За бащите и пакостниците: Виплала магьосникът
19.10.2018

“Виплала магьосникът” (изд. “ЕМАС”) на холандката Ани М. Х. Шмит е от онези детски книги, които носят наслада за душата не само на децата, но и на възрастните. Историята за малкото човече – магьосник, което никак не умее да магесничи, но за сметка на това обича да вкаменява хората, е накарала стотици деца по света да се смеят с глас и да търсят своя малък виплала под леглото или сред цветята например. Но кой е Виплала и защо е виплала?

Виплалите са малки същества, живеещи в своята страна. Те могат да магесничат, превръщайки най-отвратителните храни в деликатеси, да вкаменяват всичко, което пожелаят, да превръщат хората в чучулиги и още много други неща. Ако живееш в света на виплалите всичко би било чудесно, освен ако… Освен ако не си толкова лош магьосник, че събратята ти да решат да те изгонят! Това се случва и с малкия Виплала, който се озовава в къщата на Нела-Дела, Йоханес, господин Цветин и котката Муха. И ако изгонването на малкото човече от негоовия свят му носи разочарование, то семейство Цветини ще трябва да се справят с куп премеждия, докато се спогодят с малкия вълшебник, чиито волни или неволни бели нямат край!

Виплала вкаменява никому неизвестния поет Артюр Отпускарски, написал цели 47 книги, които никой не е прочел и така поставя начало на успешната му писателска кариера, превръщайки го в паметник. Госпожица Чуруликова също не е пожалена от малкия магьосник – превърната в чучулига, тя ще обикаля из целия град, а семейство Цветини ще я преследват, за да я върнат към човешкия й облик. Самите Нела-Дела, Йоханес и баща им стават “жертви” на Виплала, който ги смалява до размерите на палец, за да ги отърве от разярения ресторантьор. Но какво можеш да видиш, когато си миниатюрен? Ооо, много неща, та дори и можеш да се озовеш в двореца, да яздиш гълъб и да излекуваш малко болно момиченце.

Книгата е толкова завладяваща, че искрено ме развесели с историята със сливовата супа и превръщането в куче на директора на завод, с премеждията на семейство Токачки, попаднали в компанията на Виплала и с получаването на малкия магьосник в пощенска пратка. Тънкото чувство за хумор на Ани Шмит струи отвсякъде, предлагайки ни един по-различен поглед към света, в който живеем. А той може да бъде истински многообразен, стига да го погледнем през очите на най-малкия и най-палав виплала.

За достойнствата на текста и интересната биография на авторката ще прочетете в ревюто на Милена Златарова. Аз ще споделя колко ме учуди фактът, че за първи път попадам на книга, в която не присъства майка! Не, нито една майка няма да срещнете в историята за Нела-Дела, Йоханес и Виплала. Сякаш господин Цветин е създал и продължава да отглежда децата си без намесата на женски фактор. Тъй като сме свикнали с ролята на майката при възпитанието на децата, решението на Ани Шмит да не включи майката в своя текст първоначално доста ме стресна, но после ме накара да се замисля за изключително важната роля на активния баща в отглеждането и развитието на децата.

Активният баща е опора за малчуганите. Той умее да раздава справедливост и същевременно да успокоява разтревожения малчуган. Няма по-голяма сигурност от топлата прегръдка на татко, който може да чете приказки, да рита топка в парка и да прогонва кошмарите на мъничето. В тази връзка господин Цветин на Ани Шмит идеално се вписва в “Седмица на бащата”.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар