Турюн Лиан: Историите са указания за това как да живеем
01.06.2018

Норвежката писателка Турюн Лиан бе гост на първия Софийски международен фестивал за деца и младежи от 18 до 22 април. Срещата с нея се проведе в Камерна зала на Младежки театър “Николай Бинев”, а ние ви предлагаме акцентите от това, което тя сподели пред децата. Модератор на срещата бе Лора Филипова от фондация “Детски книги”, преводач – Илия Точев, а актьорът Ахмед Юмер от трупата на Младежкия театър прочете кратък откъс от книгата на Лиан, “Резервна принцеса” (изд. Изида).

Турюн Лиан е родена в Норвегия и освен писателка на книги за деца и възрастни, е и кинорежисьор и сценарист. Първата й книга (за възрастни) излиза през 1988 година и веднага е отличена с най-голямата награда за дебют в нейната родина. След това писателката печели още много литературни отличия, сред тях скандинавската награда за детска книга, както и националната награда за детска литература на Норвегия – Браге, именно за “Резервна принцеса“. Нейната героиня Алис Андершен е на девет години и е една не съвсем типична литературна героиня – много притеснителна, срамежлива, плаха и едно от най-кошмарните неща за нея е да се изправи на сцената.

Освен писател сте и кинорежисьор и сценарист. Кое от тези три изкуства – театъра, киното или литературата ви дава най-добра възможност да се изявите?

Норвежкия език се говори от малко на брой хора, по-малко дори отколкото са в България, така че за мен е много хубаво, че мога да се занимавам и с трите неща, понеже това улеснява самото ми съществуване. Много съм щастлива, че се справям в трите области. 

Режисьор сте на три филма, два от които за деца. Както знаем, режисьорът е зад камера, той не се появява пред публиката. Обичате ли да заставате на сцена и пред камера или подобно на Вашата героиня Алис се ужасявате от изправянето пред публика?

Не обичам да заставам пред камера и като дете въобще не ми харесваше. Но съзнавах, че е жалко, че не ми харесва, защото виждах, че онези, които го харесваха, получаваха повече внимание, забелязваха ги. Мисля, че това беше правилния начин, а пък начина, по който аз правех нещата, не беше правилен. Но вече не смятам така.

Оттам ли дойте вдъхновението за образа на Алис? От детството?

До някаква степен, да, но причината да започна да пиша тези книги беше, че бях режисьор на един филм и имаше толкова много работа, че просто не можех да се окопитя. Моят редактор в издателството, към което работех, ми каза, че трябва да напиша още една книга. Аз казах: „Не, изобщо няма да стане.“ Тя каза „Напротив, напротив.“ Каза много пъти и накрая си помислих: „Е, хубаво, добре! Ще опитам.“ Казах си, че за първи път ще пиша за нещо, което познавам много добре, а именно, това да си интроверт. Така се появи Алис, а след това заедно с нея написахме четири книги.

А защо пишете за деца? С какво ви привличат те като аудитория?

Смятам, че децата са най-добрите читатели, защото те срещат света по нов начин, нямат изградено мнение как точно стоят нещата. Когато пиша за деца, мога, заедно с децата, да изследвам света по нов начин и заедно с този образ на дете, мога да открия отговорите на въпросите ви. Много ми харесва начина, по който разсъждават децата и мисля, че и аз разсъждавам по такъв начин до някаква степен. Струва ми се, че доста често възрастните имат скучни отговори на въпросите, а и самите им въпроси също са скучни.

Колко са общо книгите  от поредицата за Алис до момента?

Четири.

Искрено се надяваме, че ще ги видим всички на български. Ще ни издадете ли малко от това, което ще се случи на Алис, препятствията, пред които ще се изправи в следващите книги?

Ще кажа, че тя ще продължи да бъде Алис. Моята цел с всички тези книги, е да представя тези тихи деца, които не стоят винаги на преден план, на първия ред. Да ги накарам да разберат, че са също толкова важни и значими колкото и останалите и че имат право на мястото, което заемат. Също така, мисля че е хубаво тези тихи деца, както аз ги наричам, да знаят, че доста често имат богат вътрешен живот. Също така е важно онези, които не са интроверти, да го разберат, да го проумеят и също да го разглеждат като нещо важно, нещо ценно. Ние имаме нужда от всички.

Обичахте ли да четете като дете?

Да. Мисля, че четенето е това, което най-много ми харесваше, когато бях дете. Смятам, че книгите, които прочетох тогава, са оказали голямо влияние върху мен. Чела съм ги много пъти. Харесваха ми тъжните книги. Обичах да плача, докато чета и всеки път плачех по същия начин.

Любимата книга на Алис е „Алиса в страната на чудесата“  Кои бяха вашите любими книги като дете?

Книгата, която съм чела най-много пъти е „Тайната градина“. Мисля, че тази история за момичето, което спасява момчето от самотата, ме накара да се замисля, че има смисъл в това да си момиче и че можеш да постигнеш много, ако не се отказваш, а просто продължиш напред с това, в което вярваш.

Очевидно, че като запален читател смятате, че четенето е важно, но защо е важно и децата да четат и да ги насърчаваме да го правят от малки­?

Мисля, че е важно да си разказваме истории един на друг. Не смятам, че е задължително да четеш много, но да слушаш разказани истории и да разказваш истории е нещо, което е специфично човешко и е много важно за нас. Не е задължително да си забиеш главата в книгата и да четеш, но пък е прекрасна възможност да се запознаеш с нова история. Когато четеш книга или гледаш филм например, можеш да научиш нещо от тях. Тогава няма да правиш същата грешка или можеш да видиш различни начини да преодолееш собствените си проблеми. Именно това е смисълът на историите. Те са, така да се каже, указания за това как да живеем.

Какви са вашите впечатления – по-малко ли четат днешните деца?

Да, но сега има толкова много други платформи, чрез които може да се разказва. Тъкмо сега, в наше време, мисля че сме доста обсебени от Интернет и историите са станали до голяма степен фрагментарни. Това сигурно скоро ще се промени, защото историите, разказите ще се справят с тази ситуация. Ще успеят да преодолеят това фрагментарно време.

Какво бихте казали на 10-годишната Турюн, ако имахте възможност да я срещнете днес?

Всичко ще мине по най-добрия начин, ще се случи както трябва.

Какво бихте искали да кажете на българските читатели, които ще се срещнат с Вашата Алис?

Ще кажа само, че се надявам тази книга да ви хареса. Искам да Ви кажа също, че е важно да помните, че да си дете не е нещо, което трябва да приключва. Дори и възрастните, които изглеждат много сериозни и казват, че всичко знаят и имат отговори на всичко, дори и те през цялото време се разхождат насам-натам и носят в себе си това дете, което са били някога. Тези, които се опитват да забравят, че носят това дете в себе си, ги боли.

Публиката на фестивала имаше свои въпроси към писателката.

Имали ли сте затруднения с тази книга?

Не. Имам свой собствен подход, когато започна да пиша. Избирам си главен герой, после избирам някакъв проблем, който трябва да е много важен за този герой. Толкова голям трябва да е този проблем, че и аз да не знам решението. После, заедно с героя, за който пиша, се опитвам да намеря решението. Така се получава книгата.

Коя беше най-голямата ви мечта, когато бяхте дете?

Да стана стюардеса. 

Защо сте писали в сегашно време?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Просто се случва някак си. Ако започна да пиша в сегашно време, продължавам в сегашно време. Имам чувството, че сегашното време се възприема като много активно време и някак си по-въздействащо отколкото миналото време.

Как се породи мечтата да сте писател?

Когато бях млада, си мислех, че всички книги вече са написани, защото има безчет книги, които трябва да се прочетат. Не смятах, че може човек да стане писател. Когато бях на 27 години обаче, работех в Националния театър в Осло. Там имаше хора, които искаха да направят представление за деца, но нямахме сценарий. И си казах: „Трябва да имаме сценарий, не може така.“ И го написах. Тогава разбрах, че може би бих могла да си изкарвам прехраната с писане. После опитах да пиша още веднъж и се получи нелошо, затова просто продължих. Всъщност мечтата ми беше да стана градинар.

Материалът подготви: Гергана Славчева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар