Въпросът, който чувам всяка вечер: „Мамо, ще ми прочетеш ли за …?”
01.09.2012

Лора Филипова е симпатична млада майка на две прекрасни сладурчета. Самата тя чете много, а освен това е успяла да открие онази магична формула, с която да запали и децата си по книжките и четенето. Чрез участието си в “Аз чета с мама” през месец септември 2012 г., Лора ще ни разкрие как е постигнала тези резултати, а вие не пропускайте да я подкрепите, като гласувате с Фейсбук-бутона под публикацията :)

Ето какво разказва самата Лора:

“Превръщането на децата ми в читатели за мен не е самоцел, която трябва да постигна на всяка цена. Просто четенето е едно от нещата, които обичам да правя и искам да споделям с тях. Дали ще четат книги когато пораснат е единствено тяхно решение. Моята роля се заключава в това да им дам достъп до книги, да подготвя почвата за превръщането им в читатели и да разпаля естественото им любопитство. Не отричам, че няма да ми е приятно, ако изберат да не четат, но и не смятам, че с това ще се свърши светът.

Преди пет години когато се роди синът ми имах в представите си една идилична картина как седим на дивана сгушени, четем книжка и детето от време на време задава въпроси. Реалността, разбира се, излезе доста по-различна. Наложи се да чакам повече от три години докато стигнем тази фаза, а бомбардировките от въпроси така и не отслабват.

В началото естествено не толкова четяхме книжки, колкото ги разглеждахме и аз обяснявах какво има на картинките. Когато стана на около година и половина вече се тресях от нетърпение, че не мога да му чета приказки – Петър просто не можеше да стои толкова дълго на едно място, да се концентрира и да следи по- дълга история. Добро решение се оказаха съвсем кратките детски стихчета – с тях успявах да му задържа вниманието.

Когато стана около 2-годишен, започна да имитира мен и баща си – взимаше си една от нашите книги, сядаше на дивана и започваше да „чете”. Наскоро открихме една негова снимка от този период, на която лежи и „чете” „Хладнокръвно” на Труман Капоти. Аз самата успях да я прочета едва миналата седмица, а баща му не спира да ме занася, че детето е прочело книгата доста преди мен. 

Някъде след като навърши три години Петър вече беше в състояние да слуша достатъчно дълго. Тогава четяхме предимно класически приказки като „Трите прасенца”, „Вълкът и седемте козлета”, „Косе Босе”, „Дядо вади ряпа”, както и съкратени версии на детски книжки (например „Пинокио”), от които аз обаче хич не бях очарована.

Докато пиша това си давам сметка, че моментите на четене започна да цени особено много откакто се роди сестра му преди малко повече от година и половина. Това е време само за него и тогава той разполага с цялото ми внимание. Напоследък правим опити да четем тримата със сестра му, но засега Мая упорито ни саботира като тегли книжките и избутва брат си от дивана. За сметка на това, нейните книжки стръвно си ги пази, не дава да й ги разглеждаме и си ги „чете” сама.

Любимите книжки на Петър за момента са цялата поредица за котето Финдъс (да си призная и на мен са ми любими), „Приключенията на Лукчо”, пълната версия на „Пинокио”, „Крокодилът Гена”. Наскоро прочетохме и „Мистър Фини и светът с главата надолу”, която също доста го заинтригува.

Тъй като съм попадала на много интересни детски книжки на английски, сме чели и четем и такива, като му превеждам „в ефир”. Тук се натъкнах на един проблем. Макар и да изглежда разсеян докато му чета, Петър успява да запомни дословно голяма част от изреченията. При следващото четене трябва да внимавам „преводът” да е същия, иначе ми прави забележка. Изобщо по мои наблюдения дори когато ми се струва, че не внимава какво му чета, синът ми успява да следи фабулата и след ден- два започва да ми я преразказва.

Имам си един принцип – ако по книжката има детски филм, задължително първо четем книгата и след това гледаме филма.От доста време използвам и следния трик: когато се налага да го накажа, често го наказвам да не му чета. Това винаги предизвиква възмущение, защото Петър възприема четенето на книжки като удоволствие.

Накрая искам да си призная, че част от причините да чета на децата почти всеки ден са чисто егоистични. И двамата са много палави и често времето за четене е единственото, в което седят по-дълго на едно място и имам възможност да ги гушкам. Освен това много от историите в класическите детски книги са се позагубили в паметта ми и използвам децата като повод да си ги припомня. Вече не се дразня от безкрайните детски въпроси, а се наслаждавам на неподправените реакции и необичайната гледна точка на 5-годишното ми момче. Отдавна съм станала по-търпелива и не се ядосвам, че толкова много хубави детски книжки ни чакат да пораснем достатъчно и да ги прочетем заедно. Желание определено не ни липсва, а времето е пред нас.”

За да подкрепите Лора, Петър и Мая, гласувайте за тях с Фейсбук-бутона “Харесва ми” под публикацията.

Не пропускайте да се включите в конкурса ни “Аз чета с мама” и да споделите с нас как насърчавате децата около вас да четат. Защо? Защото съветите са безценни и само с общи усилия и споделени идеи можем да възпитаме децата си в любов към книгите и четенето!




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар