“Хвърчащата класна стая”, която никога не трябва да забравяме
10.12.2017
В рубриката "Времевърт" обръщаме поглед към детски книги, утвърдили се като класики. Те понякога са неразбираеми за днешните деца, но с помощ от възрастните тези великолепни произведения могат да заемат своето място в сърцата на всеки малчуган.  “Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце: Не забравяйте никога детството си!” “Хвърчащата класна стая” е любима книга на милиони деца по цял свят. Нещо повече, тя присъства във всички класации за детска литература, включително и в българския Топ 100, съставен по идея на “Малкото голямо четене” преди няколко години. Сега обаче няма да говоря за романа на Ерих Кестнер като за детски роман. Напротив, ще ви разкажа за “Хвърчащата класна стая” като книга за възрастни – книга за онези възрастни, които са започнали да забравят какво е да си дете. Ето защо няма да ви говоря за Джони Троц и Мартин Талер, нито за Мац Зелбман или Ули фон Симерн. Вместо това ще ви разкажа за възрастните герои в ...
Прочети повече
Силното присъствие на “Стъклените деца”
09.12.2017
Подхващам книгата "Стъклените деца" (изд. "Ергон") на шведската писателка Кристина Улсон късно вечерта. Корицата изглежда мистериозна и ми подсказва, че вероятно е по-добре да я чета през деня (голяма страхливка съм!), но любопитството ми надделява. Спомням си думите на Лео (герой на Сюне Леа) как светлината крие повече неща от мрака и смело отгръщам първата страница. Прозорецът е отворен, пердето се полюлява от излезлия летен вятър... Чук-чук! Изтръпвам, защото точно като героинята Били и аз седя на тръни, в очакване нещо страховито да се появи зад прозореца. Но духове не съществуват, нали? Били и майка ѝ се преместват от град Кришанстад в малкия Охус. Бащата на момичето е починал и майката има нужда да започне на чисто. Не и Били обаче - тя не харесва къщата, в която се нанасят, а продавачът непрекъснато сипе лъжи за предишното семейство, живяло на Спарисвеген. Подозрението на момичето, че нещо не е наред с къщата се засилва, когато върху старинна стъклена масичка открива отпечатък от детска ръка, поставен след пристигането на двете нови обитателки.  Притеснителните знаци не стихват: скърцащите ...
Прочети повече
“Остров Боуен” – магнит за любителите на загадки и приключения
08.12.2017
Какво би било, ако любимите ти герои от книгите се срещнат? Дали ще се спогаждат и ще успеят ли да те поведат на още по-вълнуващи приключения? Често писателите черпят вдъхновение за творбите си именно от романите, оставили у тях най-силно впечатление като деца и младежи. Това споделя и испанският писател Сесар Майорки, който стъпва на българския книжен пазар с великолепната си книга "Остров Боуен" (изд. "Ергон"). Действието в приключенския роман се развива през 1920 г. - времето след Първата световна война. Хората са жадни за знания, науката се развива (макар и не с такива темпове като днес), дизеловият двигател е открит сравнително скоро, а пътуването по море е нещо напълно обичайно, дори неизбежно. В този времеви отрязък авторът ни запознава с младия фотограф Самуел Дуранго, който е видял ужаса на бойните полета и наскоро е загубил своя настойник. 23-годишният Сам решава да си води дневник и да записва по-интересните неща от живота си, макар да няма никаква идея накъде да поеме и на какво да се посвети. Тъкмо заради кръстопътя, на който стои, младежът се явява на интервю за фотограф на ДГМАИ ...
Прочети повече
Странната и красива тъга на Ава Лавендър
07.12.2017
Точно такъв литературен подарък в края на годината никак не очаквах! Не че не попаднах на доста хубави книги през 2017-та,  напротив. Трябва да си призная обаче, че временно бях отписала тийн категорията като неспособна да ме изненада с нещо впечатляващо и/или откровено навяваща скука. В този момент в ръцете ми попадна поразителната „Странната тъга на Ава Лавендър“ (изд. Прозорец) от Лесли Уолтън и за броени дни почти ми отне способността да мисля или да искам да правя нещо друго, освен да я чета. А след като приключих, започнах да си я преговарям. Ако трябва да събера мнението си само в едно изречение: „Странната тъга на Ава Лавендър“ заслужава да бъдат съпреживяна от колкото се може повече читатели в България редом с останалите страни, където е преведена след публикуването ѝ в САЩ през 2014 г. Историята в романа започва с раждането на главната героиня Ава през 1944 г. в Сиатъл, но нека я оставим да се представи сама: „За мнозина аз бях въплъщение на мит, олицетворение на най-великолепната легенда, приказка. Някои ме смятаха за чудовище, за мутирало създание. За моя зла участ веднъж ме ...
Прочети повече
Учебен кораб Тобърмори – училище за моряци и смелчаци
06.12.2017
Познавам Алегзандър Маккол Смит от поредиците му за зимбабвийската собственичка на детективска агенция Маа Рамотсве ("Дамска детективска агенция №1") и изключително симпатичната героиня Изабел Далхаузи от "Неделният клуб по философия". С изненада научих, че шотландският писател е автор и на поредица за деца под името "Учебен кораб Тобърмори" (изд. "Ергон") и разбираемо исках да видя как се е справил с писането за по-млада публика. Фий и Бен Мактавиш (почти 13-годишни) са близнаци, които имат невероятния късмет родителите им да са учени, обикалящи моретата и океаните със собствената си подводница. Децата често ги придружават през ваканциите, но през останалото време трябва да посещават училище. Какво по-подходящо от учебен кораб, който прави истински плавания, а учениците на него учат не само традиционните уроци, но и всичко, свързано с живота и управлението на платноход? За мен това звучи като училище на мечтите, но Фий и Бен са леко притеснени от новото начало и от размера на "Тобърмори". За щастие, като във всяко училище, се срещат услужливи и приятелски настроени личности като Беджър ...
Прочети повече
“Приказка за синьото кълбо” – никой не е самотен остров
04.12.2017
Чели ли сте детска книга от исландски автор? Не? И аз не бях, но вече отстраних пропуска си благодарение на Андри Снайр Магнасон и романа му "Приказка за синьото кълбо" (изд."Ергон"). Съдейки само по жизнерадостната цветна корица на книгата, очаквах да прочета слънчева неангажираща история в стил: няколко дечица се забавляват, като между другото леко ступват лошите.  Затова малко се слисах, като видях как в рамките на сто и петдесетина странички авторът успява да засегне такива теми като опазването на екологичното равновесие, пагубния ефект от личния и колективния егоизъм, безсмислието на хуманитарните усилия при липса на искрено желание за помощ и до какво води злоупотребата с демокрацията. Но да не избързвам. "Приказка за синьото кълбо" ни отвежда на една любопитна планета с прекрасна девствена природа, огрявана от Слънцето и Луната подобно на нашата Земя. С тази разлика, че на Синята планета от вечни времена има само деца -  безгрижни, самостоятелни и съвършено необезпокоявани от каквито и да било възрастни. Бримир и Хюлда са двама от късметлиите, които живеят на прелестен остров ...
Прочети повече
Времевърт: Приятелска “Бяла приказка” от Валери Петров
03.12.2017
В рубриката "Времевърт" представяме детски книги, утвърдили се като класика. Те носят своите изключителни достойнства, преминали проверката на времето, но често изискват родителите да подготвя предварително децата си, за да бъде удоволствието от четенето наистина голямо. Подготовката понякога може да включва сериозни разяснения за историческата епоха и тогавашните нрави или пък съвсем малки уточнения относно думи, които вече не се използват в съвременния език.  "Бяла приказка" от Валери Петров е една от модерните класики, които включваме с огромно задоволство в рубриката "Времевърт". Тя се изучава в училище и не е непозната за учениците, но прочитът с родителите може да създаде мост между поколенията. Споделянето на детските спомени от страна на родителите винаги ги изважда от позицията на пораснали тъжни възрастни и ги представя в близка до децата роля, която малчуганите много ценят. Вероятно във всяка домашна библиотека се среща по един том от "Пет приказки" на Валери Петров, но изданието, което ще представи добре познатата приказка в нова светлина, излиза с логото на изд. "Лист" ...
Прочети повече
“Бебето” – 13 залъгалки за най-малките от Дора Габе
02.12.2017
Луксозната текстилна книжка "Бебето" е едно от първите бижута на бутиковото ателие за българска детска литература "Горната земя". Вещото око на писателката Весела Фламбурари е подбрало 13 залъгалки и броилки за най-малките от Дора Габе. С помощта на майстор-шивача Христина Консулова те са се превърнали в скрити съкровища както за бебетата, така и за техните родители. Зад завеси, върху перденца, сред цветя и в торбички се крият кратките стихчета, които не са само за четене, но и за игра с мъничета. Например, при "Ръчички", родителят може да преброи пръстчетата на бебето и през играта то да чуе как се брои до пет, да осъзнае, че има две ръчички, а и че мама и татко са готови да си поиграят с него. "Имам две ръчички, и двете мънички, с едно пръстче, с две пръстчета, с три, четири пет - сладки като мед!" Освен забавните идеи за игра и полезните залъгалки в мерена реч, коио задават ритъм, обичан от бебетата, меката книжка е подходяща и за малко по-големи бебета, които се учат да захващат и дори да връзват и местят елементи. Те ще могат да тренират моториката си с "Бебето" - малко по-различна "тиха" ...
Прочети повече
Изборът на Дàниел: 5 книги, с които да се подготвим за зимата
01.12.2017
Казват, че малките не разбирали от книги... В нашия екип всеки има право на избор, а опитът ни показва, че най-точна преценка за детските четива имат децата! Затова предлагаме на вниманието ви селекцията на 2-годишния Дàниел от 5 книги, с които да се подготвим за зимата. Те са красиви и интересни; едни попадат в категорията на картинните книги, други са с изумителни илюстрации. Но онова, което ги обединява, е снегът! "Червената ябълка" Автор: Феридун Орал Илюстратор: Феридун Орал Изд. "ЕМАС"   "Червената ябълка" разказва за малкото зайче, което обикаля из гората в един снежен ден и търси храна. Пред погледа му се изпречва червена ябълка. Тъй като тя е твърде високо, зайчето се опитва да открие съмишленици, които да му помогнат да откъсне вкусния деликатес от дървото. Книгата на Феридун Орал се нарежда на първо място в класацията на Дани: четем я поне по веднъж дневно, както и поне 2 пъти преди лягане. Всеки ден. В продължение на месец вече. Вероятно му харесва, че текстът е максимално опростен и затова е успял да го запомни. (Суфлира на бебешкия си език през цялото време - бел. мама)  Абсолютно ...
Прочети повече
Мумини в края на ноември…
30.11.2017
Краят на ноември наближава и по традиция си припомняме едноименната книга от муминската поредица на Туве Янсон. Книгата на Туве Янсон „В края на ноември“ (изд. "Дамян Яков") е една от най-тъжните книги в муминтролската поредица, поне за мен. Тъжна, защото мумините ги няма, а всички внезапно изпитват непреодолимото желание да ги видят, да поговорят с тях и да се потопят в уюта на щастието им. През ноември се случва нещо странно… С настъпването на есента Филифьонката, хемулът, хомсчето и Старчето изпадат (всеки по своему) в меланхолично настроение. Те правят равносметка на изминалото време, търсят сред спомените си щастливи мигове или мечтаят за спокойствие и ведрина, каквито не успяват да получат от ежедневието си: - Филифьонката, вманиачена в почистването, преразглежда целия си живот и изпада във временна неспособност да подрежда заради един инцидент с покрив и фини чорапи, който едва не й коства живота. „Прогледнала“ за смисъла на нещата (макар и само временно), тя стяга своя куфар, грабва порцелановата ваза и се отправя на път… - Хемулът пък осъзнава, че всеки ден той не е с ...
Прочети повече