Нещата, които трябваше да знам
08.10.2018
Един от нашите четящи тийнейджъри - Димитър Койчев - е силно впечатлен от "Нещата, които трябваше да знам" (изд. Orange books) на Клер Лазебник. Ето какво го впечатли. Какво трябва да знам преди да прочета това ревю? Да си различен, е най-нормалното нещо на света! „Феминистът е човек, който вярва, че жените трябва да имат равни права. Така че или си феминист, или си идиот.“ Клоуи Мичъл е най-популярното момиче в гимназия в Лос Анджелис и е твърдо решена да намери гадже на по-голямата си сестра, Айви. Айви е на двадесет и две години и посещава клас за деца със специални образователни потребности, защото е аутист. За жалост на семейство Мичъл, това е последната година, в която Айви може да посещава класа и след това ще се наложи някой да се грижи за нея вкъщи, а това е невъзможно. Точно затова за Клоуи е важно да намери гадже на сестра си, което да е от нейния клас, за да разбира проблемите й. Когато Клоуи разпитва Айви за момчетата в класа й и дали случайно тя не си пада по някое от тях, момичето споменава доста често едно име: Итън Фийлдс. Клоуи е сигурна, че това е момчето за сестра й и им уговаря ...
Прочети повече
Привидната утопия в “Косачи” и въпросът за смъртта
16.07.2018
Историите за свят след като човечеството почти успешно се е самоунищожило са любима тема на голяма част от тийн и YA книгите в последните години. Обикновето са написани по калъп, макар и с различно писателско майсторство. Честно казно трудно успяват да ме впечатлят и да ме накарат да мисля за тях дълго след последната страница. Идеята на Нийл Шустърман в "Косачи" (изд. Orange books) е точно обратната - човечеството някак е успяло да избегне самоунищожението и живее в утопия. Войните и бедността са надмогнати, световното благосъстояние е достатъчно за покриване нуждите на всички хора и на практика не е необходимо да работят. Никой не е по-важен от другите, в глобалната схема всички са еднакво безполезни. Болестите са победени и хората са безсмъртни. Национализмът и правителствата са част от миналото, а за управлението на света отговаря Бурята - изкуствен интелект в ролята на Бог макар никой да не го нарича така. Той знае какво се случва във всеки един миг с всеки човек, предвижда всяка нужда преди да е възникнала. Мухата в кацата с мед е необходимостта определен брой хора да бъдат убивани, ...
Прочети повече
“Момичето, което изпи луната” – приказка за тъгата и липсата на любов
12.07.2018
Луната играе важна роля в романа на Кели Барнхил. Дори главната героиня носи това име, а изключителните си магически сили получава именно по пълнлуние. Вие пък имате възможност да се опияните от силата на класическата музика на 13 юли от 19:00 часа в Двореца Врана с с концерта на Фортисимо Фамилия “Пълнолуние”.  Романът на Кели Барнхил "Момичето, което изпи луната" (изд. Orange Books) привлече вниманието ми с корицата си още когато бе обявен за носител на медал "Джон Нюбъри" за 2017 г. Беше истинска радост да видя българско издание скоро след това. Историята започва в място наречено Протектората. Над него неизменно виси някаква странна мъгла, хората са винаги тъжни и унили, а радостта от живота е непознато чувство. Жителите на Протектората живеят почти откъснати от света, в близост до Блатото и във вечен страх от злонамерените "неща", които се крият в Гората, но най-вече от Вещицата. Според отдавна наложена от старейшините традиция, всяка година най-малкото бебе в Протектората се принася в жертва на Вещицата, за да бъде откупено съществуването на целия град. Бебетата се оставят в Гората, след ...
Прочети повече
„Крайно нелогично поведение“, което разбива представите за живота
05.04.2018
Мнението, че днешните деца, и особено тийнейджърите, не четат, е широко разпространено. Екипът ни обаче има щастието и привилегията да среща четящи тийнейджъри и с интерес се вслушваме в тяхното мнение за прочетените книги. За да не останат тези ценни препоръки само за нас, ще публикуваме техните ревюта в специалната секция "Бели врани" на сайта, като се надяваме постепенно четящите тийнейджъри да отпаднат от категорията на рядко срещаните птици у нас.  Даваме начало с 16-годишния Димитър Койчев и романът "Крайно нелогично поведение". Шестнайсет годишният Соломън Рийд е агорафоб и не е излизал от дома си в продължение на три години. Единствените му приятели са лудата му баба, майка му и баща му, но в живота на  момчето се появяват амбициозната Лиса Прейтъри и нейното красиво гадже Кларк. Те объркват спокойния и сигурен живот на Сол, вкарвайки в него много отдавна забравени емоции, но в основата на всичко случващо се стои една лъжа. Дали тя е способна да съсипе всичко, което тримата младежи успяват да създадат помежду си? Защо Лиса настоява толкова много да опознае Соломън? Защото ...
Прочети повече
„Думи в тъмносиньо“ – класическа тийн любовна история
12.03.2018
„Думи в тъмносиньо“ (изд. Orange books) на Кат Кроули е класическа тийн любовна история, в която един от главните герои е пожертван (тук за щастие още в началото), за да може хепиендът да е сладко-горчив вместо стандартно жанрово захаросан. С други думи, държим в ръцете си талантливо написан преднамерен тийнейджърски сърцераздирателен роман - не задължително със звездния статус на "Вината в нашите звезди" например, но увлекателен, интелигентен и емоционален. Главният герой Хенри Джоунс току-що е завършил гимназия, живее в Грейсланд, Австралия и работи в семейната книжарница за книги втора ръка „Зовящи книги“. Най-очарователното кътче в книжарницата е Библиотеката за писма – отдел с книги, които не са за продан. Клиентите могат да ги четат, но без да ги отнасят у дома. Могат да ограждат любими думи и изрази по страниците им, да пишат бележки в полетата или да оставят в тях писма до други четящи, които биха отгърнали точно тази книга (нарочни познати или пък случайни). Рейчъл Суийти е най-добрата приятелка на Хенри – вярно влюбена в него от години, но Хенри, неподозиращ това, преследва красивата ...
Прочети повече
„Завинаги само твоя“ на повърхността на огледалото
29.03.2016
„Завинаги само твоя“ (изд. „Orange Books“) е янг адълт антиутопия, която ме спечели със суровия начин, по който е разказана, и с отказа си да спести на читателя някоя от болезнените теми на реалността ни. Безмозъчното следване на модата, грешните избори, причинени от липса на опит и мисъл, обезличаващият култ към външното, постоянното съмнение в собствената ни ценност са гротесково представени в един възможен бъдещ свят, създаден с одобрението на тези, които са оставени без права и без глас. В конкретния случай – жените. Освен като предупреждение романът на Луис О’Нийл може да се разглежда и като метафора на света, в който живеем и с чиито условности в повечето случаи се съгласяваме дори с пасивността си. Генното инженерство прави възможно проектирането на хора и предизвиква почти пълното изчезване на жените от лицето на земята, което е проблем, защото няма кой да ражда деца. Въпросът е решен „цивилизовано“ със създаването на институция, която да възпитава безупречни жени за нуждите на по-добрата част от човечеството. В Училището са забранени книгите, мисленето и всичко, ...
Прочети повече