Лек полет, “Кико без крила”!
21.05.2018
Създаването на картинни книги е трудна работа. Изисква перфектен синхрон между писател и художник, поглед към света през очите на малките слушатели (за чиято възраст са подходящи този тип четива) и не на последно място - малко думи, които да помогнат на детето да намери отговор на въпросите си или да научи по елегантен начин някоя от важните житейски мъдрости. Наблюденията ми върху картинните книги на българския пазар показват, че голям процент от възрастните не възприемат като кой знае колко важни книгите с красиви илюстрации и малко текст. У нас, за разлика от другите държави по света, масово предпочитани за ранната възраст (3-7 г.) са книгите с приказки или с натруфени илюстрации, които набиват в главата на детето поуките директно, ограбвайки го от възможността да мисли само и да изгражда личното си възприятие за света чрез наблюдение, размишление. Тези предпочитания на възрастните често омаловажават работата на художниците, основен играч в създаването на картинни книги. Писателите пък, ако се наемат да пишат за малки слушатели, често се отплесват в наслагването на понятия, използването ...
Прочети повече
7 приказки зелени с крила, крачета и антени
20.05.2018
Ако се докоснеш до творчеството на Нели Маргаритова, няма как да не изпиташ една радостна тръпка и копнеж по детството. Онова детство, наситено със слънчеви лъчи и жизнерадостни игри, в което всичко е по-ярко, хората са по-усмихнати, а проблемите се решават с добри приятели и вяра в успеха. Това усетих още в поредицата "Здравей, Рада!" (изд. "Слово"), магията се запази и в книгата "Славни случки в Слънчогледово", а днес Нели Маргаритова ме превърна в свой почитател навеки със седемте истории в мерена реч, събрани в "7 приказки зелени с крила, крачета и антени" (изд. "Рибка"). Първоначално авторката ни запознава със семейство Бълхаранови, които живеят в скрина, "под два метра вълна, жоржет и коприна". Поради спокойния живот и разкоша, в който се шири семейството бълхи, децата им изведнъж се оказват не две или три, а цели триста. Така татко Бълхес и мама Бълхица се оказват с жилищен проблем, който може да бъде разрешен на семеен конгрес. Дали обаче новото жилище ще им донесе мечтаното спокойствие? Нели Маргаритова описва преживелиците на бълхичковото семейство толкова забавно, че със сигурност ще ...
Прочети повече
Да пристъпим в Замъка на страха
18.05.2018
Лятната ваканция вече се задава на хоризонта, а аз започвам да си правя мислен списък с подходящи летни четива, които да препоръчам на 11-годишния си син. "Мистерии от Замъка на страха: Загадъчната ръка" (изд. Фют) на Гуидо Сгардоли привлече вниманието ми със загадъчната си и мрачна корица. Замъкът на страха е стара запустяла къща, която някога е била обитавана от самотния тайнствен старец Руфъс Алгернън Дънуич, а след смъртта му е избягвана от жителите на близкото градче заради загадъчните и страховити случки около нея. Сами се досещате, че къща с такава репутация е неустоимо привлекателна за местните момчета. Скоро безразсъдните смелчаци братята Бари и Линдън Джейсън сключват облог с останалите хлапаци, че ще изкарат една нощ в Замъка на страха. Въоръжени с фенерчета и привидна смелост те пристъпват в прашната и пълна с чудновати стари предмети къща и се оказват в смъртоносна надпревара с... ръката на некроманта Тулухк! Ще бъдат ли достатъчно изобретателни, за да спечелят облога и, по-важното, да останат живи? Беше ми трудно да определя кога в минало се развива действието - новите ...
Прочети повече
Елмър и Уилбър – слонове на карета
17.05.2018
В очакване на Елмъров ден 2018 на 26 май, нека си припомним какво се случва при срещата на двама шегаджии като слоновете Уилбър и Елмър. Вече познавате карираният слон Елмър, който съвсем определено е необикновен и без него животът в джунглата би бил до-о-о-ста по-скучен. Но кой да предположи, че Елмър има роднини! „Елмър и Уилбър“ (изд. "Жанет 45") разказва точно за гостуването на един негов братовчед. Един ден Елмър очаква на гости да дойде братовчед му Уилбър, който ...също е кариран! Уилбър е на черно-бяло каре и освен това е вентрилок. Това значи, че може да издава глас, който се чува от различни места. Да бъдеш вентрилок е много удобно когато искаш да си поиграеш на криеница с останалите слонове, пък и Уилбър е не по-малък шегаджия от Елмър. Всички слонове се увличат в търсене на неоткриваемия Уилбър. А какво става когато си се скрил на място, от което не можеш да се измъкнеш сам? С другарските усилия на всички слонове забавлението приключва благополучно. В „Елмър и Уилбър“ не се случва нищо драматично, стига да приемем слон, кацнал на дърво, за нещо съвсем обичайно. Голяма драма няма, ...
Прочети повече
Трудно е да бъдеш добър, когато си Лошата семка
16.05.2018
Появите на хубави картинни книги на нашия пазар не са толкова чести, затова неочакваната среща с такава книга ми носи особено удоволствие. Освен с корицата си, "Лошата семка" (изд. Таралеж) ме привлече и с името на автора си Джори Джон, когото познаваме от съавторството му с Мак Барнет в "Майлс и Найлс: Пакостниците". Какво все пак открих зад корицата с намръщено гледаща слънчогледова семка? Всеки от нас е срещал дете или възрастен, който се държи лошо. Най-лесно е да приемем, че той си е такъв и нищо не може да се направи по въпроса. Джори Джон и Пийт Осуалд обаче не избират лесния път, а се заемат да покажат на децата не само какво е да си лош, но и защо ставаш такъв. Лошата семка си знае, че е лош, мно-о-о-о-го лош. Той страни от другите, а когато се среща с тях, се държи ужасно - прережда се на опашките, не изслушва събеседниците си, не си мие ръцете и краката, лъже на поразия. На него това просто му идва отвътре. А дали винаги е бил такъв? Понякога животът ти започва съвсем обикновено и дори си щастливи, докато някакво ужасно събитие не те лиши от дом и приятели. Как ще реагираш тогава? Дали ще ...
Прочети повече
Мечтателя странник, който следва мечтите си
15.05.2018
Валерия Велчева е от ятото на белите врани или четящите тийнейджъри. Да слушаш нейния емоционален разказ за последната прочетена книга е истинско удоволствие, затова ви предлагаме да прочетете мнението й за "Мечтателя странник", която беше номинирана в категория "Майстори" на Наградата за най-добра детска книга "Бисерче вълшебно" 2018. В мига, в който видях и взех в ръцете си "Мечтателя странник" (изд. Егмонт), знаех че тази книга ще ми хареса. Тъй като съм чела и другата поредица на авторката Лейни Тейлър, имах известни очаквания. С невероятните си описания, които не отвеждат в един приказен и необикновен свят, тя не ме разочарова. Историята разказва за Ласло Странник - сирак, отгледан в манастир, чиито мечти и фантазии го завеждат в Библиотеката. Смелостта му, макар и закъсняла, го води към отдавна изгубения град Плач. Заедно с него ще се запознаете и с алхимика Теон, с дъщерята на боговете Сарай и с още много добри и не чак толкова добри герои. Разбира се, като във всяка книга, си имаме и злодей. Но дали лошите са наистина лоши или просто ние ги мислим за такива? А между всичко това има чуден ...
Прочети повече
Признанието към бащите идва с “Татко е винаги до мен”
14.05.2018
Ролята на бащата в детската книга често се свежда до строгата фигура, която се кара на детето при извършена пакост. Понякога бащите отсъстват, макар децата да копнеят за тяхното присъствие у дома. Понякога са вкъщи, но ти се иска да отсъстват, за да не ставаш свидетел на жестокостта, на която са способни ("Книгата на всички неща", Хюс Кайер). Факт е, че грижовните, мили и внимателни татковци по-скоро липсват в сюжета на детските издания и грижата за детето е оставена на майката.  Както жените се дразнят от остарелите схващания за мястото им в кухнята и при децата, така вероятно грижовните бащи недоволстват от ролята, отреждана им често от писателите. Именно тези татковци могат да си отдъхнат - украинската художничка SOOSH (Снежана Суш) ги овъзмездява за всички несправедливости с книгата си "Татко е винаги до мен" (изд. "Таралеж"). Изчистените акварелни образи на огромния баща и малкото момиченце предават силно и ясно посланията, че бащата може да е закрилник, приятел. С кратки изречения и живи илюстрации художничката рисува пред очите на читателя идеалния баща, който: винаги намира време ...
Прочети повече
“Сянката” пази загадъчната красота на природата
10.05.2018
"Да обичаш природата, значи да умееш да пазиш тайните й." В своите книги, италианският писател Джузепе Феста залага на природата като основен фон за развитие на сюжета. "Мечата пътека"  отвежда читателите в Националния природен парк "Абруцо". В него работят опитни лесничеи, които се грижат хората да не нарушават покоя на животните. В "Сянката" (изд. "ФЮТ"), която спечели Национална награда "Бисерче вълшебно" 2018 в категория "Майстори" (14-16 г.), дългогодишните горски служители от същия природен резерват тръгват по следите на мистериозен звяр, докато млади доброволци се борят с непредсказуемостта на природните сили. Сандро ди Яни е млад, но много изпълнителен и схватлив служител в Национален парк "Абруцо". При пенсионирането на най-стария му колега, ветеранът Паскуале избира тъкмо Сандро, за да му покаже мечите леговища, които трябва да бъдат наблюдавани отдалече, без да се нарушава спокойствието на животните. "... Помни, Сандро! Мечешките бърлоги са свещени! Те са сърцето на парка. Ако няма бърлоги, няма да има мечета. Ако няма мечета, няма да има марсикански мечки*. Ако няма марсикански ...
Прочети повече
“Знакът на чумата” – лек, лъжи и шифри
09.05.2018
Преди повече от 2 години изкарах няколко много приятни часа в компанията на аптекарския чирак Кристофър Роу в Лондон през 1665 година и го следвах по петите докато разгадаваше тайнствения Култ към архангела в "Ключът на Блекторн" на Кевин Сендс. Обичам исторически криминални трилъри и след последната страница знаех, че искам да продължа с поредицата, затова "Знакът на чумата" (изд. Егмонт) не престоя дълго в купчината с планирани за четене книги. Този път Сендс е избрал един от най-драматичните моменти в историята на Лондон - чумната епидемия от 1665 година, която отнема живота на близо четвърт от населението на града. По онова време причините за болестта все още не са известни на учените, поради което използваните лекове и практики са от екзотични по-екзотични за съвременния читател. След смъртта на майстор Блекторн Кристофър е останал в аптеката, но едва свързва двата края, защото според тогавашните закони чирак няма право да продава в дюкяна (но може да прави лекарства и тем подобни). Каквато и да е търговия по начало не върви заради чумата, тъй като хората избягват да се събират и дори ...
Прочети повече
Колко струва добротата? Виж в “Елмър и дъгата”
07.05.2018
Поредицата за карирания слон Елмър от Дейвид Маккий е сред най-добрите предложения за малки слушатели. С малко текст и пъстри илюстрации, всяка от книгите предлага куп възможности за развитие на мисленето, наблюдателността и дори базови умения като разпознаване на цветовете или противоположностите. Освен това, книгите на британеца учат децата, че да си различен на външен вид, не те прави различен по душа - важно е само да си истински приятел. Твърдението му се потвърждава отново в книгата "Елмър и дъгата" (изд. "Жанет 45"). Елмър и неговите събратя слонове се крият от проливния дъжд и гръмотевиците. Въодушевен от красотата на бурята, карираният слон се надява да види и дъга за десерт. Надеждите му не се оправдават напълно, защото дъгата е избързала да излезе и цветовете й са се отмили. Решен да помогне на дъгата да блесне отново в пъстра премяна, Елмър тръгва да търси къде са краищата й, за да й даде от неговите собствени цветове. На помощ му се притичват и другите животни, които желаят да помогнат на дъгата. Те обаче се притесняват какво ще стане с приятеля им, когато даде на дъгата от ...
Прочети повече