Животът ми като Тиквичка: разтърсваща история за семейството и липсата му
18.10.2017
Слънчева корица с пластилиново човече. Синя коса. Балонче с информация "150 000 продадени екземпляра". Това е първото ми впечатление от хитовата книга на Жил Парис, "Животът ми като Тиквичка" (изд. "Колибри"), част от детската програма на фестивала CineLibri. Анотацията ме уведомява, че 9-годишният герой се казва Икар и по случайност е убил майка си. Трагедията дори му се е отразила благотворно. Признавам, че изкушението да прочета книгата, бе нетърпимо. Икар живее с майка си - алкохоличка и инвалид, която прави вкусно пюре, удря шамари, които оставят отпечатъци цял ден и разговаря с телевизора. Нарича сина си Тиквичка, когато е в добро настроение. Когато е в лошо, псува бащата, заминал на пътешествие с лачените си обувки и с една кокошка. Животът на момчето е спокоен, доколкото неговото разбиране за спокойствие се дължи на невъзможността да направи сравнение с нищо друго. Един ден момчето открива револвер в скрина на майка си. Решено да убие небето, което сипе нещастия, то  стреля във въздуха и предизвиква майка му да се появи. Разярената жена напада детето, пистолетът изгърмява:  "Най-напред си ...
Прочети повече
“Принцът и просякът” – 5 идеи за прочит с детето
15.10.2017
В рубриката "Времевърт" връщаме възрастните в света на класическите детски книги и открехваме вратите му за децата. Макар подобни четива често да са неразбираеми за днешните малчугани, не е невъзможно те да ги разберат, оценят и харесат. Нужно е само възрастният да им помогне да преминат през трудностите като историческата обстановка, поостарелите думи и неясните за децата порядки. Точно като да ги върнем назад във времето, но с опитен екскурзовод.   "Принцът и просякът" на Марк Твен е от произведенията, вдъхновили множество филмови адаптации и театрални постановки. То вероятно е накарало хиляди деца да въздишат по възможността да разменят живота си за нечий друг, също както се случва с бедния Том Канти и принц Едуард VI. Посланията в книгата гласят да не съдим никога по външния вид за човека срещу нас, а и че за да управляваш добре, трябва да умееш да влизаш в обувките на другия. Макар книгата да е издадена за първи път през 1881 г., тя все още успява да вълнува читателя, проследил премеждията на двете момчета, живеещи в Англия през 16-и век. Том Канти се ражда в бедно семейство и живее в мръсотията ...
Прочети повече
Когато си “Невидим” в училище: съвети от влогъра Стан
14.10.2017
Влогърът Стан е абсолютен хит сред тийнейджърите. Забавните му клипчета в YouTube веселят младежите, но ако се вгледаме по-внимателно, ще установим, че през тях влогърът се опитва да подпомогне порастващите да се приемат с всичките си плюсове и минуси, да открият себе си и да повярват, че ще се справят с предизвикателствата, които ги очакват. Такива са и посланията в книгата му "Невидим" (Кубар, импринт на изд. Егмонт). Предлагаме ви ревюто на Александър Кръстев, публикувано първо в AzCheta.com: Комбинацията от огромен заряд от очаквания и добре наточени остриета на „Това не е литература“ ордите е нещо, което ме кара да взема пуканките. Знам, че ще има голямо одобрение от фенове и продължително мрънкане от високолитературните среди, но някъде по средата ще трябва да се роди истината. Често срещана ситуация, в която това лято попадна влогърът Станислав Койчев-Стан с дебютния си роман „Невидим“ (изд. „Егмонт“, серия „Кубар“). Колкото и сол да ви мелят на главата по темата какви трябва да са книгите, това момче може да пише. Разказването на увлекателни истории или го можеш, или не. А ако не ...
Прочети повече
Първи (успешни) стъпки в компютърното програмиране на 5 езика
13.10.2017
Дните 7-22 октомври 2017 година са обявени за Европейска седмица на кодирането. Припомняме ви ревю от нашата кампания Дни на книгите за програмиране за деца 2017. "Първи стъпки в компютърното програмиране" (изд. Фют) на Макс Уейнрайт е поредната книга, която ви представяме в Дни на книгите за програмиране за деца и спокойно можем да кажем, че е без аналог на българския пазар. Книгата запознава децата с основите на програмирането на 5 програмни езика - Logo, Scratch, Python, HTML и JavaScript по разбираем и привлекателен за тях начин. (ръководството е обитавано от духчета роботи, които можете да свалите и използвате като спрайтове в Скрач. ) В книгата има указания откъде да свалите безплатните им версии, които да използвате за изпълнение на упражненията. Книгата е разделена на 4 части, като в първата Уейнрайт започва въведението в програмирането чрез простички обяснения на основни понятия и офлайн занимания, които да дадат представа на децата за основополагащата идея на компютърното програмиране. Следва запознаване с два прости програмни езика, Лого и Scratch, и предложения за изпробване на малки програмки ...
Прочети повече
По следите на “Капитан Немо”
10.10.2017
Името на Жул Верн вероятно предизвиква само неясни асоциации в главите на повечето днешни тийнове, но положението е съвсем различно за предишните поколения. За тях френският писател е със звезден статут подобен на този на Рик Риърдън, Сюзан Колинс, Касандра Клеър или Вероника Рот. Четвъртата книга от поредицата „Запази историята” се е заела със задачата да представи класиката “Капитан Немо” (изд. Сиела), преразказана на разбираем за децата език. На 80-тина страници Дейв Егърс събира прочутата история на един от създателите на научната фантастика за гениалния капитан и неговата „Наутилус”. Разказвач е наш съвременник - 14-годишният Консуело, чийто чичо Пиер Арондакс е океанограф. Така по време на лятната си ваканция момчето се оказва на борда на кораба „Ейбрахам Линкълн” в преследване на страховито и неуловимо морско чудовище, което потапя риболовни кораби из всички океани и морета. Предположенията за съществото варират от гигантска сепия до необичайно голям нарвал. Напрежението расте докато накрая срещата на екипажа на „Ейбрахам Линкълн” със звяра става факт, както и потъването ...
Прочети повече
Мая разказва за “Том Сойер”
09.10.2017
Мая Петрова е на 10 години. В четвърти клас е, в свободното си време танцува и рисува, но най-много от всичко обича да пее. – Коя е последната книга, която прочете? – „Приключенията на Том Сойер” от Марк Твен. – Защо избра да ни разкажеш за нея? – Ами тя ме впечатли най-много от всички книги, които прочетох това лято. – Защо? – Защото ми хареса, че Том е пакостлив. Освен това когато Том и Беки се бяха изгубили в пещерата, Том не се предаде и накрая спаси и двамата. – Кой стана любимият ти герой от книгата? Том ли? – Не. Леля Поли, защото тя има такъв инстинкт да разбира каква пакост ще направи Том. Том също ми стана симпатичен, когато се беше опитал да избяга за малко от къщи, за да стане пират заедно с Джо Харпър и Хък Фин. Имаха късмет и хващаха много риба, а Хък Фин научи Том Сойер да пуши. – С какво друго те впечатли Том, освен с пушенето ? – Ами много е смел и забавен. Примерно понеже Беки Татчър не знаеше какво е любов, Том ѝ беше казал, че влюбените се целуват по устата. И после се целуваха. (подсмива се) – Ще препоръчаш ли "Том Сойер" на други деца и защо? –Да, на дечицата, които не слушат, ...
Прочети повече
Кратък курс по “Градска география”
05.10.2017
След като във "Вкусна география" братовчедите Тони и Мартин и неговата по-малка сестра Мая направиха кулинарна обиколка на България с щурата си баба, сега тримата неволно се оказват забъркани в кратък курс по "Градска география" (изд. Точица) в едноименната книга на Зорница Христова и Десислава Димитрова. Виновница отново е бабата-фотограф за "Нешънъл Джиографик - България". Тя чупи крак и става невъзможно да снима на другия край на света. Така обект на снимките й става дивата природа в града, а след провинение (заради момичета, разбира се) двете момчета трябва да й помагат в градината. Да, да, не повдигайте вежди! Природа има и в бетонната градска джунгла и "София е пълна с неща дето стават за ядене и си растат ей така, на воля." В това ще се уверят и Тони и Марти и дори ще се научат да разпознават разни цветя и плевели, които се крият между блоковете, птиците, които кацат на терасата, как се отглеждат рози и още цял куп интересни неща. Ако сте приятно изненадани от флората и фауната, която се крие в града и искате да се пробвате в градинарството като двамата братовчеди, Градинската тетрадка ...
Прочети повече
“Тайнственият благодетел” – шанс да станеш образована и независима жена
28.09.2017
Предимството да имаш книгоманиаци за приятели е, че в разговорите неизменно изскача някое заглавие, което не си чувал, а приятелят ти твърди, че е велика книга. Вече налапал стръвта, не ти остава нищо друго освен да потърсиш въпросната книга и да я прочетеш. Именно такъв е и моят случай с романа „Тайнственият благодетел” (изд. Пан) на американската писателка Джийн Уебстър, който е публикуван през далечната 1912 година. Книгата разказва историята на Джеруша (Джуди) Абът, която до 17-ата си годишнина живее в приюта „Джон Грир”. Съществуването й там е безрадостно, а девойката е принудена да работи за подслона и храната си като чисти, обучава и се грижи за по-малките сирачета. Докато един ден управителката на приюта не й съобщава новината, че тайнствен благодетел е предложил да плати образованието й в колеж срещу единственото задължение да му пише по едно писмо месечно, в което да разказва за живота си в училището. Така започва едностранната кореспонденция на момичето с анонимния благодетел, когото тя нарича Татко-Дългокрачко след като успява за секунди да мерне силуета му на излизане от ...
Прочети повече
Роден “Под щастлива звезда”
27.09.2017
Още с първата си книга, „Скарлет“ (изд. ФЮТ), Кати Касиди грабна сърцето ми. Не за друго, а защото се изискват особени качества да пишеш за съвременните проблеми, обличайки разводи, изоставяния, престъпност и наркотици в позитивна история, способна да те накара да заплачеш и да се замислиш. Всички истории на Кати са точно такива – истински, без маска и грим, разкриващи проблемите на тийнейджърите, техните мисли и чувства; същевременно доброто и позитивното, независимо от трудната обстановка, в която виреят, някак си винаги успяват да изплуват на повърхността и да изтръгнат от сърцето ти не само сълзи на радост и облекчение, но и по някоя малка усмивчица. Имаме навика да си изграждаме измислени светове, да се барикадираме в тях и да се правим, че проблемите не съществуват, че всичко е розово и нищо не може да ни засегне. Често се случва обаче децата в тийнейджърска възраст да страдат от различни терзания и проблеми, които не достигат до възрастните поради обвивката на измисления свят. Затова толкова харесвам Кати Касиди –помага на читателите да проумеят, че не само те имат проблеми ...
Прочети повече
„Хари Потър и прокълнатото дете” – деца, бащи и приятели
11.09.2017
„Хари Потър и прокълнатото дете” бе нетърпеливо очаквана през 2016г. от многобройните фенове на момчето магьосник, които не спряха да се надяват на продължение на оригиналната поредица. Това, което получиха е сценарий на театрална постановка, написан от Джак Торн въз основа на оригинална история на Дж. К. Роулинг, Джон Тифани и Джак Торн. Действително, отново се озоваме във вселената на Хари Потър и се срещаме с добре познатите ни герои (Хари, Хърмаяни, Рон, Джини, Драко) 19 години след победата над Волдемор. Това, което много от изпълнените с нетърпение читатели обаче не отчетоха е, че не става въпрос за роман, което доведе до известно разочарование. Реших да не губя време в повече предварителни проучвания и просто да прочета сценария. Хари вече е на 37 години и работи в Министерство на магията. С Джини Уизли са семейство и имат 3 деца (Джеймс, Албус Сивиръс и Лили). Хърмаяни е... министър на магията (не сте изненадани, нали?), а с Рон имат енергична и амбициозна дъщеря - Роуз. Драко Малфой е баща на Скорпиъс, връстник на Албус Потър. Макар старите ни любимци да имат широко присъствие в пиесата, ...
Прочети повече