Валентин Попов-Вотан: “Бащите трябва да са ангажирани във всеки един етап от развитието на детето”
07.11.2017

Валентин Попов-Вотан (1979 г.) е роден в гр. Плевен. Завършил е „Специална педагодика” и пет години преподава в софийското училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл”. Повече от десет години работи в сферата на туризма, но през цялото това време пише. Сборниците му с разкази са: „Нощта срещу ноември” (2014 г.), „Пепел от мрак” (2015 г.) и „Брод през световете (няколко тъмни и не толкова тъмни истории)” (2016 г.). След броени дни ще присъстваме на премиера на четвъртия му самостоятелен сборник – „Ангелите нямат криле”, които е изцяло издържан в жанровете хорър, мистика, фантастика, фентъзи. Най-важната написана от него история в личен план се появява през 2013 г., когато става горд и щастлив баща на най-прекрасното момиченце на света. С нея заедно откриват света – както този, който ни заобикаля, така и този на книгите. 

Обичаше ли да четеш като малък?
Книгите винаги са били и са мой верен приятел, с който заедно откривахме нови светове, преживявахме купища приключения, срещахме фантастични същества, опознавахме чужди истории, митологии, вярвания. Още откакто научих буквите и започнах да сричам, с мен бяха прекрасните ни народни приказки, стихчета, „Макс и Мориц”, „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция”, приказките на чуждите народи и още, и още. След това вниманието ми беше грабнато от приключенските романи, където бледолики и червенокожи се преследваха, където любовта разцъфваше насред прерията, а войната за Дивия запад разделяше героите, разбира се „Винету”, „Синовете на Великата мечка”, „Оцеола”, „Моят живот сред индианците”, „Черния корсар”, „Граф Монте Кристо”, „Тримата мускетари” и още стотици томове на най-чудни приключения и смели герои, които побеждаваха злото.

Кой беше любимият ти литературен герой?
Най-ранният зайчето Питър от една книжка малък формат с прекрасни илюстрации, а след това дойдоха Ботушко („Звездата на Ботушко”), Роня („Роня дъщерята на разбойника”) и Емил от Льонеберя. Също много забавен ми беше Карлсон – симпатягата от покрива.

Наказвали ли са те заради книга?
Не. Възпитан съм в грижа за книгата и винаги съм ги пазел.

Баща ти четеше ли ти?
Да. Той ми даде и основните насоки в литературата. И до днес, когато е вече седемдесетгодишен, винаги има около себе си по няколко книги.

Доста често с него излизахме и докато се разхождахме той ми разказваше за неговото детство, за книгите, които е чел или ми е преразказвал някоя книга, която не ми е попадала, препоръчваше това или онова, а най-много обичах, когато ме водеше в „Дома на книгата” в Плевен. Тогава се изгубвах сред рафтовете.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?
По-малко от годинка, може би на седем – осем месеца. Разбира се, тогава не беше точно четене. Взимах книжка от тези с гумените страници и измислях кратка история по картинките от няколкото страници. След това започнахме книжките с малко букви, думички и дебели страници, големите цветни книжки с прекрасни илюстрации и приказки, докато стигнахме до сериозни книги, където картинките са само в началото на главата. Най-радостното е, че дъщеря ми най-много се радва, когато получи книга за подарък и с нетърпение чака да дойде вечерта, за да легнем и да почетем.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?
Доста често си преправям гласа, особено като беше по-малка, за да мога малко да отлича героите един от друг и да е по-лесно интуитивно да разбере чии реплики чета.

От година някъде вече не наблягам толкова на промяната на гласа.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?
Книгите в повечето случаи са класически. Наблягам на това, което съм чел и аз или знам, че е хубаво – препоръчано от приятели.

При подбора на книги за четене на детето/децата ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?
Основно наблягам на книгите от моето детство, а и хубавата книга (най-вече детска) не губи своята модерност никога. В последните две години към тях добавихме и тези, писани и рисувани по филмите на Дисни, но откъм текста имам доста забележки. Все пак на нея ѝ допадат и си ги купуваме и препрочитаме.

Тя вече си има малка библиотечка и понякога сама избира коя книга да препрочетем (в момента например има само една непрочетена книга, а барон Мюнхаузен го довършваме).

“За” или “против” класическите приказки и защо?
Твърдо „за” класическите приказки съм. Както и по-горе писах, стойностната детска книга е непреходна. Дори така модерното напоследък отричане на приказки като „Хензел и Гретел”, защото имало насилие и т.н., в никакъв случай не въздействат зле на децата. По-скоро смятам, че те подготвят за това, че в живота не всичко е по мед и масло, че могат да се случват и лоши неща, но след всяка нощ изгрява слънце.

Имате ли специални читателски ритуали с детето/децата ти?
Тъй като за съжаление времето ми е ограничено, като ритуал се наложи вечер, след като си облече пижама и измием зъбите, да лягаме в леглото и да четем по една или две глави от настоящата книга.

Какъв слушател е детето/ децата ти?
Внимателен, емоционален и любопитен. Често ме прекъсва, за да ме пита какво значи непозната дума (последно беше думата „султан” от „Приключенията на барон Мюнхаузен”) . За моя радост е търпелива и не припира, за да разбере накрая какво се случва.

Посещавате ли с детето ти библиотеката? 
За съжаление не. Едно, че за работещ човек, единственото време е сутрин преди работа и детска градина, което е заето в приготовления и вечер, когато и родителите, и самото дете е изморено и най-приятният начин за разтоварване е игра или прочит на книга. Събота и неделя са дни, в които пък наблягаме на опознаване на реалния свят и природа. Често пътуваме извън София, разхождаме се сред природата, играем и бягаме. Така че лично ние не намираме време за библиотека, но и имаме възможност да си купим книгите, които искаме (за щастие).

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?
Бащите като цяло трябва да са активни и ангажирани във всеки един етап от развитието и във всяка една сфера от живота на детето, без значение момче или момиче е то. Читателските навици, съвети за подбор на книга, интерес към добре разказана история са едно от най-важните неща. А и всички жени знаят, че мъжете сме едни пораснали момчета и сме по-склонни да се впускаме в приключения, заедно с децата.Smile

Коя книга четете в момента?
„Приключенията на барон Мюнхаузен” на Распе, а после ни чака „Книга за джунглата”.

А коя сте прочели 123456 милиона пъти?
Приказката за Рапунцел и „Джелсомино в Страната на лъжците” на Джани Родари.

Важна ли е за теб илюстрацията в детските книги, които четеш с детето си?
Да, случвало се е да не купя книга, само защото илюстрациите не са ми харесали. Сега, когато вече дъщеря ми е на четири и половина години, не обръщам чак такова внимание.

Какво ще кажеш на/посъветваш бащите, които не четат на децата си?
Бъдете винаги до децата си, както в реалния живот, така и във фантазния. Бъдете не само техни бащи, но и техни приятели. А това става най-лесно и приятно, докато заедно с детето пребродите вселените в книжките и опознавате света ръка за ръка.

Премиерата на сборника „Ангелите нямат криле” на Валентин Попов-Вотан е на 16 ноември от 19 часа в Bar Road 66 (ул. Позитано 15) в София.

Интервюто взе: Валентина Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар