Тими Провала – когато твърде много си повярваш… стават и грешки!
17.03.2015

Ако сте имали/имате съученик, който не осъзнава колко смешен изглежда в очите на другите и упорито си вярва, че е най-страхотният и интелигентният в цялото училище/град/околност, значи можете да разберете проблема на Тими. Тими разполага със съвършена, ненадмината детективска агенция, но работата му  постоянно е саботирана от околните, които не са на висотата на гениалните му комбинации. Мама, училището, най-добрият приятел (идиот) и вечно лакомият партньор Мечо Тотала са досадни пречки, с които му се налага да се справя на всяка крачка към иначе сигурния успех в детективската кариера. Разбира се, има и много, много опасна и коварна конкуренция, която плете невероятно изтънчени и злобни интриги, за да го провали!

„Провали“ ли казах?  Името на агенцията – „Тотал Провал ООД“, изобщо не бива да ви заблуждава – провалът не е опция за Тими!  Просто поредната досадна грешка в изписването, която не значи нищо. „Тотал Провал ООД“ е единствената агенция, която може да разреши заплетени случаи, като внезапното изчезване на бонбоните в пластмасовата тиква на Гунар, мистериозно починалия хамстер на Макс и ужасяващата разруха с тоалетна хартия, причинена на семейство Уебър.

Колкото повече напредваме в сюжета, осъзнаваме, че Тими има проблем. Той живее в свой собствен свят и не може да се види отстрани, защото всичко, което му се случва, се пречупва през призмата на абсолютната убеденост, че грешката не може да е в него. Така се стига до абсурдни комични ситуации, на които децата с удоволствие се смеят, забавлявайки се от една страна с невъзможността да се случат в реалния живот, а от друга –  разпознавайки много от затрудненията, които Тими среща в отношенията с учителите, съучениците и майка си.

Сигурна съм, че ще се кикотят тихичко и с тайно задоволство на описанието на Дъртия Минзухаров,  чиито уроци „ще накарат козината на катерица да окапе“, и ще проявят разбиране към някои от недотам красивите епитети, които получават съучениците на Тими. Да, не е особено възпитано. Но ако си спомним училищните години, няма начин да не изникнат образите поне на двама съученици, които безумно са ни дразнили дори без определена причина, и сме искали някак да се „разкарат“ от класа  (предложението на Тими:  да пуснат Корина Корина над Туркменистан) .

Макар  хуморът да ми се стори грубичък на места, книгата печели със симпатичните рисунки и герои като Мечо Тотала, който по разбираеми причини не произнася нито една дума, затова пък яде от боклука и прави стотици поразии от лакомия. Към самия Тими оставам със смесени чувства. Слепотата, която той проявява към емоциите на другите, по-скоро ме натъжаваше на моменти. Някои от реакциите му бяха толкова нелепи, че си казвах: „Е, не, за какви деца е писана тази книга! Не може това момче до такава степен да не е в час!“  Но май точно тази неадекватност на героя е доста забавна на малките читатели, които са много по-отворени от нас, възрастните, за силата на измислицата и сами могат да определят доста сполучливо границите й.

Освен това  сюжетът дава подходящ повод за разговор с децата как те се отнасят към техните съученици, дали смятат, че самите те си дават сметка как изглеждат постъпките и изказванията им в очите на другите.  Тук много могат да помогнат и чудесните карти от официалния сайт на книгата (за съжаление, само на английски език). Те обясняват понятия, използвани в книгата, които децата често чуват от нас, но не винаги са наясно със значението им.

Ревюто е публикувано първо на www.azcheta.com.

Автор: Милена Златарова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар