Това е ЕРЕБУС!
05.09.2018

“Влез, или се върни. Това е Еребус.”

Компютърните игри са на мода. Те привличат играчите си, пленяват въображението им и ги вкарват във виртуалната реалност, в която да се „изключат“ от света, да разпуснат и да съберат сили за истинския живот. Понякога са безобидни, понякога са образователни, а понякога – доста гадни. И все пак си остават обикновени компютърни игри, заключени в света на тази виртуална реалност.

Какво се случва обаче, когато съучениците ти започнат да се държат странно, да не идват на училище и да си разменят тайнствено малки пакетчета? Кой е в състояние да накара всички да мълчат и да раздели най-добрите приятели? Една компютърна игра…

С Еребус започват проблемите на Ник Дънмор: раздорите с приятеля Колин (превърнал се в неузнаваем тип), странното поведение на съучениците му и непреодолимото желание на младежа да се сдобие с едно от малките пакетчета, променящи всички около него. Щом човек желае нещо, той неизменно го постига. Така  Ник получава… малък диск с надпис „Еребус“, който отваря пред момчето вратите на най-тайнствената, най-вълнуващата и…най-жива игра, създавана някога!

Еребус пулсира като човешко сърце; Еребус дава свободата да растеш, да се доказваш; Еребус изпълнява най-съкровените желания на играчите си – в реалния свят! Стряскащото откритие, което Ник прави, е че играта знае за кой размер тениска на Hell Froze Over страда, кара го да пренася тайнствени кутии (част от поръченията му) от единия край на Лондон до другия и го разпитва за съучениците му. Играта знае всичко и отговаря на въпросите, които й задаваш. Играта те впримчва пред компютърния екран, възнаграждава те за добро поведение и те наказва, когато си прекалено любопитен, мързелив или просто не спазваш правилата. А крайната й цел е да събере шепа смели бойци – върколаци, варвари, елфи, вампири , които да се изправят в последната и решаваща битка срещу Ортолан. Бррр!

Ако поръченията в реалния живот бяха безобидни (напиши домашното на този, донеси вода на онзи), сигурно нямаше да е толкова стряскащо. Но след като най-добрият приятел на Ник – Джейми – намира рисунка с надгробен камък (с неговото име!) и е блъснат от автомобил, играта доста загрубява. Как ще постъпиш, ако се окаже, че си пренесъл кутия с пистолет и патрони до училище? Какво ще направиш, ако се наложи да убиеш невинен човек, противопоставил се на Еребус? И защо, по дяволите, е всичко това?

Изританият от играта Ник, голямата му (несподелена?) любов Емили и Виктор решават да разкрият гения, стоящ зад Еребус. Части от известни картини, гръцка митология и символика на всяка крачка преследват играчите. Зъбати овце, златни соколи и скорпиони, кървави битки и турнири водят заблудените ученици-играчи все по-близо до крепостта на Ортолан (кой е той, за бога?!?) и до…реалното извършване на убийство. Струва ли си всичко? Какъв е замисълът и ще успеят ли да се справят с огромното предизвикателство тримата младежи? Кой ще победи в напрегнатата игра на нерви и на животи – Пратеникът с жълтите очи или Ник Дънмор?

„С всеки нов ден моята реалност губи стойността си. Тя е шумна и безредна, непредвидима и мъчителна.

Какво може реалността? Прави те жаден, гладен, недоволен. Причинява болки, разнася болести, подчинява се на смешни закони. И най-важното: реалността има край. Винаги води към смъртта…

Не давам съгласието си на реалността. Отказвам да й помагам. Оставям се на вълните да ме носят. Бягам. С цялото си сърце се хвърлям в безкрая на нереалното.“

„Еребус“ е страхотна книга. Не само като сюжет, който прилепва страниците към пръстите ти и очите ти към редовете. Тя е доказателство как нещо на пръв поглед безобидно, може да провали живота ти.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар