Най-хубаво е у дома!
07.06.2018
На възраст около 4 годинки децата имат търпението да слушат по-дълги текстове (стига да не са отегчително написани и да са комбинирани с илюстрации), а темите, които ги вълнуват, често са свързани със собствените им преживявания/страхове. Предвид описаното по-горе, вероятно никой няма да се учуди защо поредицата за костенурчето Франклин продължава да е любима на поколения малчугани по цял свят. Прекрасен конкурент на Франклин в битката за детско внимание е зайчето Йози. То е герой в две книжки (до момента), издадени на български език. Може да се похвали с голямо семейство, непокорен дух и много приятелчета. Написани от Юта Лангройтер и нарисувани от Щефани Дале, книжките за Йози представят по мил и трогателен начин детските страхове и твърдоглавото детско поведение, което всеки родител познава добре. "Най-хубаво е у дома!" (изд. "ФЮТ") въвежда малкия слушател в света на Йози. Още от първата страница става ясно, че ранното ставане и подреждането на стаята не са сред любимите занимания на главния герой. Изморената от непрестанно повтаряне майка възкликва: "Дойде ми до гуша!" и думите й предизвикват ...
Прочети повече
Огледай себе си в “Къщата без огледала”
13.02.2018
Шведският писател Мортен Санден е носител на национална награда "Астрид Линдгрен". Обича да работи в обществените библиотеки и, признавам си, беше ми почти съвсем напълно непознат. Книгата му "Къщата без огледала" (изд. "Ергон") ме грабна веднага с корицата на Дамян Дамянов, а текстът затвърди предположението ми, че Санден е от писателите тип "тихи води": на пръв поглед спокойният сюжет отключва забравени спомени и след последната страница се оказваш по-мъдър, с крачка по-близо до опознаването на истинската си същност. Тумасин е на единайсет години. С баща си Тумас се грижат за старата леля Хенриета, която е на близо 100 години. Освен тях, в старата къща без огледала се появяват чичо Даниел и Кайса - брат и сестра на Тумас, както и техните деца. Даниел е университетски преподавател и се държи надменно с роднините си. Игнорира отвратителните постъпки на сина си Ерланд и се отнася напълно пренебрежително с малката си дъщеря Сигне, която отказва да говори. Крои планове колко ще спечели от къщата, когато старата Хенриета умре. Сестра му Кайса е същата - непрекъснато обижда дъщеря си Вилма и й ...
Прочети повече
“Мечокът и пианото”, приятелите и славата
23.01.2018
Точно както "Линдберг" на Торбен Кулман бе сензация на Панаира в Болоня през 2016 г., така през 2017 г. повечето издателски щандове бяха превзети от един определен мечок. Той носеше смокинг, свиреше на пиано и говореше всевъзможни езици. Книгата на Дейвид Личфийлд, "Мечокът и пианото", се бе превърнала в хит. Не е изненадващо красиви книги с приятни послания и чудесни илюстрации да завладеят сърцата на читателите по света. Все още е изненадващо обаче, когато тези толкова изящни книги се настанят на родния пазар (звучи тъжно, нали?). Затова появата на "Мечокът и пианото" в каталога на изд. ФЮТ ме хвана напълно неподготвена. И щастлива, защото книгата е наистина очарователна, а вече мога да я чета със сина си на български. Един ден малко мече намира някакъв странен предмет на полянка в гората. Предметът дрънчи ужасно, когато го докоснеш и първоначално мечето бяга от него. Но любопитството, присъщо за всяко дете, го връща отново и отново при непознатото нещо, докато мечето не се превръща в мечок, а дрънченето - в нежна музика, излизаща изпод лапите му. Както обикновено се случва, талантът ...
Прочети повече
Животът ми като Тиквичка: разтърсваща история за семейството и липсата му
05.01.2018
Слънчева корица с пластилиново човече. Синя коса. Балонче с информация "150 000 продадени екземпляра". Това е първото ми впечатление от хитовата книга на Жил Парис, "Животът ми като Тиквичка" (изд. "Колибри"), част от детската програма на фестивала CineLibri. Анотацията ме уведомява, че 9-годишният герой се казва Икар и по случайност е убил майка си. Трагедията дори му се е отразила благотворно. Признавам, че изкушението да прочета книгата, бе нетърпимо. Икар живее с майка си - алкохоличка и инвалид, която прави вкусно пюре, удря шамари, които оставят отпечатъци цял ден и разговаря с телевизора. Нарича сина си Тиквичка, когато е в добро настроение. Когато е в лошо, псува бащата, заминал на пътешествие с лачените си обувки и с една кокошка. Животът на момчето е спокоен, доколкото неговото разбиране за спокойствие се дължи на невъзможността да направи сравнение с нищо друго. Един ден момчето открива револвер в скрина на майка си. Решено да убие небето, което сипе нещастия, то  стреля във въздуха и предизвиква майка му да се появи. Разярената жена напада детето, пистолетът изгърмява:  "Най-напред си ...
Прочети повече
Суперсилата на г-н Смръдльо
22.12.2017
Книгите на Дейвид Уолямс ми напомнят за Роалд Дал: леко непочтителни, интелигентно написани и много забавни, те привличат като с магнит онези, които не са забравили как да бъдат деца. "Бабата бандит" постави началото на любовта ми към английския писател, "Момчето с роклята" я затвърди, но "Г-н Смръдльо" е четивото, което О-Б-О-Ж-А-В-А-М. Илюстрациите на Куентин Блейк допълнително подсилват приликата между Уолямс и Дал, а великолепният превод на Михаил Балабанов и перфектната работа на изд. "Дуо дизайн" превръщат наглед лековатата книжка в изключително събитие за родния пазар. "Г-н Смръдльо смърдеше. Също така вонеше. Не знам дали има дума "зловонстваше", но ако има - значи той и зловонстваше." Книга, която започва по този начин, няма как да не привлече веднагически децата. И да уплаши родителите им. Ако обаче вторите си позволят да прочетат текста до края на първата страница, ще въздъхнат облекчено - очакванията за безсмислена тъпотия, базирана на глуповато писане, няма да бъдат оправдани. Г-н Смръдльо е скитник, прекарващ дните си на пейка в парка, в компанията на кученцето Херцогиня. Малката ...
Прочети повече