Какво направи “Алберт”?
11.07.2018
Оле Лун Киркегор (няма нищо общо с философа Киркегор!) е датски писател, творил през 60-те и 70-те години на ХХ в. Известно време работил като детски учител, а освен това и илюстрирал сам историите, които съчинявал. Тези факти, както и преводът на Росица Цветанова, са достатъчни да събудят любопитството ми и да ме насочат към "Алберт" - една от четирите книги на писателя, издадени на български език от изд. "Дамян Яков". Анотацията на гърба на книгата съвсем сериозно уверява читателя, че героят е "доста невъзпитано момченце, но затова пък е забавен". Ако предвидливо решите, че си струва такива твърдения да се проверяват, мигновено ще се озовете в Келебю - малко селце със схлупени къщурки и дворове, нагъчкани около патешки гьол. Това далечно подобие на селце има една улица, чиито дупки се пълнят с вода при всеки дъжд и пръскат при преминаване на коли и каруци (звучи познато!), и магазин, от който може да се купи на практика всичко - "от дамски чорапи и капаци за тенджери до близалки и енфие". Не се заблуждавайте обаче, че в Келебю няма нищо хубаво - нека не забравяме хората и децата, без които селцето ...
Прочети повече
“Хотелът на ужасите” – призраци под наем
02.05.2018
"Хотелът на ужасите" (изд. ФЮТ) дава старт на поредицата Агенция "Призраци" на италианския писател Пиердоменико Бакаларио. Той вече е познат на българската публика с фантастично-приключенската си серия за Юлисес Мур, а в новата отново има свръхестествен елемент. Сиракът Уилард Мьогалей още не е завършил училище, когато неочаквано наследява фамилната агенция за призраци след смъртта на чичо си Алвин. Кльощавото и извънредно бледо момче живее в занемарения апартамент на чичо си на 28-ия етаж на нюйоркски небостъргач с често неработещ асансьор. Уилард живее заедно с папагала Стацито, най-добрият му (и единствен!) приятел е Тъпър, а момичето, което харесва, живее на втория етаж. Може би се питате какво прави агенцията на Мьогалей? Доставя ужасни, страховити и плашещи призраци по желание на клиента! В последните години бизнесът е доста позападнал, така че когато момчето вижда обявата за новоотварящ хотел от веригата "Хотели на ужасите" в замък в близкия Спунвил, естествено решава да кандидатства за доставчик на голям брой призраци. За съжаление към сделката апетит има и лъскавата Агенция ...
Прочети повече
Феята от захарницата и нейният Филип
07.03.2018
Ако сте чели "Принцесешки истории" или "Рибка", стилът на писане на Катя Антонова вероятно ви е добре известен. Чувството за хумор, доброто познаване на детската психика и умението й да пише за деца превръщат книгите й в забавно преживяване за малките читатели. Най-новата книга на Катя, "Феята от захарницата" (изд. "Рибка"), е подходяща и за малко по-големи читатели, задава началото на многообещаваща поредица и ще ви накара да се смеете с глас. Гарантирано! Филип е на 9 години. Живее с майка си (маниачка на тема еко-био-здравословни храни) и баща си. А когато баба му умира и старата й захарница пристига в дома на момчето по сантиментални причини, в дома се "намърдва" и Ванилия. За появата й Филип разбира случайно, докато си стои прилично болен вкъщи и решава да си направи мляко с какао. Липсата на захар (ах, тези майчини мании!) го принуждава да отвори старата захарница, а после...   "- Ааа, каква голяма буболечка! - изпищя Филип, събу чехъла си и замахна. - Не, не, не! - един тънък глас изпищя точно преди чехъла да се стовари тежко върху масата.  Филип се сепна.  - Кой каза това? - попита той. - ...
Прочети повече
Ял съм! Ям! И ще ям! – Книга за вкусната и пъргава храна на котарака Помпон
08.02.2018
Помпон стана семеен любимец още от първата книжка "Дневникът на котарака Помпон", която се появи на българския пазар благодарение на автора и илюстратор чичо Коля Воронцов и издателство "Миранда". В крайна сметка, кой може да устои на оранжев котарак–чревоугодник с хармонично оформено тумбаче, червени кецове марка Пумяу и червен помпон за разкош? Да не забравяме и отличителното черно петно на дясното око, което според чичо Коля му е родилно по наследство от неговия прадядо– пират. Втората книжка от поредицата, „Книга за вкусната и пъргава храна на котарака Помпон“, продължава традицията на веселите игри и закачки на хранително-вкусова котешка тематика. Помпон неизменно съблюдава главните котешки заповеди: котаракът трябва да поспи и после да похапне, а след това още да поспи и пак да похапне. Логично, в главата му се въртят няколко основни мисли – за вкусни рибки, за вкусни мишки, за вкусни птички и за (естествено) вкусни саламчета. И така, книгата за вкусната и пъргава храна на Помпон условно е разделена на три части, пълни със съвети за начинаещи рибари, за начинаещи мишколовци ...
Прочети повече
“Окото на пирата” – смелостта да се впуснеш в приключение
10.01.2018
След очарователния зловещо-комичен старт на поредицата за малкото създание Кърпена глава, тандемът Гай Бас и Пит Уилямсън отново обединяват усилия, за да ни разкажат за следващото приключение на героя с почтиживот, триръкото Същество и войнствената Арабела. В "Окото на пирата" (изд. ФЮТ) тримата случайно попадат в Забравената стая на замъка "Гротеск" - старата детска стая на лудия професор Еразъм Еразмус, в която той създава първото си творение. В нея Кърпена глава намира "Дръзкият дневник  на капитан Барутни" - книгата, от която професорът му четял всяка вечер - и започва да се разкъсва между желанието за приключения и страхът да напусне замъка. Съществото и безцеремонната Арабела се заемат да го убедят, че носи частичка от пиратския дух на капитан Барутни (вероятно и леденосиньото му око, буквално!). Кърпена глава колебливо прави списък на необходимото за един пиратски капитан - верен кораб, верен екипаж, верен другар и вярна сабя. Според капитан Барутни: "Верният другар трябва да бъде смел, безстрашен, надежден... и в случай на необходимост – ядивен.” По примера на своя създател, ...
Прочети повече
Чичо Фьодор, кучето и котката
08.01.2018
Може би най-популярните герои на автора Едуард Успенски са Чебурашка и крокодила Гена. Сега обаче ще ви запозная с други негови „деца” – Чичо Фьодор, кучето Шарик и котарака Матроскин ("Чичо Фьодор, кучето и котаракът", изд. "Дамян Яков"). Трудно е да ви разкажа какво точно се случва в книгата, защото историята се движи на ръба на абсурда, действието криволичи и лъкатуши, а диалозите между героите предизвикват залпове от смях (не само от страна на 6-годишния ми син). Все пак, накратко: За начало трябва да знаете, че Чичо Фьодор не е никакъв чичо, а много сериозно и самостоятелно момченце. То живее с родителите си в големия град и иска да си има домашно животно, но майка му е против. Един ден Чичо Фьодор прибира вкъщи котарак и майка му поставя ултиматум – или тя, или животното. Момченцето отказва да избира и предупреждава, че ако изгонят котарака, той също ще напусне. Мама и татко не му вярват, разбира се. Чичо Фьодор написва прощална бележка и заедно с говорещия котарак заминава в село Простоквашино. Настаняват се в една празна къщичка, а към тях се присъединява и кучето Шарик. Шарената банда ...
Прочети повече
Суперсилата на г-н Смръдльо
22.12.2017
Книгите на Дейвид Уолямс ми напомнят за Роалд Дал: леко непочтителни, интелигентно написани и много забавни, те привличат като с магнит онези, които не са забравили как да бъдат деца. "Бабата бандит" постави началото на любовта ми към английския писател, "Момчето с роклята" я затвърди, но "Г-н Смръдльо" е четивото, което О-Б-О-Ж-А-В-А-М. Илюстрациите на Куентин Блейк допълнително подсилват приликата между Уолямс и Дал, а великолепният превод на Михаил Балабанов и перфектната работа на изд. "Дуо дизайн" превръщат наглед лековатата книжка в изключително събитие за родния пазар. "Г-н Смръдльо смърдеше. Също така вонеше. Не знам дали има дума "зловонстваше", но ако има - значи той и зловонстваше." Книга, която започва по този начин, няма как да не привлече веднагически децата. И да уплаши родителите им. Ако обаче вторите си позволят да прочетат текста до края на първата страница, ще въздъхнат облекчено - очакванията за безсмислена тъпотия, базирана на глуповато писане, няма да бъдат оправдани. Г-н Смръдльо е скитник, прекарващ дните си на пейка в парка, в компанията на кученцето Херцогиня. Малката ...
Прочети повече
Какво се случи на 35 май?
19.11.2017
В рубриката "Времевърт" представяме класически детски произведения, които понякога остават незабелязани или недооценени от децата. Те са наистина очарователни и заслужават родителите да ги въведат в живота на своите малчугани. "Това се случи на 35 май" е книга на Ерих Кестнер, която не се нуждае от толкова много родителски усилия, защото е изключително забавна и динамична и, за разлика от "Хвърчащата класна стая" например, се възприема много по-лесно от днешните деца. Тя обаче често остава в сянката на по-известните произведения на немския писател и затова решихме да ви я припомним. Едва преди няколко години разбрах, че с Ерих Кестнер споделяме една и съща рождена дата - 23 февруари (годините, за мое щастие, са различни). Освен традиционните начини за празнуване, реших, че прочитането на една Кестнерова книга съвсем не е лош начин за отбелязване на празника. Тъничката „Това се случи на 35 май” (изд. ПАН) постави началото на тази нова порядка. Не се заблуждавайте - краткостта на книгата е обратнопропорционална на щурите неща, които е събрала между кориците си. Там ще срещнете чичо ...
Прочети повече
Майсторството на Толкин блести и в детската история “Мистър Блис”
13.11.2017
"- Господин Толкин също не е кой знае колко забавен - продължи Матилда. - Нима според теб всички детски книжки трябва да са непременно смешни и забавни? - попита госпожица Хъни. - Така мисля - отговори Матилда. - Децата не са толкова сериозни като възрастните и много обичат да се смеят." -- из "Матилда", Роалд Дал Когато съм чувала познати да коментират творчеството на Дж. Р. Р. Толкин, винаги някой споменава сериозността на произведенията му. Както е видно от цитата по-горе, дори писатели като Роалд Дал смятат Краля на фентъзито за твърде сериозен. Личното възприятие и литературния вкус играят ключова роля при подобни коментари, но ако можем да заявим нещо с абсолютна сигурност, то е безспорното чувство за хумор на Толкин при писането за най-малките. "Писма от Дядо Коледа" (изд. Колибри), която се появи на българския пазар миналата година, показlа английския писател в светлината на всеотдаен и много забавен баща. Фототипното издание "Мистър Блис" (изд. "Бард") затвърждава убеждението, че големите писатели могат да пишат еднакво добре както за възрастни, така и за деца. Мистър Блис живее ...
Прочети повече
Изпъстри света си с “Весел, гъделичкащ смях. Част втора”
03.11.2017
Вторият том с приказки на Маргарит Минков "Весел, гъделичкащ смях" стана носител на Литературна награда "Перото" 2017. Нека си припомним ревюто на Вал Стоева. Появата на "Весел, гъделичкащ смях. Част първа" на Маргарит Минков (изд. "Жанет-45") бе като слънчев лъч, тръгнал да се весели през девет поляни в десета. Необикновените приказки, така нетипични за родния книжен пазар, бяха посрещнати с безрезервна обич от едни и доза скептицизъм от други. Но е факт: първата книга с приказки на Минков събра овациите на чуждата публика и бе включена в каталога White Ravens 2016 на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен. Продължението "Весел, гъделичкащ смях. Част втора" вече е налично. То няма да разочарова любителите на Маргарит Минковите истории - текстовете, събрани от Севдалин Генов, са също толкова смешни, щури, невероятни за възрастните и съвсем реални за децата. Докато прелиствате изданието в голям формат и с твърди корици, ще се срещнете със забравени копчета, играещи домино калинки, жабчета в лъвски костюми, Облачно човече, липсваща фея и куп чудновато-чудесни герои, родени от изключителното ...
Прочети повече