Тайната на “Сребърното момче”
11.12.2017
Ако сте чели някоя от книгите на Кристина Улсон, трябва да ви е ясно, че тя умее да заплита интересни загадки и да изпраща героите си по следите на тайнствените им извършители. Криминалните й романи за възрастни са великолепни. Точно толкова притегателна сила притежават и книгите й за деца. "Стъклените деца" (изд. "Ергон"), публикувана на български език през 2015 г., поставя началото на поредицата с главни герои Аладин и Били. Нейното продължение, което може да се чете и като съвсем отделен роман, проследява историята на "Сребърното момче". Аладин е от турски произход, но живее в Швеция от съвсем малък, та смята за свое родно място градчето Охус. Родителите му държат ресторанта "Туркен и торнет", разположен в старата водна кула в града. Най-добра приятелка на Аладин е Били, която се преселва неотдавна в малкото градче (повече за момичето ще научите в "Стъклените деца"). Двамата са неразделни в игрите в свободното време и споделят обща страст към разследване на интересни загадки. Напоследък Аладин е силно разтревожен - родителите му си шушукат тайно, но момчето знае какво ги тревожи: бизнесът ...
Прочети повече
“Приказка за синьото кълбо” – никой не е самотен остров
04.12.2017
Чели ли сте детска книга от исландски автор? Не? И аз не бях, но вече отстраних пропуска си благодарение на Андри Снайр Магнасон и романа му "Приказка за синьото кълбо" (изд."Ергон"). Съдейки само по жизнерадостната цветна корица на книгата, очаквах да прочета слънчева неангажираща история в стил: няколко дечица се забавляват, като между другото леко ступват лошите.  Затова малко се слисах, като видях как в рамките на сто и петдесетина странички авторът успява да засегне такива теми като опазването на екологичното равновесие, пагубния ефект от личния и колективния егоизъм, безсмислието на хуманитарните усилия при липса на искрено желание за помощ и до какво води злоупотребата с демокрацията. Но да не избързвам. "Приказка за синьото кълбо" ни отвежда на една любопитна планета с прекрасна девствена природа, огрявана от Слънцето и Луната подобно на нашата Земя. С тази разлика, че на Синята планета от вечни времена има само деца -  безгрижни, самостоятелни и съвършено необезпокоявани от каквито и да било възрастни. Бримир и Хюлда са двама от късметлиите, които живеят на прелестен остров ...
Прочети повече
Времевърт: Приятелска “Бяла приказка” от Валери Петров
03.12.2017
В рубриката "Времевърт" представяме детски книги, утвърдили се като класика. Те носят своите изключителни достойнства, преминали проверката на времето, но често изискват родителите да подготвя предварително децата си, за да бъде удоволствието от четенето наистина голямо. Подготовката понякога може да включва сериозни разяснения за историческата епоха и тогавашните нрави или пък съвсем малки уточнения относно думи, които вече не се използват в съвременния език.  "Бяла приказка" от Валери Петров е една от модерните класики, които включваме с огромно задоволство в рубриката "Времевърт". Тя се изучава в училище и не е непозната за учениците, но прочитът с родителите може да създаде мост между поколенията. Споделянето на детските спомени от страна на родителите винаги ги изважда от позицията на пораснали тъжни възрастни и ги представя в близка до децата роля, която малчуганите много ценят. Вероятно във всяка домашна библиотека се среща по един том от "Пет приказки" на Валери Петров, но изданието, което ще представи добре познатата приказка в нова светлина, излиза с логото на изд. "Лист" ...
Прочети повече
Мумини в края на ноември…
30.11.2017
Краят на ноември наближава и по традиция си припомняме едноименната книга от муминската поредица на Туве Янсон. Книгата на Туве Янсон „В края на ноември“ (изд. "Дамян Яков") е една от най-тъжните книги в муминтролската поредица, поне за мен. Тъжна, защото мумините ги няма, а всички внезапно изпитват непреодолимото желание да ги видят, да поговорят с тях и да се потопят в уюта на щастието им. През ноември се случва нещо странно… С настъпването на есента Филифьонката, хемулът, хомсчето и Старчето изпадат (всеки по своему) в меланхолично настроение. Те правят равносметка на изминалото време, търсят сред спомените си щастливи мигове или мечтаят за спокойствие и ведрина, каквито не успяват да получат от ежедневието си: - Филифьонката, вманиачена в почистването, преразглежда целия си живот и изпада във временна неспособност да подрежда заради един инцидент с покрив и фини чорапи, който едва не й коства живота. „Прогледнала“ за смисъла на нещата (макар и само временно), тя стяга своя куфар, грабва порцелановата ваза и се отправя на път… - Хемулът пък осъзнава, че всеки ден той не е с ...
Прочети повече
За птичките и пчеличките: “Бебето в корема на мама”
28.11.2017
Някъде около 3-годишна възраст децата проявяват интерес откъде идват бебетата. Тогава, притеснени от темата, родителите обикновено делегират ролята "разносвач на мъници" на щъркела. Друг често срещан подход е да си замълчат и да изчакат търпението на любопиткото да се изпари, за да не се налага да отговарят на неудобни въпроси. Темите табу в нашето общество не са никакъв проблем за родителите в други държави. Това показват и преводните книги, които все повече навлизат на родния пазар и се отнасят с детето честно - дават му прями отговори, за да не се налага то да се учи от приятелчета и да си фантазира щуротии. Ако и вашето дете вече се вълнува от темата за своята поява на бял свят, ето две предложения, които разгледахме с 3-годишния Дáниел в проект "Експериментът": "Бебето в корема на мама" (изд. "ФЮТ") разказва историята на Марти и Лина - близнаци, които силно мечтаят да станат кака и батко. Книгата проследява началото на бременността на майка им и всички въпроси, които вълнуват малчуганите: "Ти кога разбра?", "Мъжете могат ли да раждат бебета?", "Трябва ли да се "сексиш", за да стане бебе?" и ...
Прочети повече
Джим Копчето и Лукас Машиниста
26.11.2017
"Приказка без край” и „Момо” на немския писател Михаел Енде са сред най-популярните му произведения, но първата му книга е „Джим Копчето и Лукас Машиниста”. Тя излиза на немски език през далечната 1960 г., а на български ще я намерите в поредицата "Големите разказвачи на XX век" от изд. "ЕМАС". Държавата Лумерландия е красив малък остров, чийто крал Алфонс Дванайсет без петнайсет властва над точно... трима поданици! Лукас Машиниста, както подсказва името му, е локомотивен машинист и ежедневно обикаля Лумерландия със своята дебеличка локомотивка Ема. Госпожа Мооля държи единствения магазин в страната и прави най-вкусния ягодов сладолед на света. Господин Ръкав е просто поданик. Животът в Лумерландия се движи в установения коловоз - като Ема по релси. Докато един ден пощенският раздавач не донася нечетливо адресиран пакет. Подателят е също толкова неясен – пише само едно „13”. След кратко колебание жителите на острова отварят пакета и можете да си представите изумлението им, когато вътре намират малко чернокожо бебе. Момченцето е кръстено Джим и грижовната госпожа Мооля се превръща ...
Прочети повече
Чети и играй на строителна площадка
24.11.2017
Едно време книгите ни провокираха да си измисляме занимания - трябваше сами да си набавяме материалите, да мислим сложни схеми за подготовка на играта и куп други подробности, които отлагаха удоволствието от самата игра във времето. Днес книгите не са това, което бяха. В ерата на новите технологии, за да бъдат конкурентни на другите медии, те трябва да предлагат бърз и лесен старт на играта.   Книгата "Малък майстор. На строителната площадка" (ИК Хермес) дава на бъдещите строители всичко необходимо за весела игра, вдъхновена от кратка, забавна и полезна история. Действието се развива на строеж, както е видно от заглавието, а в комплекта за игра децата ще открият всички видове работници, необходими за подобен проект, както и два картонени макета - на самосвал и багер, - които да си сглобят без ножици и лепило - само с помощта на гаечен ключ, болтове и гайки. Краткото текстче разказва за ентусиазираните строители, които изпълняват различни дейности при строежа на нова сграда. Всеки от тях представя любимия си инструмент (пневматичен чук, кирка, лопата, бетонобъркачка и т.н.) и в хода ...
Прочети повече
Топли чорапи за тъжни сърца плете “Топлото човече”
23.11.2017
Ако сте държали книга на Мая Дългъчева в ръце, значи знаете: тя попада в категорията "Вълшебни приказници". Книгите й са топли като прегръдка, уютни като детството, думите се леят в римувана проза или провокират философски разсъждения у читателите от всички възрасти. Нежният стил на писане на авторката гали сетивата, но и не заблуждава, че светът не е розов - той е пъстър като палитрата с боички и само от нас зависи дали ще се научим да обичаме всичките му цветове. "Топлото човече" (изд. "Жанет 45") не прилича на нито една друга книга, която съм чела. Тя сякаш не прилича и на никоя друга книга на Мая Дългъчева. Може да бъде оприличена на топло одеяло за тъжни сърца, на лекарство против сърдечни страдания или на топъл сладкиш, поднесен в точния момент от любим човек. По деликатен начин писателката засяга теми, за които не сме свикнали да говорим с децата си, но те се борят с тях. Нейните думи идват като спасителен пояс, като мост между разбитите сърца и неумелите утешители. Никой не знае дали Топлото човече живее в комин или в старо щъркелово гнездо. Според децата то мирише на ванилия или на ...
Прочети повече
Наръчник за разпознаване на “Ангелите пазители”
22.11.2017
Как мислите, че изглеждат ангелите? С бели одежди? Руси и синеоки? Домашни любимци като духа от лампата на Аладин? С интересния си по замисъл и изпълнение проект, Ясен Григоров разбива всички клишета. Защото в книгата си "Ангелите пазители" (изд. "Точица") авторът и илюстратор разкрива ясно, кратко и точно какви са/не са тези специални помощници. "Ангелите пазители не са само русокоси и синеоки."   "Ангелите пазители живеят в усмивките на хората." Лаконичните твърдения на автора провокират ума да разсъждава, да търси контратези, доказателства. Но, както и да го гледаш, Григоров е подсилил текста с толкова изразителни илюстрации, че в крайна сметка няма как да не приемеш авторовото мнение като свое. Признавам си, изпитах известно облекчение, че ангелите не са само русокоси. Винаги ми се е струвало крайно несправедливо брюнетите да са толкова онеправдани. Веднага се съгласих с Ясен Григоров, че тези невидими пазачи "живеят в усмивките на хората" - аз често ги срещам около мен под формата на "благодаря" и "обичам те". Хареса ми и твърдението, че "ангелите пазители казват само истината" ...
Прочети повече
Шарената черга от истории за деца на Йордан Радичков
21.11.2017
Все още си спомням как преди повече от 20 години открих за себе си творбите на Йордан Радичков. Беше през театралния сезон 1997-1998, когато реших да отида на пиесата „Опит за летене“. Преживяването беше съвършено неочаквано и стоплящо сърцето. След това побързах да видя и другите представления по негови текстове, които се играеха тогава – „Суматоха“, „Луда трева“, „Лазарица“, а наскоро и „Януари“. Именно те ме накараха впоследствие да прочета и всеобщо любимия сборник с разкази „Ние, врабчетата“. Отличително и скъпоценно за мен в цялото творчество на Радичков са героите: причудливи, интересни и симпатични, макар и съвсем обикновени наглед хора. Диалозите обичайно са изпълнени с чувство за хумор, а в историите често се намесва магичното и необяснимото. „Шарена черга“ (издателство „Нике“), която попадна в ръцете ми преди няколко седмици, хронологично e първият сборник с истории за деца на Радичков. Издаден е за първи път през далечната 1964 година, в началото на неговия творчески път. В книгата присъстват част от мотивите, които ме накараха да обикна пиесите му. В някои от историите, ...
Прочети повече