“Вафлено сърце” за децата, които мразят варено зеле
23.05.2014

За децата, които мразят варено зеле…

Разбира се, и то може да е вкусно, но друго си е някоя баба-леля да ти направи вафли. Божествени вафли! Сигурно сте свикнали, че ги продават само в магазина, но всъщност в северните страни – като Норвегия, има традиция вафлите да са домашни. И да са вкусни – и това е традиция! Пак в северните страни винаги се раждат прекрасни книжки за деца. И илюстрациите им са чудесни – понякога ни заболява коремът от смях само като ги разглеждаме. А най-хубавото лекарство срещу коремобол – то се знае, е една прясно изпечена вафла :)

Вафлите са много важни в книжката на Мария Пар „Вафлено сърце”. Първо си мислехме, че самата Мария е някоя престаряла баба-леля, която плете чорапи, а като й свърши преждата, пише книжки за своите внуци… Но се оказа, че бъркаме… Мария е почти момиче със своите трийсет и няколко години. Каквато и лудория да й мине през главата, я превръща в детска книжка. Но книжка, която може да те накара и да се усмихнеш, и да се замислиш. Такава е поне „Вафлено сърце”.

В нея е събрана историята на Триле и най-добрата му приятелка Лена. Триле е на девет, а Лена е с две мозъчни сътресения. Сигурно вече се сещате, че колкото лудории има в тази приказна история, все Лена ги измисля… Но за всичко после е виновен Триле :)

„Вафлено сърце” е за важните моменти от живота, когато си на девет. Едно дете на девет винаги е по-смело, отколкото някой възрастен на 39… Ето, Лена си няма татко, макар че по думите й все ще се намеря място вкъщи за един, ако подреди добре мазето… И знаете ли как го търси? Ами, естествено, с обява в магазина!

На моменти „Вафлено сърце” е тъжна книжка. Но те издига право в небесата. Всяко дете има право да пътешества дотам. Триле и Лена откриват всякакви лудории, за да го правят. Опъват въже между къщите си. Правят трамплин, та да полетят. Малко боли в крайна сметка, но важното е, че живеят приказно. А „Вафлено сърце” е толкова истинска, че сме сигурни – всичко в нея може и на вас да се случи, само да сте на осем, девет, десет или единайсет… Само да сте дете! И да има вафли, планина от вафли…

Защото, както казва Триле, „… да ядеш горещи вафли под шума на дъжда навън – от това няма нищо по-хубаво на света. Опитах се да си спомня нещо по-хубаво, но не успях.”

Автор: Краси Проданов

гл. редактор сп. “УСУРИ”




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар