Ти срещу мен: за трудния избор да отстояваш себе си
10.09.2014

„Когато Майки и Ели се срещат, сякаш два свята се сблъскват.“ Едно изречение, събрало в себе си цялата сила на желанията и терзанията, лъжите и истините, любовта и омразата, бликащи от романа на Джени Даунам „Ти срещу мен“ (изд. “Ентусиаст”).

Когато се запознах с книгата и анотацията ѝ покрай наградата „Бисерче вълшебно“ 2014, никак не бях сигурна дали тя няма да е изпълнена с тежки сцени на изнасилване и произтичащите от този ужасен акт проблеми. Не бях сигурна и как биха възприели четивото българските тийнейджъри, макар и чуждестранните отзиви да са повече от ласкави. След прочита с ръка на сърцето препоръчвам романа на читателите над 15 години, защото не само е написан добре – той е великолепен пример за любовта и силата ѝ да вирее във всякаква среда – дори и в най-враждебната.

Майки Макензи живее в беден квартал с майка си (безнадеждна алкохоличка), сестра си Карин (14-годишна гимназистка) и малката Холи. Момчето често трябва да се грижи за домакинството, да „замазва“ лошите моменти на майка си и да играе ролята на баща. Мечтата му е да стане готвач и да успее да пребори мизерията. Липсата на опора в живота на Майки му тежи, но той никога не се оплаква. Само най-близките му хора понякога прозират зад маската на самоувереността му пукнатините, оставени от типичното младежко колебание в собствените способности.

Вероятно животът на Майки би продължил по различен път и той би станал главен готвач в ресторанта, в който чиракува, ако сестра му Карин не се прибира една вечер с новината, че е изнасилена. След купон подпийналото момиче се озовава не по своя воля в леглото на богаташкия син Том Паркър, а грозната случка има неочакван свидетел. Затварянето на Карин в себе си и неспособността ѝ да продължи да живее нормално принуждават Майки да вземе мерки и да реши въпроса по единствения начин, за който се сеща – да отмъсти на изнасилвача.

Както съдбата често обича да прави, тя събира онези, които по никакъв повод не бива да бъдат заедно, за да покаже, че капризите ѝ са в състояние да рушат и съграждат, да обновяват и в крайна сметка да променят света. Така Майки среща Ели – сестрата на Том. Тя е ученолюбива и свита, а съществуването ѝ се свежда до подготовка за изпити и обожествяване на красивия мил Том, който никак не изглежда в състояние да нарани когото и да било. Ели обвинява Карин за всички нещастия, сполетели семейството ѝ, но щом научава за роднинската връзка между пияната девойка и Майки, вече е твърде късно. Майки е успял да спечели доверието ѝ и да узнае тайни, които не би трябвало да са му известни. Припламналата искрица на любовта между двамата млади заплашва да се превърне в буен пожар, който да изпепели привидно спокойното им съществуване, ако това все пак е любов, а не просто опит за отмъщение.

„Това ли беше любовта? Ако беше това, болеше. Имаше чувството, че парченце стъкло се бе забило някъде в него – в сърцето или в главата – туптеше, разкъсваше плътта му…“

Дали лоялността към семейството позволява прикриването на грозната истина и съсипването на човешки животи? Редно ли е любовта да ни подтиква към предателство спрямо най-близките? Трябва ли да се отказваш, защото шансовете за успех не са големи? Джени Даунам повдига темата за изборите, които често ни се налага да правим в живота и извежда мотива за трънливия път, по който понякога се налага да поемаме, за да защитим истината. Тези избори често са в състояние да ни отнемат комфорта, с който сме се обградили, но да ни дадат силата да вървим напред, загърбвайки лицемерието и несправедливостта. Засягайки болезнената тема с изнасилването, авторката подава ръка на жертвите на подобно насилие и внушава, че никой няма правото безнаказано да посяга на другите.

„Ти срещу мен“ е прекрасна книга и за първата, истинската любов между едно момиче и едно момче, която покълва във враждебна среда. Техните любовни трепети са уловени и пресъздадени от авторката по изключително деликатен начин и оставят у читателя усещането за чистотата и безкористността, присъщи единствено на истинската любов; за готовността да прекараш живота си с другия без да мислиш, без да искаш друго освен още няколко минути, в които да съзерцаваш обекта на чувствата си и да си благодарен за съществуването си тук и сега.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар