Велики четвъртък и историята на писаните яйца
13.04.2017

На Велики четвъртък (по-рядко в сряда) се боядисват яйца. По традиция великденските яйца са два вида: едноцветни (червени, сини, зелени и т.н.) или “писани”, наричани още перашки, кадънки, китанчета и др. Тези писани яйца ще се ядат до Спасовден (т. е. 40 дни) и от тях се дава на роднини, гости и на всеки, който влезе в къщата през Светлата неделя – седмицата след Великден. Затова в миналото домакините приготвяли понякога и по петстотин яйца.

Друга важна работа на стопанките на Велики четвъртък е подновяването на кваса за цялата година. Те месят нов квас, в който слагат лековити билки и с него лекуват през годината или го използват за разваляне на магии. Велики четвъртък се почита и за предпазване от градушки. Жените не трябва да перат, предат и шият, а мъжете не трябва да орат. В продължение на шест седмици до Спасовден се тачат всички четвъртъци, наричани също Велики четвъртъции на тях жените пак не работят, за да се предпазят от светкавици и гръмотевици и за да не удря град през лятото.

Съществува представа, че в полунощ срещу Велики четвъртък “раят се отваря” и душите на мъртвите слизат на земята. В Северозападна България през тази нощ жените изпълняват ритуала греене на душите на мъртвите, като палят огън от бъз на гробището и пускат кратунки със запалени свещички в реката, “за да е светло и топло на душите” на покойниците.

С какво се свързват великденските яйца?

Както ви разказахме в предишната статия, яйцата са възприемани като митологичен образ на прераждането от хилядолетия, а християните ги възприемат като символ на възкресението на Христос около 13-ти век. Жълтъкът в черупката символизира тялото на Исус в гробницата, а самите яйца се боядисват в червено като кръвта на Христос, пролята на кръста. Истината обаче е, че изрисувани яйца са открити преди 60 000 години в Африка, а в гробниците на древните шумери и египтяни често са откривани щраусови яйца с декорации.

Боядисване на яйца – традиции и техники

Преди да ги боядисат, жените внимателно почиствали яйцата с лишия – вода с пепел. По стара традиция първото яйце се боядисва в червено и се поставя пред домашната икона. В някои части на страната търкат бузите и челата на децата, за да са здрави и червени. Първото яйце се пази до Велики четвъртък на следващата година, когато се счупва и по вътрешността му се гадае за бъдещето на къщата и семейството: ако яйцето е пълно – пълна ще бъде и къщата, ако е кухо – това е лоша поличба. А когато червените яйца са боядисани в сряда, на Велики четвъртък, още преди да се е показало слънцето, ги изнасят на двора, поставят ги в сито върху червен плат и ги обръщат на изток, “да ги види слънцето”.

За изписването на яйцата се прилагат различни техники. Интересна е технологията за изрисуване на яйцето с чист пчелен восък, след което то бива потопено в боя. Друг начин за шарене е чрез декорация на бялото или боядисано яйце с цветна рисунка, украса от налепена вълнена прежда и други. Най-честите мотиви при боядисване на яйцата са на растения и геометрични фигури, животни, слънце, кръст, розетки и др. Често срещана техника е и завързването на листа от растение около яйцето по време на боядисването, които оставят своите “образи” върху яйцето.

В миналото за боядисване на великденските яйца са използвали бои от растителен произход. Корените от растението брош и от билката риган боядисват в червено, жълт цвят се получава от орехови листа, от ябълкови кори, от лучени люспи. Тревите накисвали предишната вечер в мълчана вода и на сутринта я възвирали заедно с яйцата. Химическите бои за яйца пък се въвеждат около 20-те години на ХХ век. 

В днешно време се използват най-разнообразни техники за боядисване: с памук, с желатин, с алуминиево фолио и други. Рисунки по яйцата преди потапянето им в боя могат да се направят с восъчна свещ или пастели, както и с перманентни маркери и тънкописци. Ако пък не ви се рисува, можете да  използвате шарени великденски стикери за украса или модерните кристали.

* Източник на информация за народните обичаи: Шарланова, д-р Валентина, “Български традиционни празници и обичаи”, изд. “Ентусиаст”, София, 2010 г.

** Източник на информация за народните обичаи и традиции: Маринкова В., Крутилин З., Антонова И., “Календарни празници и обичаи на българите”, Българска енциклопедия – БАН, София, 1998 г.

Консултант традиции и обичаи: гл. ас. д-р Калина Мичева – Пейчева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар