Месец на европейските разказвачи: Юел, кучето и звездите
11.05.2013

В месеца на европейските разказвачи продължаваме с книга на шведския писател Хенинг Манкел когото аз познавах като автор на криминалните романи за инспектор Валандер. И представа си нямах, че пише и детски книги. По тази причина бях нетърпелива да се запозная с „Кучето, запътило се към далечна звезда”.

11-годишният Юел Гюстафсон е сериозно, сдържано, отговорно и оправно момче, което живее само с баща си в малко шведско градче далеч на север. Ходи на училище, пазарува и готви. Да, да, точно така – готви! Мама Йени ги е изоставила още когато Юел е бил много малък, а татко Самюел работи по цял ден в гората като дървосекач, затова момчето отговаря за готвенето. Вярно, че това включва главно варени картофи, но все пак си е ежедневна отговорност.

Градчето е затрупано от сняг през по-голямата част от годината и там не се случва кой знае какво. Както самият Юел е забелязал, времето през лятото тече бързо, но през есента и зимата се влачи направо непоносимо.

Въпреки спокойния живот в затънтения север, Юел е будно и любознателно момче измъчвано от доста въпроси, на които само татко Самюел може да  отговори. Например, защо мама Йени ги е напуснала, къде живее сега, как е изглеждала? Защо роден моряк като татко Самюел е изоставил корабите и двамата с него са заседнали толкова далеч от морето? И докато чака удобен момент да пита баща си, момчето измисля собствени отговори.

Юел често изпитва неясно безпокойство и се буди нощем. Тогава присяда на прозореца в коридора и наблюдава улицата. Една нощ по нея минава странно сиво куче и така започват среднощните скитания на момчето.

Това, че е сериозен и води доста скучен живот не значи, че му липсва въображение или желание за приключения. Напротив! Въображението избуява най-добре при такива обстоятелства. Юел решава, че сивото куче се е запътило към далечна звезда и той трябва да го открие. Основава Тайно общество ПСНКЗСКДЗ (По следите на кучето, запътило се към далечна звезда) и започва да води корабен дневник за дейността му. Всяка вечер в полунощ след като баща му заспи, Юел се измъква тихо от къщи и обикаля улиците в търсене на кучето.

После в града пристига и Тюре – малко по-голямо от Юел момче, син на новия съдия. Понеже е леко скучно да си единствен член на тайно общество, Юел го посвещава в тайната. Взима Тюре на нощните търсачески обиколки, но скоро новодошлият започва да налага мнението си. Негова е идеята да плашат жителите на града. Първата жертва е безносата Йертрюд, която е изгубила носа си при операция и останалите хора я избягват. Юел не разбира кое му е забавното на това да тормозиш беззащитни хора и се включва в безобразията на Тюре неохотно. За нещастие (или пък за късмет!) Йертрюд го залавя на местопрестъплението и това е повод Тюре да го обвини в провал. Двете момчета се спречкват и е въпрос на чест Юел да се защити като се покатери до върха на арката на железния мост над реката.

Не стига това, ами момчето открива, че татко Самюел се среща със сервитьорката Сара с червената шапка. Юел е истински ядосан и объркан. Обича ли го всъщност татко Самюел и дали няма и той да го изостави като мама Йени? Решава, че този път той ще е този, който ще избяга пръв. В този труден момент Юел се сближава с местния луд – Симон Вихрушка. Двамата с безносата Йертрюд са единствените по-различни хора в града и след като разговаря с тях, Юел разбира, че всъщност те са доста интересни личности и тяхната компания му е приятна. Симон Вихрушка го отвежда с камиона си до Езерото на четирите вятъра и ненатрапчиво му помага да вземе решение какво да прави.

В крайна сметка изпитанието на моста ще постави нещата по местата им. Много от въпросите, които измъчват момчето, ще получат отговор. Премеждието ще даде повод на Юел и баща му да преразгледат отношенията си, а в резултат връзката им ще стане по-здрава.

Ако се чудите какво все пак беше това странно сиво куче, запътило се към далечна звезда, ще ви кажа какво мисля аз. То е просто въплъщение на стремежа на Юел към друг живот, към далечни и екзотични места, към опасни пътувания и морски приключения. А вие какво мислите? Ще тръгнете ли в търсене на вашето куче и далечните звезди?

Не пропускайте и ревюто на „Книга за Хюго и Юсефин”.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар