Коледата в Добруджа: 75 години назад във времето
25.12.2016
Ако сте тършували из спомените на по-възрастните, ще се изненадате колко интересни истории могат да разказват. За да научим повече за традициите по Коледа, разпитахме Мария Михайлова (р. 1934 г.), прекарала детските си години в Добруджа. Родена в с. Тодор Икономово, тя пази спомени за традиции, които вече не се спазват, но пък би било чудесно да се възстановят някога. Споделя ги с нас и заедно си пожелаваме децата да знаят повече за българските обичаи и да ценят знанието и книгите така, както са правили коледарите в Добруджа от нейното детство. "Коледните празници винаги са ни носили много радост. Коледарските дружини се подготвяха за своите обиколки, във всяка християнска къща се гласеше празничната трапеза. За нас, децата, това бяха весели дни, пълни с песни и щастие. Преди да настъпи моментът за коледуването, дружината от коледари, все ергени, си избираше ръководител - станеник. Той задължително беше женен. От него зависеше как ще протече коледуването, както и наддаването за краваите. Коледарите винаги се обличаха с народни носии, а на калпаците си закичваха обръчи: от пуканки и от върбови ...
Прочети повече
Малка Коледа или Бъдни вечер
24.12.2016
Днешният ден - навечерието на най-големия и тържествен зимен празник Коледа - е наричан от българите Малка Коледа, Суха Коледа, Бъдни или Каден вечер, Неядка, Мали Божич. Още в ранни зори на 24 декември във всеки дом започва суетнята около подготовката за Бъдни вечер, когато всички ще се съберат около празничната трапеза в очакване на най-голямото събитие в християнския свят – раждането на Спасителя. Мъжете колят прасетата за следващия ден – Коледа. В тракийските селища на Бъдни вечер е втората кадена вечеря (първата е на Игнажден), а в останалите български краища – първа кадилка, откъдето е и названието Каден вечер. Стопанките отделят особено внимание и умение на приготвянето на бъднивечерските и коледните хлябове. Те са три вида, според предназначението им в обичаите. Първите са хлябове, посветени на Коледа – големи кръгли пити, наричани боговица, богова пита, божичник, светец. Върху тях се прави украса от тесто, като най-често се изобразяват кръст и цветя. В Западна България стопанките омесват и пита със сребърна пара или с други белези в нея – сламка, мънисто, и по тях ...
Прочети повече