Животът ми като Тиквичка: разтърсваща история за семейството и липсата му
10.10.2018
Слънчева корица с пластилиново човече. Синя коса. Балонче с информация "150 000 продадени екземпляра". Това е първото ми впечатление от хитовата книга на Жил Парис, "Животът ми като Тиквичка" (изд. "Колибри"), част от детската програма на фестивала CineLibri. Анотацията ме уведомява, че 9-годишният герой се казва Икар и по случайност е убил майка си. Трагедията дори му се е отразила благотворно. Признавам, че изкушението да прочета книгата, бе нетърпимо. Икар живее с майка си - алкохоличка и инвалид, която прави вкусно пюре, удря шамари, които оставят отпечатъци цял ден и разговаря с телевизора. Нарича сина си Тиквичка, когато е в добро настроение. Когато е в лошо, псува бащата, заминал на пътешествие с лачените си обувки и с една кокошка. Животът на момчето е спокоен, доколкото неговото разбиране за спокойствие се дължи на невъзможността да направи сравнение с нищо друго. Един ден момчето открива револвер в скрина на майка си. Решено да убие небето, което сипе нещастия, то  стреля във въздуха и предизвиква майка му да се появи. Разярената жена напада детето, пистолетът изгърмява:  "Най-напред си ...
Прочети повече
Франклин играе футбол
24.06.2018
Поредицата за костенурчето Фраклин неслучайно успява да се хареса на поколения деца и родители - авторката Полет Буржоа се е погрижила да предложи на малчуганите поглед към всяка житейска ситуация, в която може да изпаднат. Загубата в спортно състезание също е част от списъка с теми, разработени в поредицата за симпатичното костенурче, а изборът на футбола като спорт не е никак случайна - колко момчета познавате, които не се вълнуват от тичане след топка? В книжката "Франклин играе футбол" (изд. "ФЮТ") малкият герой може да прави куп сложни неща, но не и да играе добре футбол. А това е твърде неприятно, защото Фраклин иска да е най-добрият играч в своя отбор и да вкарва голове. Всекидневните тренировки изобщо не помагат - костенурчето продължава да тича ужасно бавно и да рита топката съвсем накриво. Разочарованието му е огромно и дори признанието на съотборниците му - гъсочето Гери и бобърчето Боби, - че те също не се справят както искат, не успокоява малкия състезател. Възрастните винаги казват: "Играйте, за да се забавлявате! Това е по-важно от всичко друго.". Как обаче да се забавляваш, ...
Прочети повече
“Давид” – книга за обичане
26.04.2018
Няма нищо по-приятно от срещата с хубава книга. Когато е детска, илюстрована и с чудесна полиграфия, удоволствието е безгранично. Новото заглавие на художничката и писателка Евгения Войнова, "Давид", отговаря на всички критерии да стане любимо четиво на децата. Написана в мерена реч, нарисувана с много обич и внимание към детайла, книгата разказва историята на симпатичния, но различен мишок Давид. В училището за мишоци Евгения ни среща с класа на госпожа Мишел. Всичките й ученици си приличат, еднакво смятат и сричат. Единствено Давид се отличава с твърде дългата си опашка. "Щом към училище закрачеше, след него бавно тя се влачеше - Давид стоеше в коридора, опашката му - още в двора..." Различието му е повод за присмех и подигравки от страна на съучениците му. Невинните им шеги на чужд гръб понякога преминават в откровена грубост и зловредно поведение, присъщо и на част от днешните ученици. Какво прави Давид? Той страда тайно и в пълна самота до появата на Ема. Тя е прелестна, неземно бяла, очарователна. Освен това избира да седне тъкмо до Давид и сякаш изобщо не обръща внимание ...
Прочети повече
Братята с лъвски сърца
27.03.2018
Докато чакаме да научим името на носителя на Мемориалната награда "Астрид Линдгрен" 2018 днес, нека си припомним една от любимите ни книги на великата шведка. Харесвате ли книгите на Астрид Линдгрен? Случвало ли ви се е да си поплачете скришом на някой от тъжните, но и толкова вълнуващи финали на нейните произведения? "Братята с лъвски сърца" (изд. ПАН) е една от книгите, които няма как да ви остави равнодушни, а сълзите са гарантирани. Историята е трогателна, но същевременно някак светла и изпълнена с оптимизъм, че всичко ще се нареди най-накрая... в някоя друга вълшебна страна. Малкият Карл е толкова болнав, че дните му са преброени. Той лежи на кухненската кушетка и единствената радост в живота му са приказките на брат му Йонатан. Момченцето е с криви крачета, грозноватичко и мъничко, но големият брат го нарича с обич Шушулко и с часове реди приказни истории, които двамата ще преживеят. Йонатан, от своя страна, е изключително красив, умен, смел, прилежен. Той е помощник на майката, останала вдовица.  Всичко започва с новината, която Шушулко неволно дочува - той е толкова болен, че скоро ...
Прочети повече
Феята от захарницата и нейният Филип
07.03.2018
Ако сте чели "Принцесешки истории" или "Рибка", стилът на писане на Катя Антонова вероятно ви е добре известен. Чувството за хумор, доброто познаване на детската психика и умението й да пише за деца превръщат книгите й в забавно преживяване за малките читатели. Най-новата книга на Катя, "Феята от захарницата" (изд. "Рибка"), е подходяща и за малко по-големи читатели, задава началото на многообещаваща поредица и ще ви накара да се смеете с глас. Гарантирано! Филип е на 9 години. Живее с майка си (маниачка на тема еко-био-здравословни храни) и баща си. А когато баба му умира и старата й захарница пристига в дома на момчето по сантиментални причини, в дома се "намърдва" и Ванилия. За появата й Филип разбира случайно, докато си стои прилично болен вкъщи и решава да си направи мляко с какао. Липсата на захар (ах, тези майчини мании!) го принуждава да отвори старата захарница, а после...   "- Ааа, каква голяма буболечка! - изпищя Филип, събу чехъла си и замахна. - Не, не, не! - един тънък глас изпищя точно преди чехъла да се стовари тежко върху масата.  Филип се сепна.  - Кой каза това? - попита той. - ...
Прочети повече
Огледай себе си в “Къщата без огледала”
13.02.2018
Шведският писател Мортен Санден е носител на национална награда "Астрид Линдгрен". Обича да работи в обществените библиотеки и, признавам си, беше ми почти съвсем напълно непознат. Книгата му "Къщата без огледала" (изд. "Ергон") ме грабна веднага с корицата на Дамян Дамянов, а текстът затвърди предположението ми, че Санден е от писателите тип "тихи води": на пръв поглед спокойният сюжет отключва забравени спомени и след последната страница се оказваш по-мъдър, с крачка по-близо до опознаването на истинската си същност. Тумасин е на единайсет години. С баща си Тумас се грижат за старата леля Хенриета, която е на близо 100 години. Освен тях, в старата къща без огледала се появяват чичо Даниел и Кайса - брат и сестра на Тумас, както и техните деца. Даниел е университетски преподавател и се държи надменно с роднините си. Игнорира отвратителните постъпки на сина си Ерланд и се отнася напълно пренебрежително с малката си дъщеря Сигне, която отказва да говори. Крои планове колко ще спечели от къщата, когато старата Хенриета умре. Сестра му Кайса е същата - непрекъснато обижда дъщеря си Вилма и й ...
Прочети повече
Антон се гмурка и открива себе си
17.01.2018
В напрегнатото ежедневие сме свикнали да четем по-лесно екшън истории. Динамични, експлозивни, те говорят на езика на стреса, който деца и възрастни днес владеят успешно. Все пак, за да открием себе си в цялата лудница, се нуждаем и от острови на спокойствието, които ни помагат да осмислим поведението си, да потърсим отговори на въпросите си. Такъв остров е книгата на Милена Баиш "Антон се гмурка" (изд. "Тонипрес"). Антон е Суперфлешмен - герой в компютърна игра. Има стотици приятели в чата. Конструирал си е жестока кола с дистанционно управление. Често си представя как влиза в ролята на подводница или космическа ракета. И знае сума ти лафчета и "затапки", както биха се изразили днешните младежи. Героят пътува с баба и дядо към мечтаната лятна ваканция - на къмпинг с каравана. Момчето си представя как ще играе по цял ден в плувния басейн, но разочарованието му е огромно - къмпингът предлага езеро, скачащи от мостик деца и риболов за старци по цял ден.  Разминаването между действителността и представите на Антон е първият шок, с който трябва да се справи героят. Вторият е убеждението на старците, ...
Прочети повече
Избери да бъдеш човек с “Чудо”
15.01.2018
"Няма да описвам как изглеждам. Убеден съм, че както и да си ме представяш, в действителност е много, много по-лошо!" Има книги, които преминават през ръцете на читателя и след последната страница не оставят никакъв спомен. Има и такива, които разтърсват, провокират размисли, променят личното ни отношение към едно или друго. Подобни четива са най-ценни и са от онези литературни образци, които всеки трябва да прочете. В моя личен списък със задължителни четива вече е прибавена творбата на Ар Джей Паласио "Чудо" (ИК "Бард"). Тя помита съзнанието като влак, разбива всяка представа, изградена грижливо и пука балоните, в които всички ние живеем, предизвиквайки ни да станем по-мили и състрадателни, да се подготвим, ако утре срещнем някой като главния герой на улицата. Огъст Пулман е роден с лицева аномалия. Такава, че дори лекарите не могат да си обяснят как е възможно подобно лошо комбиниране на дефектни гени. От раждането си героят претърпява 27 пластични операции и заради тях не ходи на училище, но все пак настъпва моментът, в който момчето ще тръгне в пети клас. Историята е разказана от гледната ...
Прочети повече
“Островът на барбароните” – раздор и помирение
09.01.2018
Поредицата за барбароните е любима на много родители, а вече и на техните деца. Към познатите от едно време книжки изд. "ФЮТ" прибавя и неиздавани на български език заглавия, които покриват широк спектър от теми. Независимо каква е основната повествователна нишка, едно е гарантирано: авторите Анет Тизон и Талас Тейлър изпращат на читателите послания, че може и да сме различни на външен вид и умения, но приятелството, вниманието към другия, загрижеността и добротата ни правят еднакви. И единни. "Островът на барбароните" отвежда познатите чудати герои към топлите страни, далеч от дъждовната есен. Те се озовават на необитаем остров и прекарват дните в игри и дружни забавления. Съвместната работа ги сплотява още повече и превръща ваканцията им в приятен празник. Един ден Барбалала открива косъм в чая си и обвинява Барбалячо. Силно засегнат, той я нагрубява, а след него всичките му братя и сестри започват да си разменят обидни думи. Спокойствието вече не съществува и всяко барбаронче решава да се храни, живее и забавлява поотделно. За капак, всеки от тях решава да си построи ...
Прочети повече
Харесва ми на този свят :)
16.12.2017
Хюс Кайер е един от най-интересните европейски разказвачи, на които съм попадала. Умението му да пише честно, без да изкривява истината, се харесва на децата. От друга страна, текстовете му винаги оставят усещане у читателя, че животът е такъв, какъвто го приемаме и дори в най-тежките моменти ще открием искрица надежда, стига да поискаме.  До момента на български език бяха издадени "Книгата на всички неща" ( ИК "Жанет 45") и първата книга от поредицата за Полеке - "Заедно завинаги, амин" (изд. "Ергон"). Почитателите на талантливия холандец могат да ликуват - изд. "Ергон" публикува ново заглавие в превод на Мария Енчева. "Харесва ми на този свят" продължава срещата ни с малката Полеке и нейните интересни наблюдения за живота. Полеке е във вълшебната възраст между детството и пубертета, когато разбираш, че растеш, но все още ти позволяват да бъдеш и дете. Тя живее с майка си и Ваутер (неин учител и годеник на майката), харесва мароканеца Мимун, има си теленце при баба и дядо и пише стихове. Един от проблемите в живота й е Спийк - бащата наркоман, който е бездомник и нереализиран поет. Макар и да е неочаквано, ...
Прочети повече