Харесва ми на този свят :)
16.12.2017
Хюс Кайер е един от най-интересните европейски разказвачи, на които съм попадала. Умението му да пише честно, без да изкривява истината, се харесва на децата. От друга страна, текстовете му винаги оставят усещане у читателя, че животът е такъв, какъвто го приемаме и дори в най-тежките моменти ще открием искрица надежда, стига да поискаме.  До момента на български език бяха издадени "Книгата на всички неща" ( ИК "Жанет 45") и първата книга от поредицата за Полеке - "Заедно завинаги, амин" (изд. "Ергон"). Почитателите на талантливия холандец могат да ликуват - изд. "Ергон" публикува ново заглавие в превод на Мария Енчева. "Харесва ми на този свят" продължава срещата ни с малката Полеке и нейните интересни наблюдения за живота. Полеке е във вълшебната възраст между детството и пубертета, когато разбираш, че растеш, но все още ти позволяват да бъдеш и дете. Тя живее с майка си и Ваутер (неин учител и годеник на майката), харесва мароканеца Мимун, има си теленце при баба и дядо и пише стихове. Един от проблемите в живота й е Спийк - бащата наркоман, който е бездомник и нереализиран поет. Макар и да е неочаквано, ...
Прочети повече
Тайната на “Сребърното момче”
11.12.2017
Ако сте чели някоя от книгите на Кристина Улсон, трябва да ви е ясно, че тя умее да заплита интересни загадки и да изпраща героите си по следите на тайнствените им извършители. Криминалните й романи за възрастни са великолепни. Точно толкова притегателна сила притежават и книгите й за деца. "Стъклените деца" (изд. "Ергон"), публикувана на български език през 2015 г., поставя началото на поредицата с главни герои Аладин и Били. Нейното продължение, което може да се чете и като съвсем отделен роман, проследява историята на "Сребърното момче". Аладин е от турски произход, но живее в Швеция от съвсем малък, та смята за свое родно място градчето Охус. Родителите му държат ресторанта "Туркен и торнет", разположен в старата водна кула в града. Най-добра приятелка на Аладин е Били, която се преселва неотдавна в малкото градче (повече за момичето ще научите в "Стъклените деца"). Двамата са неразделни в игрите в свободното време и споделят обща страст към разследване на интересни загадки. Напоследък Аладин е силно разтревожен - родителите му си шушукат тайно, но момчето знае какво ги тревожи: бизнесът ...
Прочети повече
“Хвърчащата класна стая”, която никога не трябва да забравяме
10.12.2017
В рубриката "Времевърт" обръщаме поглед към детски книги, утвърдили се като класики. Те понякога са неразбираеми за днешните деца, но с помощ от възрастните тези великолепни произведения могат да заемат своето място в сърцата на всеки малчуган.  “Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце: Не забравяйте никога детството си!” “Хвърчащата класна стая” е любима книга на милиони деца по цял свят. Нещо повече, тя присъства във всички класации за детска литература, включително и в българския Топ 100, съставен по идея на “Малкото голямо четене” преди няколко години. Сега обаче няма да говоря за романа на Ерих Кестнер като за детски роман. Напротив, ще ви разкажа за “Хвърчащата класна стая” като книга за възрастни – книга за онези възрастни, които са започнали да забравят какво е да си дете. Ето защо няма да ви говоря за Джони Троц и Мартин Талер, нито за Мац Зелбман или Ули фон Симерн. Вместо това ще ви разкажа за възрастните герои в ...
Прочети повече
Силното присъствие на “Стъклените деца”
09.12.2017
Подхващам книгата "Стъклените деца" (изд. "Ергон") на шведската писателка Кристина Улсон късно вечерта. Корицата изглежда мистериозна и ми подсказва, че вероятно е по-добре да я чета през деня (голяма страхливка съм!), но любопитството ми надделява. Спомням си думите на Лео (герой на Сюне Леа) как светлината крие повече неща от мрака и смело отгръщам първата страница. Прозорецът е отворен, пердето се полюлява от излезлия летен вятър... Чук-чук! Изтръпвам, защото точно като героинята Били и аз седя на тръни, в очакване нещо страховито да се появи зад прозореца. Но духове не съществуват, нали? Били и майка ѝ се преместват от град Кришанстад в малкия Охус. Бащата на момичето е починал и майката има нужда да започне на чисто. Не и Били обаче - тя не харесва къщата, в която се нанасят, а продавачът непрекъснато сипе лъжи за предишното семейство, живяло на Спарисвеген. Подозрението на момичето, че нещо не е наред с къщата се засилва, когато върху старинна стъклена масичка открива отпечатък от детска ръка, поставен след пристигането на двете нови обитателки.  Притеснителните знаци не стихват: скърцащите ...
Прочети повече
Учебен кораб Тобърмори – училище за моряци и смелчаци
06.12.2017
Познавам Алегзандър Маккол Смит от поредиците му за зимбабвийската собственичка на детективска агенция Маа Рамотсве ("Дамска детективска агенция №1") и изключително симпатичната героиня Изабел Далхаузи от "Неделният клуб по философия". С изненада научих, че шотландският писател е автор и на поредица за деца под името "Учебен кораб Тобърмори" (изд. "Ергон") и разбираемо исках да видя как се е справил с писането за по-млада публика. Фий и Бен Мактавиш (почти 13-годишни) са близнаци, които имат невероятния късмет родителите им да са учени, обикалящи моретата и океаните със собствената си подводница. Децата често ги придружават през ваканциите, но през останалото време трябва да посещават училище. Какво по-подходящо от учебен кораб, който прави истински плавания, а учениците на него учат не само традиционните уроци, но и всичко, свързано с живота и управлението на платноход? За мен това звучи като училище на мечтите, но Фий и Бен са леко притеснени от новото начало и от размера на "Тобърмори". За щастие, като във всяко училище, се срещат услужливи и приятелски настроени личности като Беджър ...
Прочети повече
“Приказка за синьото кълбо” – никой не е самотен остров
04.12.2017
Чели ли сте детска книга от исландски автор? Не? И аз не бях, но вече отстраних пропуска си благодарение на Андри Снайр Магнасон и романа му "Приказка за синьото кълбо" (изд."Ергон"). Съдейки само по жизнерадостната цветна корица на книгата, очаквах да прочета слънчева неангажираща история в стил: няколко дечица се забавляват, като между другото леко ступват лошите.  Затова малко се слисах, като видях как в рамките на сто и петдесетина странички авторът успява да засегне такива теми като опазването на екологичното равновесие, пагубния ефект от личния и колективния егоизъм, безсмислието на хуманитарните усилия при липса на искрено желание за помощ и до какво води злоупотребата с демокрацията. Но да не избързвам. "Приказка за синьото кълбо" ни отвежда на една любопитна планета с прекрасна девствена природа, огрявана от Слънцето и Луната подобно на нашата Земя. С тази разлика, че на Синята планета от вечни времена има само деца -  безгрижни, самостоятелни и съвършено необезпокоявани от каквито и да било възрастни. Бримир и Хюлда са двама от късметлиите, които живеят на прелестен остров ...
Прочети повече
Какво се случи на 35 май?
19.11.2017
В рубриката "Времевърт" представяме класически детски произведения, които понякога остават незабелязани или недооценени от децата. Те са наистина очарователни и заслужават родителите да ги въведат в живота на своите малчугани. "Това се случи на 35 май" е книга на Ерих Кестнер, която не се нуждае от толкова много родителски усилия, защото е изключително забавна и динамична и, за разлика от "Хвърчащата класна стая" например, се възприема много по-лесно от днешните деца. Тя обаче често остава в сянката на по-известните произведения на немския писател и затова решихме да ви я припомним. Едва преди няколко години разбрах, че с Ерих Кестнер споделяме една и съща рождена дата - 23 февруари (годините, за мое щастие, са различни). Освен традиционните начини за празнуване, реших, че прочитането на една Кестнерова книга съвсем не е лош начин за отбелязване на празника. Тъничката „Това се случи на 35 май” (изд. ПАН) постави началото на тази нова порядка. Не се заблуждавайте - краткостта на книгата е обратнопропорционална на щурите неща, които е събрала между кориците си. Там ще срещнете чичо ...
Прочети повече
Детективите Агата и Лари: Разследване в Гранада
17.11.2017
Агата и Лари, герои на Стийв Стивънсън, са част от свежа детективска поредица на изд. "ФЮТ". 14-годишният Лари учи за детектив, увлича се по технологиите и е безнадеждно зле в уроците. На тайните мисии, на които се отправя, винаги го придружава 12-годишната му братовчедка Агата. Тя мечтае да пише криминални романи, притежава феноменална памет и винаги намира начин да спаси Лари от поредния провал. Придружители на двамата из пътешествията им по света са г-н Кент - иконом, бивш боксьор - и котаракът Уотсън. В дванадесетата книга от поредицата - "Детективите Агата и Лари:Разследване в Гранада" - двамата братовчеди се отправят към прочутия дворец Алхамбра в Испания, за да охраняват... роза. Мисията, възложена на Лари, изглежда наистина фасулска работа и младият детектив предусеща как ще прекара няколко спокойни дни под топлите лъчи на испанското слънце. Агата и г-н Кент също заминават за Гранада с намерението да разгледат Международния ботанически панаир, докато правят компания на Лари. "И не подценявайте тази мисия. На пръв поглед може да изглежда проста... Но един добър агент никога не сваля ...
Прочети повече
Бедността. Пътеводител за деца
16.11.2017
Всеки има нужда от пътеводител, когато попадне в непознати светове. Неграмотност, наркотици и алкохол, побойници или хора с големи къщи, много пари и добра работа, притежаващи абсолютно всичко, което пожелаят - това е само малка част от картинката на неравенството, в което всички ние съществуваме ден след ден. Но как да го обясниш на децата, които трябва да се оправят в дебрите на съвременния живот? На помощ на всеки родител и на всяко дете ще се притече "Бедността. Пътеводител за деца" (изд. "Точица" и Полски културен институт). Написана от Хенрика Кшивонос и Ханна Гил-Пьонтек, книгата разказва за положението на Яна, която си мечтае да бъде богаташката Вивияна, и за нейното семейство. Майката на Яна работи много, но винаги е притеснена как ще свържат двата края. PSP-конзолите и дори черните клинове за физическо са почти непостижими за Яна и брат й, а майката на приятелката й трябва да си потърси работа в чужбина, за да издържа семейството си. През размишленията на малкото момиче за нещата от живота, авторите представят бедността с всичките й неприятни черти. А те никак не са малко, но често ...
Прочети повече
Братята с лъвски сърца
14.11.2017
Харесвате ли книгите на Астрид Линдгрен? Случвало ли ви се е да си поплачете скришом на някой от тъжните, но и толкова вълнуващи финали на нейните произведения? "Братята с лъвски сърца" (изд. ПАН) е една от книгите, които няма как да ви остави равнодушни, а сълзите са гарантирани. Историята е трогателна, но същевременно някак светла и изпълнена с оптимизъм, че всичко ще се нареди най-накрая... в някоя друга вълшебна страна. Малкият Карл е толкова болнав, че дните му са преброени. Той лежи на кухненската кушетка и единствената радост в живота му са приказките на брат му Йонатан. Момченцето е с криви крачета, грозноватичко и мъничко, но големият брат го нарича с обич Шушулко и с часове реди приказни истории, които двамата ще преживеят. Йонатан, от своя страна, е изключително красив, умен, смел, прилежен. Той е помощник на майката, останала вдовица.  Всичко започва с новината, която Шушулко неволно дочува - той е толкова болен, че скоро ще умре. Разстроен, малчуганът споделя със сълзи на очите вестта с брат си, който го успокоява: "- Знаеш ли, Шушулко, не е чак толкова страшно - каза Йонатан. - Мисля ...
Прочети повече