Доктор Проктор, Бюле, Лисе и големият банков обир
21.02.2017
Всичко хубаво има край и за мое съжаление дори гениалният изобретател доктор Проктор не успя да избегне края като герой на книжна поредица за деца. В ръцете ми е „Доктор Проктор и големият банков обир” (изд. ЕМАС) - последната книга на Ю Несбьо за щурите премеждия на доктор Проктор, Бюле и Лисе. А че има достатъчно премеждия, не се съмнявайте. Всичко започва с банков обир - последното кюлче от златния резерв на Норвегия е откраднато от трезора на Норвежката банка, а след седмица Световната банка ще дойде на инспекция в Осло. Подозренията на Сикрет Гвардън падат върху страховитите обирджии братя Хрус и тяхната майка (името й се изрича само шепнешком!). Вече сте се досетили, че кралят на Норвегия ще възложи спасителната акция по връщане на кюлчето на нашето трио. За целта тримата заминават за Лондон където ще: посетят музея на мадам Турет, ще се забъркат с бандата на Хрус, ще участват в обир на монополинезийска валута (Бюле ще ви обясни най-добре що за валута е това) и ще опитат да объркат плановете на милиардера Максимус Рублов, докато участват във финала за Купата на Англия по футбол. ...
Прочети повече
В “Туне Глимердал” децата не са виновни за нищо
20.02.2017
Да си на 9 години, да живееш в красива норвежка долина и да си единственото дете там. Да се пързаляш със ски колкото ти душа иска. Да си нещо като изпитател на ръчно изработени шейни с кормило. Да имаш най-страхотния приятел, който е готов да конструира шейни специално за теб. А фактът, че той е на 74 години да няма никакво, ама никакво, значение. Да имаш страхотни щури лели и любящи родители. Това е светът и животът на Туне Глимердал от едноименния роман на норвежката писателка Мария Пар (изд. Изида). Вече й завиждате, нали? Дори и в такъв идиличен живот обаче има неприятности. Например г-н Хаген, който държи на тишината и спокойствието, и в чийто къмпинг е забранено за деца. Или внезапните усложнения в живота на най-добрия й приятел Гюнвал (смъртта на някогашната му любов, лошо счупен крак, завръщането на  дъщеря му Хайди след 30 години раздяла). Неусетно животът на Туне се превръща в малка каша. Разплитането й разкрива на "фурията на Глимердал" и малките читатели много ценни истини за взаимоотношенията между децата и родителите, както и между най-добри приятели. В живота неизбежно се сблъскваме ...
Прочети повече
Разтърсващата история на редник Пийсфул
18.02.2017
Връзката ни с Майкъл Морпурго е доста странна - има негови книги, които не са ми много интересни и такива, които ме оставят без дъх. Безспорно обаче е майсторството му да завладява читателите от всички възрасти, засягайки важни житейски теми. Сред най-любимите ми книги на британския автор, носител на множество престижни награди, са онези, разглеждащи темата за войната. Те винаги са драматични, повдигат булото на човешкото безумие и трагедията, но толкова деликатно, че не те карат да сънуваш кошмарни сцени, а по-скоро променят нагласите ти. И обикновено има един централен герой, който в повечето случаи е животно. За разлика от "Боен кон", "Слон в градината" и "Пеперуденият лъв", "Историята на редник Пийсфул" (изд. "ФЮТ") се съсредоточава върху образа на двамата братя Чарли и Томо Пийсфул. Те израстват в нелеки условия, а животът им е белязан от драмата да загубят баща си много рано и да се влюбят в едно и също момиче. Чарли е по-големият брат. Той винаги защитава Томо и Големия Джо (другия им брат, страдащ от аутизъм), макар понякога да отнася по някой юмрук за това. Томас е по-малък и винаги е споделял ...
Прочети повече
“Пътешествието на Шакълтън” – пътешествие на духа
13.02.2017
„Стремежът към изследване на непознатото е в природата на всеки човек и единственият истински провал е този стремеж да не бъде последван." Ърнест Шакълтън Зимата все още е тук, затова нека си припомним едно полярно пътешествие, което показва величието на човешкия дух и издръжливост. В края на юни 2015 година 25-годишният автор и илюстратор Уилям Грил бе награден с престижния медал „Кейт Грийнауей” за книгата си „Пътешествието на Шакълтън” (изд. Рибка”). Ако тогава някой ми бе казал, че само 2 месеца след това ще държа в ръцете си българското й издание, щях да му се усмихна пренебрежително. Е, сега наистина се усмихвам, но от удоволствие.  Великите полярни експедиции от края на 19. и началото на 20. век са благодатни на вълнуващи теми и Грил избира да разкаже за последната от тях - пътешествието на Шакълтън за прекосяване на Антарктида от 1914 г. Мога само да предполагам колко трудо- и времеемки са били проучванията и събирането на фактите, затова и постижението му да синтезира на 80 страници (голяма част от тях с илюстрации) най-важното и най-интересното от близо 2-годишното изпитание, ...
Прочети повече
Хълмът Уотършип – героично заешко фентъзи
09.02.2017
„Хълмът Уотършип“ от Ричард Адамс (изд. Идеяконсулт) попадна в ръцете ми през далечната вече 2010-та година. Тогава случайно прочетох кратко ревю, според което книгата е нещо средно между „Шумът на върбите“ и „Властелинът на пръстените“ ... но за зайци. Изобщо не ми трябваше друга препоръка, моментално тръгнах да я издирвам и за мое щастие веднага се сдобих и я започнах. Тук трябва да направя едно уточнение: не харесвам приказки с главни герои животни и никога не съм си падала по истории тип басни, в които на животните са вменени обичайните човешки достойнства и пороци и накрая трябва да си извлечем съответната „поука“. „Хълмът Уотършип“ за щастие няма нищо общо с това. Всъщност няма нищо общо с нищо, което някога съм чела и затова съм безкрайно благодарна на автора ú Ричард Адамс и на щастливия случай, че се открихме взаимно. Романът най-кратко може да се опише като героично фентъзи, разказващо за изпълненото с опасности и битки пътешествие на група диви зайци към свободата и щастието. Всичко започва с предсказанието на заека Петко за надвиснала опасност над заешкото селище ...
Прочети повече
“Писмото за краля” – завладяваща рицарска история
08.02.2017
В средата на януари се оказах повален от коварен грип и нямах особен избор, освен да си остана у дома и да се отдам на пиене на чай и четене на книги. Ето как за първи път разгърнах „Писмото за краля“ на холандската писателка Тонке Драхт. Българското издание с рисунки на самата авторка е дело на издателство Емас (превод на Василка Ванчева) и е част от поредицата им „Европейски разказвачи на ХХ/ХХI век“. Още от момента, в който преди 2 години открих по препоръка на сайта „Мадам Даутфайър“, това стана една от любимите ми литературни поредици. Разгръщам всяка от публикуваните в нея книги с нетърпение и почти винаги се оказва, че съм попаднал на нещо безкрайно интересно и неочаквано. Така е и този път. Докато отпивам от сиропа за кашлица, се пренасям в кралството на Дахонаут в нощта на последното изпитание, което очаква Тюри и неговите другари - бдение, предшестващо утрото, когато те ще бъдат посветени в рицарско звание от владетеля на Дахонаут. Тюри се готви за този момент от много месеци – бил е оръженосец, след това е служил при кралските воини, овладял е оръжието, събирал е познания. ...
Прочети повече
Какво значи да си силен/богат/красива? Три книги за истински ценните неща
03.02.2017
Катя Антонова е от писателите, които целят да покажат на читателите кое е наистина важно. И докато някои размахват пръст назидателно, а други пръскат словоизлияния, тя адресира своите послания не до родителите, а до самите деца. Поставила началото на темата за емоционалната интелигентност с "Двете кралства: приказки за гласовете на щастието" (изд. "Рибка"), днес Катя може да се похвали с още три книги, обединени от заглавието "Какво значи да си...". Всяка една от тях "говори" на различна група индивиди, но същевременно посланието е едно и също - истински ценните неща невинаги са онези, които си мислим.  "Какво значи да си силен" е насочена към момчешката аудитория. В нея писателката разяснява по достъпен начин какво момчетата си мислят, че означава да си силен: да вдигаш тежки неща, да имаш големи мускули и дори да биеш по-слабите.  "Всъщност повечето момчета изобщо не знаят какво е силата... Мислят си, че знаят, но не знаят. И силата изобщо не е това, което те смятат. Затова те са силни само НАУЖКИМ. Катя Антонова извежда спокойно и аргументирано разликите между силните наистина и наужким, при ...
Прочети повече
“Хари Потър и затворникът от Азкабан” – по следите на Лун, Опаш, Лап и Рог с Хитроумната карта
02.02.2017
Поредицата „Хари Потър“ на английската писателка Дж. К. Роулинг винаги  е била много специална за мен. Не случайно се казва, че моето поколение израсна заедно с момчето магьосник. Първата книга прочетох лятото след първи клас, а последната – зимната ваканция на дванайсети клас. Тази година, вече магистър втора година, се насладих и на пиесата „Хари Потър и прокълнатото дете“, прочитайки я в оригинал на английски език (и на един дъх) още в деня, в който излезе. Поради някаква причина родителите ми бяха против купуването на книгите за Хари Потър, когато бях малка, но въпреки това винаги успявах да ги прочета още веднага след излизането. Взимах ги от приятели, заемах ги от библиотеки, четях в оригинал английските и немските издания месеци преди да бъдат преведени на български и пр. Всъщност „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ беше първата книга от поредицата, която прочетох на немски език, което отвори един цял нов свят за мен. Не само ми показа, че чуждоезичната литература може да бъде точно толкова достъпна, колкото тази на моя език, а и ми даде предимството да знам какво се случва ...
Прочети повече
В стаята на тайните с Хари и Джим Кей
02.02.2017
За трета поредна година светът отбелязва Нощта на книгите за Хари Потър. Какъв по-удобен момент да ви представим илюстрованото издание на "Хари Потър и стаята на тайните"? Британският илюстратор и художник Джим Кей се справи отлично с предизвикателството да създаде изцяло илюстровано издание на началната книга от поредицата за най-известния подрастващ магьосник в детската литература. Фактът, че читателите вече имаха наложени от филмите образи за героите и местата, направи задачата му много трудна. Ако сте имали съмнения дали ще може да повтори успеха на илюстрованото издание на "Хари Потър и философският камък", забравете ги. Илюстрованата "Хари Потър и стаята на тайните" (изд. Егмонт) е дори още по-впечатляваща. Излишно е да ви преразказвам историята за втората година на Хари, Рон и Хърмаяни в училището за магия и вълшебство "Хогуортс" и новите планове на Волдемор. Тя вероятно вече ви е известна. Защо тогава да си давате труда да я четете в този вариант? На първо място заради оформлението на книгата - луксозно издание с твърди корици, обложка, плътна гланцирана хартия и книгоразделител. ...
Прочети повече
Прислужницата – начин на употреба
16.01.2017
За наша радост муминските комикси на Туве Янсон вече се настаниха на българския книжен пазар. "Прислужницата на мама Муминка" (изд. Пурко) разказва поредната забавно-философска история за семейството на симпатичните мумини. Този път в центъра на събитията е мама Муминка, чието разбиране за добре поддържан дом и щастливо семейство е поставено на изпитание от новата й съседка госпожа Филифьонката. Всичко в дома на Филифьонката е изпънато по конец. Градината е безупречно поддържана, а децата са спретнати и послушни. Изобщо, в дома й цари абсолютна чистота и скука. Не се съмнявайте, че Филифьонката е втрещена от муминското домакинство, където мръсните съдове се складират под дивана до първия дъжд, градината прилича на джунгла, а всяко домашно задължение е повод за веселба и забавление. Решението според нея? Мама Муминка има нужда от прислужница - също като нея. Мама Муминка е щастлива, семейството й също, затова не смята, че й е необходима помощ. Всички обаче сме срещали хора като Филифьонката, които са способни да ти развалят удоволствието от живота, да те накарат да се съмняваш в ...
Прочети повече