В търсене на голямата кафява мишка с “Детето на Грузулака”
14.12.2015

Помните ли малкото находчиво и безстрашно мишле, което изплаши Грузулака – чудовището с „очи-портокали и с черен език“? В „Грузулак“ имаше известни съмнения, че той изобщо съществува, но тези от вас, които са чели невероятно забавната книжка на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър, знаят, че „съществувал все пак“. Е, не само, че съществува, но има и дете!

„Детето на Грузулака“ (изд. Жанет 45), в превод на Манол Пейков, ни среща с чудовището, което вече е баща и като всеки родител предупреждава малкото грузулаче „да не стъпва кракът ти дори, в гъстите тъмни гори.“ Точно този тип указания са правилният стимул за децата да направят именно забраненото. В една снежна нощ грузулашкото хлапе чевръсто напуска родната пещера в търсене на митичната голяма кафява мишка.

„Голямата мишка е могъща и страшна.

Има дълга и с люспи покрита опашка.

Очите й святкат като пламъци в мрака.

А мустаците… Ох, и от тел са по-яки.“

Съществува ли страховитата мишка от спомените на баща му и наистина ли е толкова ужасяваща? При кого ще го отведат следите в снега? Какви ли зверове ще срещне по време на своята разходка в тъмната снежна гора?

В „Детето на Грузлулака“ ще намерите характерните изпълнени с хумор стихчета на Джулия Доналдсън, които безотказно забавляват децата, а защо да не си го признаем, и възрастните. Пословицата казва “На страха очите са големи” и докато следваме любопитното грузулаче по снежния път, неизбежно се замисляме за същността на страховете си, които често са плод на собственото ни въображение и очаквания.

Илюстрациите на Аксел Шефлър са истинско удоволствие за разглеждане и поне половината от очарованието на книгата се дължи именно на тях. Обърнете им подобаващо внимание, за да не пропуснете усмихващи детайли като снежния „човек“ пред хралупата на мишлето или пещерните рисунки в леговището на Грузулака и отрочето му.

„Детето на Грузулака“ е книга, която децата ви ще искат да чуват отново и отново, понякога без пауза между четенията. А откъде го знам ли? Точно това се случва у дома, където 8-годишния ми син сам предлага да ме отмени и да я прочете на по-малката си сестра. Съгласявам се, но не се сдържам и надавам ухо да слушам за премеждията на грузулачето, а накрая всички се смеем на глас.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар