Червенокрилото кукумявче
21.08.2017
Турският художник Феридун Орал умее да рисува трогателни истории за приятелството. Книгите му са като истинска изложба, събрана в книга, а текстовете трогат малки и големи. След "Червената ябълка", "Къде ми е петнистото мишле?" и "Къпиновият дух и жълтоклюното птиче", дойде ред да разкажем и за "Червенокрилото кукумявче" (изд. ЕМАС). В далечна гора живеят кукумявки с червени крила. Те отлитат всяка нощ към близкия чифлик да търсят храна. Едно малко кукумявче, чиито крила все още не са станали целите червени, много иска да полети или пък да си намери приятел. Неочаквано се появява малко мишле, решено да помогне на новия си приятел да полети. Но как да направи крилата му червени? Опитите на малкото мишле минават през букетчета с макове, корички от червени ябълки и дори кълбо прежда. И макар нещата да не вървят по предварителния план, приятелството намира начин да изпълни своята крайна цел. "Червенокрилото кукумявче" (изд. ЕМАС) е чудесна история за истинското приятелство. Нежните илюстрации на Феридун Орал рисуват пътя на мишлето и кукумявчето към порастването. В тях, както и в текста, ...
Прочети повече
Юлия, възрастните и “Хартиеният принц”
20.08.2017
„Хартиеният принц” (изд. Колибри) на Владислава Войнович е безпощаден и забавен разказ за отношенията деца-родители, приятелството и преодоляването на житейските трудности, представен убедително през погледа на почти 9-годишната Юлия. Коя е тя? Съвсем нормално момиче, което смята, че да си бъркаш в носа е страхотно занимание, което за съжаление не трае дълго. Изпитва затруднения с четенето, свири на цигулка с неудоволствие и вярва в Бог. За Юлия е важно семейството да е дълго време на едно и също място, но за родителите й са важни други неща. Без да й кажат се преместват в нова къща докато тя е при баба си на село. В стария апартамент остават скритите й съкровища (икона на Богородица и ръкавица). Неразбирателството си с възрастните Юлия обобщава така: „Проблемът с възрастните е, че не си играят” и за тях „ту съм малка, ту съм голяма”. Всичко това логично води до неразумна постъпка. Момичето пуска у дома непознат младеж, който се оказва крадец. Ситуацията се развива в неочаквана посока и крадецът си тръгва с един от „специалните” паспорти на баща й. Скоро липсата е открита и баща й е ...
Прочети повече
Пърси Джаксън: Кой краде мълнии?
18.08.2017
И аз като Вал Маринова съм страшен фен на Хари Потър. Не само защото поредицата е написана увлекателно или пък защото Дж. К. Роулинг и Хари са родени на моя рожден ден. Просто харесвам фентъзи, а когато то е съчетано с митология…  Подобни книги са способни да докарат уволнението ми от работа, наистина! Щом се залепя за някоя от тях, не мога да я оставя, докато не стигна до „финалните надписи“. Пърси Джаксън е хлапе, учещо в поредното училище, страдащо от дислексия и СДВ (синдром на дефицит на вниманието). Скучните уроци, ниските оценки и постоянните бъркотии, в които се забърква момчето, не издават с нищо безкрайно интересната му съдба. Докато един ден, по време на посещението си на изложба на древни гръцки и римски находки, той не изпарява учителката си по математика. Дали това е поредната халюцинация и защо всички се правят на ударени, сякаш  г-жа Додс не е съществувала никога? Страшната тайна, тегнеща над Пърси е, че той е син на олимпийски бог. Истински бог! И ако простосмъртните съумяват да си измислят истории, обясняващи по техен разумен начин странните явления, истината е съвсем проста. ...
Прочети повече
7 приказки зелени с крила, крачета и антени
17.08.2017
Ако се докоснеш до творчеството на Нели Маргаритова, няма как да не изпиташ една радостна тръпка и копнеж по детството... Онова детство, наситено със слънчеви лъчи и жизнерадостни игри, в което всичко е по-ярко, хората са по-усмихнати, а проблемите се решават с добри приятели и вяра в успеха. Това усетих още в поредицата "Здравей, Рада!" (изд. "Слово"), магията се запази и в книгата "Славни случки в Слънчогледово", а днес Нели Маргаритова ме превърна в свой почитател навеки със седемте истории в мерена реч, събрани в "7 приказки зелени с крила, крачета и антени" (изд. "Рибка"). Първоначално авторката ни запознава със семейство Бълхаранови, които живеят в скрина, "под два метра вълна, жоржет и коприна". Поради спокойния живот и разкоша, в който се шири семейството бълхи, децата им изведнъж се оказват не две или три, а цели триста. Така татко Бълхес и мама Бълхица се оказват с жилищен проблем, който може да бъде разрешен на семеен конгрес. Дали обаче новото жилище ще им донесе мечтаното спокойствие? Нели Маргаритова описва преживелиците на бълхичковото семейство толкова забавно, че със сигурност ще ...
Прочети повече
Мистерия и очарование в “Когато Марни беше там”
16.08.2017
Не бях чувала нищо за „Когато Марни беше там“ от Джоан Робинсън (изд. Артлайн Студиос). Бях пропуснала да гледам и (може би) по-известния едноименен филм на японското анимационно студио Ghibli, получил номинация за Оскар за най-добра анимация през 2015 г. Затова никак не очаквах в компанията на точно тази книга да преживея онова специално чувство на спокойствие, уют и пълно потъване в света на героите, което ни е познато най-вече от класическите романи в детството. И все пак ми се случи точно това. Но нека разкажа по-подробно. Главната героиня Ана е „обикновено“ наглед момиченце, което расте в приемно семейство, защото нейните собствени родители са починали. Тя обаче не прилича на някои други сирачета, познати ни от детската класическа литература. Нито прелива от нежност и признателност към приемната си майка като Анн от фермата „Грийн Гейбълс“, нито пък е напълно егоцентрично и сърдито хлапе като Господарката-Мери-все-се-чумери в началото на „Тайната градина“. Нашата Ана е сериозна, самовглъбена, „напрегната“, ясно съзнава дълга си към жената, която се грижи за нея, но въпреки това ...
Прочети повече
Майкъл Морпурго: Слон в градината
15.08.2017
Разхождайки се из Дрезден преди години, няколко неща ми направиха прекрасно впечатление: огромният парк, в който катеричките се хранеха от ръката ми, зоологическата градина в близост до същия този парк, както и езерото с лебедите зад един малък дворец.  Тогава не знаех за историята на Лизи и на слона Марлене, на малкия Карли и техните изумителни преживелици по време на Втората световна война. Ако днес се върна в Дрезден, най-напред ще потърся къщата, в чиято градина е живял истински слон. А за да не звучат прекалено налудничаво думите ми, нека ви разкажа за книгата на Майкъл Морпурго „Слон в градината“ (изд. ФЮТ). Всичко започва оттам, че синът на медицинската сестра в старческия дом се казва Карл. Нищо необичайно, ще си помислите, но не и за една от пациентките – Лизи. Лизи не говори много, не харесва другите сестри и всички я смятат за леко луда, разказвайки, че като малка имала слон в градината. Но един ден, точно на тринайсети февруари, старата дама решава да разкаже историята си на единствения слушател, който й вярва – деветгодишния Карл. Лизи, братчето й Карли, Мути и Папа (мама ...
Прочети повече
Пчелица – красива история за приятелството и любовта
13.08.2017
Детството е период, в който сме най-склонни да вярваме, че мечтите стават реалност. Строим въздушни кули, спазваме рицарските закони на честта, търсим принцове/принцеси, на които да се вречем във вярност. Поне така се случваше едно време, когато децата слушаха "Приказки от цял свят" на Николай Райнов и пресъздаваха суровата красота на отминалите времена в игрите си. "Пчелица" от Анатол Франс, част от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" (изд. Лист), връща читателите тъкмо в онова време. В нея няма да откриете екшън сцени, модерни джаджи или научни описания, но ще се насладите на истинска история за смелост, приятелство, любов, каквито може и да не сте срещали (ако сте млад читател). Пчелица Кларидска и Жорж дьо Бланшеланд са отгледани заедно, като брат и сестра. Те се обичат, споделят всичко и са заедно навсякъде. Херцогинята на Кларидите ги възпитава с любов и внимание и двамата растат, заобиколени от всичко необходимо за щастливо детство. Жорж има учители по фехтовка, езда, плуване и дори граматика и краснопис (тези не са от любимите му ): "Уроците на този стар духовник, както ...
Прочети повече
“Малкия Зограф и Дъгата” – в търсене на цветовете
12.08.2017
"Малкия Зограф и Дъгата" (изд. Уебчарм) разказва за момче с големи амбиции – да изрисува цяла къща, която съгражданите му са решили да построят за всички художници на неговата възраст. Малкият Зограф (така е наречен героят от своята създателка – Вергиния Генова) желае да осъществи „голямата задача“, но през нощта загубва цветовете от палитрата си, забравена навън под дъжда. Първоначално е съкрушен, но решава да се вслуша в съвета на пеперуда и да потърси нови цветове. Намира ги навсякъде сред природата – в „жълтото на жълтурчетата, червеното на малиновите храсти, лилавото на перуниките, бялото на заснежените преспи“, но също разбира, че не може да отнеме от красотата им. Не се и сеща да отскочи до някой магазин за боички, защото все пак това е приказка, в която оживява и проговаря заобикалящият ни свят. Проговаря и старата ела, в короната на която Малкият Зограф решава да се скрие от извилата се страшна буря. Дървото му подсказва към кого да се обърне с молба за цветове. Най-вероятно вече се досещате от заглавието кой ще помоли момчето... В книжката с автор Вергиния Генова и илюстратор ...
Прочети повече
„Кометата идва” към света на мумините
10.08.2017
Славата на финландската писателка и илюстраторка Туве Янсон и нейните отрочета - мумините, стигна и до мен преди известно време. Преди няколко години се снабдих с една от книжките от муминската поредица – „Кометата идва” (изд. Дамян Яков), но изчаквах детето ми да порасне достатъчно, за да прочетем заедно първата история за тези странни същества. Най-накрая времето дойде и се запознахме с Муминтрол, Сниф, мама Муминка, татко Мумин, Снусмумрик, госпожица Снорк и останалите. Да ви кажа честно, положението беше малко напрегнато, защото се оказа, че без да знаем, сме уцелили момента, в който се задава краят на света. Дотогава всичко тече спокойно в долината на мумините, където се гуши синята къща на татко Мумин и мама Муминка. Синът им Муминтрол и приятелят му Сниф дори си правят експедиция през тъмната гора и откриват уютна тайна пещера. Вечерта обаче се извива силна буря с пороен дъжд, а на другия ден започват да се случват особени неща – например всичко в градината на мама Муминка се покрива със сив прах, а слънцето почти не се вижда. Мускусният плъх, който е пристигнал внезапно през нощта ...
Прочети повече
Светът според шарпланинеца Дон
09.08.2017
Чували ли сте за Шар планина? Аз имах някакъв спомен за нея от българските народните песни. Бързо допитване до чичко Гугъл показа, че е неголяма планина между Косово и Македония,  известна с породата шарпланинец - едри, красиви овчарски кучета. Именно за живота на един такъв красавец, кучето Трап, разказва „Патилата на шарпланинеца Дон” (изд. ЕМАС) на хърватската писателка Вишня Стахуляк и то от кучешка гледна точка. Не се чудете и обърквайте какви са тези две кучета (Дон и Трап): животното е само едно - Трап е кучешкото му име, а Дон е името, с което е наричан от хората. Повествованието започва с раждането на малкото кутре и неговите 5 братя и сестри високо в планината. Освен със своето мляко, мама-кучка ги закърмва и с правилата и нормите на достойния кучешки живот на свободните пазачи. Трап попива всяка дума от майчините приказки и кучешките легенди и се води от техните поуки дори и след като пораства извънредно красиво, едро и добро куче. Животът на Дон е дълъг, изпълнен с безброй премеждия, но и много любов. Вишня Стахуляк го е описала с особено поетичен език, неоспорима любов и разбиране ...
Прочети повече