Топ татковците на Роалд Дал
30.07.2016

Великобритания отбелязва Деня на бащата всяка година в третата неделя на юни. По този повод музеят, посветен на Роалд Дал, състави списък с най-запомнящите се бащи в книгите на писателя.

Като герои и родители някои от тях са брилянтни, а други – ужасни. От „Матилда“ до „Дани – шампион на света“- татковците в романите на британския писател винаги развличат читателя, независимо дали са смели и готови за приключения, или ужасни и лоши злодеи, които накрая си получават заслуженото.

Дани – шампион на света

Роалд Дал описва „Дани – шампион на света“ като „история за баща и син и любовта между тях“. През цялата книга наблюдаваме как връзката им се променя, но винаги остава силна и баща и син се грижат един за друг и си вярват. Писателят създава бащата на Дани като най-страхотния възможен родител:

„Баща ми, без всякакво съмнение, е най-прекрасният и интересен баща, какъвто някое момче някога е имало.“

За съжаление, Роалд Дал губи своя баща, когато е само на три, но пък самият той има пет деца. Писателят е смятал, че всеки родител има една изключително важна роля – да направи живота на детето си интересен, вълнуващ и магичен. И ако се вгледаме по-внимателно, със сигурност ще забележим приликите между него и бащата на Дани, Уилям:

  • Действието в книгата се развива в Бъкингамшир, където е живял писателят. 
  • И двамата бащи – измислен и реален – споделят любов към разказването на истории.
  • Караваната, която Роалд държал в градината си, му дава идеята за дома на Дани. 
  • Балоните с горещ въздух, които Уилям майстори със сина си, са вдъхновени от истински такива, които писателят изработвал с децата си. 

Чрез баща си Дани разбира, че „възрастните са сложни създания, пълни с чудатости и тайни“ – баща и син се научават да разчитат един на друг и да работят заедно. 

 

Невероятното лекарство на Джордж

Подкрепата между дете и неговия родител е често срещан мотив в книгите на британския писател. Бащата на Джордж прилича на бащата на Дани – описан като „добър баща”, макар и “с труден характер, защото се впрягаше и за най-малкото нещо”, той също окуражава сина си в неговите щуротии. Двамата се впускат в съвместна работа, за да сътворят втора доза от магическото лекарство, а мистър Кранки изразява гордостта, която изпитва към малкия си син с думите: „За мен е радост да те гледам как работиш!“

Фантастичният господин Фокс

За фантастичния господин Фокс безопасността на децата му стои на първо място. „Какви прекрасни деца имам“, си мисли той, „умират от глад и не са пийвали нищичко от три дни, но не се предават. Не бива да ги разочаровам.” Заедно, бащата и неговите деца преодоляват безнадеждната ситуация, в която се намират, и книгата завършва с тяхно празненство.

Матилда

Не всички бащи в творчество на Роалд Дал са описани като герои с прекрасни качества и благ нрав. За съжаление имаме и господин Уърмууд, идеалният пример за това какъв НЕ трябва да бъде един баща. В първата чернова на „Матилда“ (или „Детето-чудо“, както първоначално се е казвал романът) бащата  е нормален и отчаян мъж, който се опитва да се справи с трудната си дъщеря Матилда – „едно отвратително дете“. Но когато писателят редактира книгата, Матилда се превръща в положителен герой, а баща ѝ става отвратителен. Днес господин Уърмууд, когото всички познаваме, е чудовище – пълна противоположност на бащата на Дани. Той е глупав и критичен и никога не забелязва колко брилянтна е Матилда.

“Матилда бленуваше родителите й да са добри и любящи, отзивчиви, разумни, честни и интелигентни. Но в действителност те не притежаваха нито едно от тези качества и тя трябваше да се примири с това.”

В крайна сметка Матилда се отървава от родителите си и намира истинска родителска фигура в учителката си – госпожица Хъни.

ГДВ

Чрез разказа на бащата Уилям в „Дани – шампион на света“ се запознаваме и с Големия Добродушен Великан, който може да бъде оприличен и на родител на сирачето Софи, която “го обичаше като свой баща”. Двамата си помагат, изслушват се и се учат един от друг също както Дани и баща му.

Роалд Дал измисля историята за ГДВ докато измисля приказки, с които да приспива децата си. Те си спомнят, че той дори се катерел до прозореца им вечер и издухвал сънища през бамбукова пръчка в стаите им. Всъщност много от книгите му започват именно по този начин – като истории, които е измислял за децата си.

Последната страница от „Дани-шампион на света“, носи послание към децата, прочели книгата:

„Когато пораснете

и имате свои собствени деца,

моля ви да помните

нещо много важно:

скучният родител изобщо не е забавен.

Онова, което искат

и заслужават децата,

са родители, които са

ДУХОВИТИ

и

ВЕСЕЛИ.“

Превод: Таня Клясова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар