите на математиката, но за някои изброяването на последователни числа е напълно излишно упражнение. Такова е и за Лора - главната героиня в книгата на Сотир Гелев "Как Лора се научи да брои до десет" (изд. Ентусиаст). Лора може да брои само до едно и това е напълно достатъчно. Едно момиче на име Лора. Една котка на име Сергей Есенин. А щом опре до палачинки, нещата стават "една, а после и още една". За героинята не е проблем да познава само цифрата 1, но майка й (като типичен загрижен родител) всячески се опитва да я убеди в обратното. "Защо всички ме карат да броя до повече от едно? - мислеше си Лора. - Ще се науча, когато тръгна на училище. Тогава ще се науча и да чета. Дотогава предпочитам да ми четат." Докато се разхожда из гората и размишлява над тези въпроси, Лора среща чудовище с 2 зъба, джудже с 3 кофи диаманти, дракон с 4 фалшиви монети, 5 феи, 6 мишки, разбойник със 7 копчета на елечето, паяк с 8 крака и вещица, която готви супа с 9 гъби манатарки. Всеки от чудатите герои, изпречили ...
Прочети повече