Втора среща с Алисън Шейфър в София
02.10.2015

AlysonSchaferМайка съм на три деца и си признавам, че с времето ставам все по-придирчива в избора на литература относно възпитанието на децата. От една страна, опитът ме е убедил, че много неща звучат чудесно на хартия, но не вършат работа на практика; от друга, промяната в отношението към децата е възможна само, ако първо променим себе си, а това изисква време.

Отидох на лекциите на Алисън Шейфър без никаква предварителна нагласа. Не съм чела книгите й, не успях да присъствам миналата година, когато беше първото й гостуване в България. Съвсем искрено споделям, че тя ме впечатли. Огромният опит, който е натрупала като дългогодишен психотерапевт и експерт, пролича в ясното изложение на обявените теми и фокусиране именно върху работещи техники в родителския подход. В отговорите си на въпроси на присъстващите канадката успяваше да изведе същността на всеки изложен проблем така, че да помогне на родителя да го види от различна перспектива.

В първата лекция “Агресор или жертва на агресия е детето ви?” Шейфър ни убеди още в самото начало, че агресията в училище или онлайн не е безобидно явление, а масово прилаганите методи за наказание са неефективни. Тя трябва да се разглежда в много по-широк контекст и да бъде адресирана на по-дълбоко ниво в семейството, училището и обществото.

Тормозът се явява следствие на проблем с изграждане на здравословна връзка, а първите модели на връзка за детето са неговите родители. Децата, които упражняват тормоз върху други деца, са жертви или свидетели на насилие в семейния им кръг. По дефиниция всички деца искат да общуват, но не знаят как. Трябва да им се помогне да се научат да разпознават емоциите на другите и да намерят правилния начин за общуване.

Канадката посочи опасността от поощряването на съревнование между децата и фиксирането върху успехи в дадена област като мерило за самооценка. Тя изтъкна, че много по-важно е да оценяваме усилията и труда на децата, а не само резултатите, и че трябва да ги научим да приемат грешките си.

“Има трима основни участници в тормоза – агресор, жертва и наблюдател. 90% от случаите на тормоз се случват пред свидетели”, каза психотерапевтката.

Тя подчерта, че ролята на свидетеля за незабавно прекратяване на тормоза е много голяма. Децата трябва да бъдат наясно с адекватните начини на намеса и последиците от премълчаването.

Втората лекция бе посветена на възпитанието на независими и отговорни личности. Убедихме се, че в повечето случаи подценяваме децата си и ги лишаваме от възможноста да натрупат самостоятелен опит. Списъкът с нещата, които могат да правят сами на дадена възраст, обикновено е по-дълъг, отколкото си представяме. Всяко ново умение изисква известна подготовка, която преминава през етапите на обяснение, оказване на помощ и отдръпване, когато видим, че умението е усвоено.

“Да ограбваме децата от възможността да правят нещата сами, е проява на неуважение”, каза Алисън Шейфър.

Вместо да стимулираме негативните чувства у тях чрез заплахи, наказания и обвинения, трябва да поставяме ясни условия и да ги оставим да преживеят последиците от неспазването им. Само по този начин ще им дадем възможност да се учат от опита си.

Лекциите на Алисън Шейфър ми предложиха нов поглед към родителските ми грешки и същевременно ми дадоха насоки и идеи за конкретни промени. Струва ми се, че в бъдеще често ще прибягвам за съвет към нейните книги и уебсайт. Отличната организация на събитието от страна на домакините и приятната обстановка в залата на “Гранд хотел София” създадоха всички предпоставки за пълноценно и полезно преживяване.

Гостуването на Алисън Шейфър в България се осъществи по покана на “Първите седем” и издателство “Колибри” с подкрепата на “Тео бебе”, “All Nature”, “Pufies”, “My forest”, и с медийната подкрепа на Detskiknigi.com, Dama.bg, Vsichkioferti.bg.

Прочетете ревютата за книгите на Алисън Шейфър “Скъпи, провалих децата”,  “Край на мита за добрата майка” и вижте отговорите, които тя даде на въпроси на читателите на Detskiknigi.com непосредствено преди гостуването си в България: част 1, част 2.

Автор: Милена Златарова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар