Къде си, слънце?
22.08.2017
Писателката Юлия Спиридонова сигурно е знаела, че предстои слънчево затъмнение. Та как иначе би й хрумнало да продължи историята за своето смело жабче с "Къде си, слънце" (изд. Кръгозор)? В третата книга за малкия зелен смелчага писателката проследява пленяването на слънцето и неговото спасяване. Малкото жабче се събужда в една пролетна утрин. Вещицата е заета с почистване на катеричи хралупи, но жабчето няма как да й помага - пред него се появява алчният таласъм и го привиква да скрият съкровището му. Двамата започват да търсят подходящо място и неусетно се озовават в планината. Таласъмът открива подходяща дупка за своето безценно гърне, но тя се оказва... гигантското око на заспалата хала! "Няма по-страховито чудовище от халата! Тя е толкова огромна, че когато се изправи, разклаща цялата земя. Затова халата не смее да се разхожда много-много, защото земята може да се наклони и халата да падне в космическата бездна." Прекарала в сън няколко века, изгладнялата хала не се засища с половин планина и посяга към слънцето. Жабчето разбира, че развоят на събитията никак не е добър, но се опитва ...
Прочети повече
Червенокрилото кукумявче
21.08.2017
Турският художник Феридун Орал умее да рисува трогателни истории за приятелството. Книгите му са като истинска изложба, събрана в книга, а текстовете трогат малки и големи. След "Червената ябълка", "Къде ми е петнистото мишле?" и "Къпиновият дух и жълтоклюното птиче", дойде ред да разкажем и за "Червенокрилото кукумявче" (изд. ЕМАС). В далечна гора живеят кукумявки с червени крила. Те отлитат всяка нощ към близкия чифлик да търсят храна. Едно малко кукумявче, чиито крила все още не са станали целите червени, много иска да полети или пък да си намери приятел. Неочаквано се появява малко мишле, решено да помогне на новия си приятел да полети. Но как да направи крилата му червени? Опитите на малкото мишле минават през букетчета с макове, корички от червени ябълки и дори кълбо прежда. И макар нещата да не вървят по предварителния план, приятелството намира начин да изпълни своята крайна цел. "Червенокрилото кукумявче" (изд. ЕМАС) е чудесна история за истинското приятелство. Нежните илюстрации на Феридун Орал рисуват пътя на мишлето и кукумявчето към порастването. В тях, както и в текста, ...
Прочети повече
Юлия, възрастните и “Хартиеният принц”
20.08.2017
„Хартиеният принц” (изд. Колибри) на Владислава Войнович е безпощаден и забавен разказ за отношенията деца-родители, приятелството и преодоляването на житейските трудности, представен убедително през погледа на почти 9-годишната Юлия. Коя е тя? Съвсем нормално момиче, което смята, че да си бъркаш в носа е страхотно занимание, което за съжаление не трае дълго. Изпитва затруднения с четенето, свири на цигулка с неудоволствие и вярва в Бог. За Юлия е важно семейството да е дълго време на едно и също място, но за родителите й са важни други неща. Без да й кажат се преместват в нова къща докато тя е при баба си на село. В стария апартамент остават скритите й съкровища (икона на Богородица и ръкавица). Неразбирателството си с възрастните Юлия обобщава така: „Проблемът с възрастните е, че не си играят” и за тях „ту съм малка, ту съм голяма”. Всичко това логично води до неразумна постъпка. Момичето пуска у дома непознат младеж, който се оказва крадец. Ситуацията се развива в неочаквана посока и крадецът си тръгва с един от „специалните” паспорти на баща й. Скоро липсата е открита и баща й е ...
Прочети повече
Пърси Джаксън: Кой краде мълнии?
18.08.2017
И аз като Вал Маринова съм страшен фен на Хари Потър. Не само защото поредицата е написана увлекателно или пък защото Дж. К. Роулинг и Хари са родени на моя рожден ден. Просто харесвам фентъзи, а когато то е съчетано с митология…  Подобни книги са способни да докарат уволнението ми от работа, наистина! Щом се залепя за някоя от тях, не мога да я оставя, докато не стигна до „финалните надписи“. Пърси Джаксън е хлапе, учещо в поредното училище, страдащо от дислексия и СДВ (синдром на дефицит на вниманието). Скучните уроци, ниските оценки и постоянните бъркотии, в които се забърква момчето, не издават с нищо безкрайно интересната му съдба. Докато един ден, по време на посещението си на изложба на древни гръцки и римски находки, той не изпарява учителката си по математика. Дали това е поредната халюцинация и защо всички се правят на ударени, сякаш  г-жа Додс не е съществувала никога? Страшната тайна, тегнеща над Пърси е, че той е син на олимпийски бог. Истински бог! И ако простосмъртните съумяват да си измислят истории, обясняващи по техен разумен начин странните явления, истината е съвсем проста. ...
Прочети повече
Задайте въпрос на Рик Риърдън в Twitter на рождения ден на Пърси Джаксън
18.08.2017
Един от най-обичаните фентъзи герои Пърси Джаксън има рожден ден на 18 август. По случай празника неговият създател, американският писател Рик Риърдън, обяви в Twitter, че целия ден ще отговаря на въпроси на читатели. Tomorrow, Aug. 18, is Percy Jackson's birthday! To celebrate, I'll be answering questions on Twitter throughout the day. Get yours ready! pic.twitter.com/mjwfBIphyk — Rick Riordan (@camphalfblood) August 17, 2017 Ако винаги сте искали да научите нещо повече за Пърси, Анабет, Гроувър, Лагера на нечистокръвните, гръцките богове, техните полубожествени деца или каквото и да било друго за поредиците "Боговете на Олимп", "Героите на Олимп", "Гръцките богове на Пърси Джаксън", "Гръцките герои на Пърси Джаксън" и "Изпитанията на Аполон", сега имате възможност да попитате точно когото трябва. ...
Прочети повече
Дав Пилки разказва за любовта си към четенето
17.08.2017
В интервю за британската организация Book Trust американският автор и илюстратор Дав Пилки, известен с поредицата за Капитан Гащи, разказва как всяко дете може да заобича книгите. Точно това се случва с него като дете при все, че страдал от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и дислексия. Би ли разказал малко повече за Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност  и дислексията, които си имал като ученик, на читателите, които не знаят твоята история? Бях диагностициран с дислексия и тежка хиперактивност (сега я наричат СДВХ), когато бях втори клас. Учителите нямаха представа как да се справят с мен, затова често просто ме гонеха в коридора. Прекарвах там часове наред всеки ден, но престоят ми имаше и добра страна. Имах достатъчно време да си съчинявам истории и да работя по своите рисунки. Въз основа на опита си какво би посъветвал учителите да правят с деца с подобни на твоите нужди, вместо да ги изпращат да седят сами в коридора? Смятам, че днес учителите са по-добре подготвени да работят с деца с такива нужди. Ако имах право на едно желание все пак, то би ...
Прочети повече
7 приказки зелени с крила, крачета и антени
17.08.2017
Ако се докоснеш до творчеството на Нели Маргаритова, няма как да не изпиташ една радостна тръпка и копнеж по детството... Онова детство, наситено със слънчеви лъчи и жизнерадостни игри, в което всичко е по-ярко, хората са по-усмихнати, а проблемите се решават с добри приятели и вяра в успеха. Това усетих още в поредицата "Здравей, Рада!" (изд. "Слово"), магията се запази и в книгата "Славни случки в Слънчогледово", а днес Нели Маргаритова ме превърна в свой почитател навеки със седемте истории в мерена реч, събрани в "7 приказки зелени с крила, крачета и антени" (изд. "Рибка"). Първоначално авторката ни запознава със семейство Бълхаранови, които живеят в скрина, "под два метра вълна, жоржет и коприна". Поради спокойния живот и разкоша, в който се шири семейството бълхи, децата им изведнъж се оказват не две или три, а цели триста. Така татко Бълхес и мама Бълхица се оказват с жилищен проблем, който може да бъде разрешен на семеен конгрес. Дали обаче новото жилище ще им донесе мечтаното спокойствие? Нели Маргаритова описва преживелиците на бълхичковото семейство толкова забавно, че със сигурност ще ...
Прочети повече
„Забавно лято в библиотеката” в Монтана приключи с весел празник
16.08.2017
За трета поредна година с много настроение и весел празник приключи лятната програма за деца „Забавно лято в библиотеката” 2017, организирана от Регионална библиотека „Гео Милев” – Монтана. Децата прекараха два незабравими месеца в библиотеката, където показаха завидни творчески умения, натрупаха много нови знания и се запознаха с нови приятели, с които преживяха щастливи мигове. Празникът не мина без специална торта и лакомства, с които техните родители решиха да ги изненадат. На последното си творческо занимание за това лято, децата изработиха карнавални маски с пайети и гривнички на приятелството. Във фоайето на библиотеката бе подредена и открита изложба с всички ръчно изработени предмети от децата – макети на къщи от естествени материали, красиви ветрила от пластмасови вилици, моливници с детски мотиви, 3D картички с цветя, животни ot пластилин, цветя от хартия, традиционни български сувенири, хвърчила и богата оригами украса. Лятната програма включваше и образователни инициативи, свързани с математиката и четенето по забавен начин. Участниците отбелязаха годишнините ...
Прочети повече
Мистерия и очарование в “Когато Марни беше там”
16.08.2017
Не бях чувала нищо за „Когато Марни беше там“ от Джоан Робинсън (изд. Артлайн Студиос). Бях пропуснала да гледам и (може би) по-известния едноименен филм на японското анимационно студио Ghibli, получил номинация за Оскар за най-добра анимация през 2015 г. Затова никак не очаквах в компанията на точно тази книга да преживея онова специално чувство на спокойствие, уют и пълно потъване в света на героите, което ни е познато най-вече от класическите романи в детството. И все пак ми се случи точно това. Но нека разкажа по-подробно. Главната героиня Ана е „обикновено“ наглед момиченце, което расте в приемно семейство, защото нейните собствени родители са починали. Тя обаче не прилича на някои други сирачета, познати ни от детската класическа литература. Нито прелива от нежност и признателност към приемната си майка като Анн от фермата „Грийн Гейбълс“, нито пък е напълно егоцентрично и сърдито хлапе като Господарката-Мери-все-се-чумери в началото на „Тайната градина“. Нашата Ана е сериозна, самовглъбена, „напрегната“, ясно съзнава дълга си към жената, която се грижи за нея, но въпреки това ...
Прочети повече
Майкъл Морпурго: Слон в градината
15.08.2017
Разхождайки се из Дрезден преди години, няколко неща ми направиха прекрасно впечатление: огромният парк, в който катеричките се хранеха от ръката ми, зоологическата градина в близост до същия този парк, както и езерото с лебедите зад един малък дворец.  Тогава не знаех за историята на Лизи и на слона Марлене, на малкия Карли и техните изумителни преживелици по време на Втората световна война. Ако днес се върна в Дрезден, най-напред ще потърся къщата, в чиято градина е живял истински слон. А за да не звучат прекалено налудничаво думите ми, нека ви разкажа за книгата на Майкъл Морпурго „Слон в градината“ (изд. ФЮТ). Всичко започва оттам, че синът на медицинската сестра в старческия дом се казва Карл. Нищо необичайно, ще си помислите, но не и за една от пациентките – Лизи. Лизи не говори много, не харесва другите сестри и всички я смятат за леко луда, разказвайки, че като малка имала слон в градината. Но един ден, точно на тринайсети февруари, старата дама решава да разкаже историята си на единствения слушател, който й вярва – деветгодишния Карл. Лизи, братчето й Карли, Мути и Папа (мама ...
Прочети повече