Възкресение Христово
02.05.2013

На Великден християните празнуват своя най-светъл празник – възкресението на Исус Христос след разпъването на кръста. Този празник е смятан за най-важния в християнския календар, защото чрез него се доказва, че Христос е Божий син и с възкресението му от смъртта хората получават посланието, че греховете им ще бъдат опростени.

Когато се завръща от пустинята, Христос започва да проповядва Божиите заповеди и събира около себе си дванадесет ученици – апостоли. Предава им своето учение и им дава силата да проповядват и изцеляват безнадеждно болните, като разпространяват християнската вяра. Думите на Исус привличат множество последователи, а обвиненията му, че първосвещениците са превърнали храмовете в пазари и че Божиите закони не се спазват, печелят на Божия син множество врагове.

Първосвещениците в Йерусалим решават да го заловят, за да не се усили още повече вярата в способностите на Христос. Докато се чудят как да го хванат, единият от учениците на Исус – Юда Искариотски, решава да предаде своя учител. Първосвещениците му дават 30 сребърника, а в замяна апостолът трябва да предаде Божия син.

На празника Пасха Христос влиза в Йерусалим и сяда да вечеря с дванайсетте си ученици. Докато ядат и пият, той им съобщава, че един от апостолите ще го предаде. Всеки пита: „Господи, аз ли ще съм това?“, а Христос благославя хляба и виното на трапезата и дава на учениците си да пият и да ядат, защото това са тялото и кръвта му.

След тайната вечеря, Христос се отправя към Гетсиманската градина, където бива заловен и предаден на фарисеите и на свещеника Каяфа. След проведения съдебен процес, Исус е осъден на смърт, а Юда – силно разкаян за предателството – връща на свещениците 30-те сребърника. Но вече е твърде късно…

На деня, който днес наричаме Разпети петък, Божият син носи кръста си по хълма Голгота и бива разпънат. След като издъхва, тялото му е взето от Йосиф от Ариматея, обвито в плащеница и положено в гроб, издълбан в скала. На третия ден жените мироносици откриват, че гробницата е празна, а Христос е възкръснал. Радостта, че Божият син се е спасил от смъртта превръща този ден във велико събитие и се почита от християните по целия свят като най-светлия празник.

Празникът няма твърдо установена дата и всяка година се „мести“. Първоначално е празнуван два дни след Пасха и е можело да се падне във всеки ден от седмицата. През 325 г. римският император Константин повелява, че Великден трябва да бъде в неделя на първата седмица след първото пролетно пълнолуние, следващо църковното пролетно равноденствие на 21. март. В честванията на великия ден при католиците и православните християни също има разминаване заради Юлианския и Григорианския календари, които двете църкви следват.

Цялата седмица, предхождаща Великден, е тържествена и се нарича Страстна седмица. Тя започва от понеделник, когато Христос влиза в Йерусалим и завършва в неделя, когато възкръсва. През Страстната седмица всеки ден се отслужва специална църковна литургия и се спазват различни обичаи. Яйца се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, а на Разпети петък миряните преминават под църковна маса (символизираща гроба на Исус), върху която всеки поставя цветя. На Велика събота домакините, които не са успели да нашарят яйцата, имат тази възможност, както и да се подготвят за празничната трапеза, приготвяйки вкусни козунаци и обредни хлябове. На Великден по традиция всички обличат нови дрехи и след тържествената литургия с поздрав „Христос воскресе!“, всеки отнася в дома си свещичка, запалена от свещения огън и почита празника с веселие и радост в семейна обстановка.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар